Дискусията кое е по-важното в бизнеса - размерът или умението, се води почти толкова отдавна, колкото се спори кое е първичното - яйцето или кокошката, със също толкова променлив резултат. Едно е сигурно, размерът има значение! Но и умението може да се окаже решаващо за успеха. Кое е по-важно в бизнеса - да си голям или да си бърз? Най-добре е да си и голям и бърз, но това се постига трудно. В тази статия ще разгледаме какви са предимствата да си бърз (макар и малък) и как, ако си бърз, можеш да пораснеш голям.

Бързи и гъвкави обикновено са малките фирми. От една страна, те са много по-лесно раними и по-зависими от околната среда и техните сетива са по-изострени. От друга, когато си малък, е по-лесно да си бърз. Малките фирми по-бързо вземат решения и по-бързо ги прилагат. По-долу ще обясним в детайл техните предимства.

От друга страна, по-големите им конкуренти притежават по-голяма структура с повече хора, повече продукти и повече клиенти, която в сравнение се придвижва по-мудно. Голямата риба се нуждае от време, за да фокусира своите вътрешни ресурси и да замахне добре с опашката, но щом го стори, всички наоколо усещат нейното влияние.

Размерът влияе силно върху поведението на бизнеса, но не го определя еднозначно. Има множество малки фирми, които не са бързи. Те предпочитат просто да следват лидерите в бранша и да се задоволяват с по-малки приходи. Те се познават по това, че техният растеж е приблизителнно както на цялостния пазар. Подходящи примери можем да намерим сред множеството малки регионални мандри извън София, които са решили да се фокусират само върху местния пазар.

Също така трябва да отбележим, че и големите фирми понякога избягват логиката на размера. Обикновено те са бавни, тоест тяхната средна скорост следва пазара, но понякога тяхната моментна бързина може да надмине и най-амбициозния конкурент. Наскоро БТК се събуди от зимен сън (под топлото крило на държавния собственик) и сега търси пътища за агресивен растеж: започна да предлага интернет за домашни потребители и въведе промени в ценовата си политика, за да натовари по-добре своя капацитет.

И така, ако се огледаме наоколо, ще забележим, че в почти всяка индустрия има три типа фирми: (1) лидерите в бранша (сравнително бавни, но с временни изключения), които са с най-големи обеми на продажбите; (2) по-малки фирми, които са първенци по скорост на развитие и (3) други малки фирми, които просто следват големите лидери или изостават безславно.

При всеки един пазар само бързите и гъвкави по-малки конкуренти имат шанса да станат големи (а при телекомуникациите, бързите първо ще трябва да спечелят битката за оцеляване). Точният характер и целите на малката фирма са въпрос на избор от страна на нейното управление и на нейните собственици. Две са предимствата на малкия размер, които трябва да използвате и развивате, за да бъдете бързи и гъвкави и за да настигнете големите.

Първото е усетът за пазара. Малките фирми много бързо усещат трусове в пазара или промяната в отношението на клиентите към техните продукти. Всяко движение нагоре или надолу, макар и относително малко в реални стойности, може да се окаже значителен процент от оборота на фирмата. Така трусовете са много по-осезателни за малката фирма. Сетивата й са много по-изострени и насочени към следенето и на най-малките промени във външната среда. Това прави малките фирми много по-добри играчи в променливи или нови пазари. При големите бизнеси подобни трусове могат да останат незабелязани и да се пропуснат първите симптоми за влошаване на пазарната позиция на фирмата.

The Body Shop е голяма международна фирма за козметика, която е започнала от един магазин в Англия. В началото на 90-те тази малка фирма взе смелото (и добре претеглено) решение да посвети бизнеса си изцяло на една новопоявяваща се тенденция в потреблението: козметични продукти, произведени само от естествени съставки. Големите козметични фирми дълго време не осъзнаваха колко огромен всъщност е потенциалът на този сегмент. След като се усетиха, стана ясно, че трябва да развият напълно нови марки, за да не компрометират досегашния си бизнес и за да получат доверието на новия сегмент от потребители. Това изискваше нови инвестиции на зелено, но най-голямото главоболие беше, че дадоха време на по-малкия и по-находчив конкурент да порасне толкова, че да стане марка със световна позиция, от която трудно може да бъде изместен.

Бързината да вземат и прилагат решения е второто предимство, което малките фирми имат „по рождение", но трябва да развият "по решение". Колкото по-голяма е една фирма, толкова повече хора и време са необходими за всичко. Често се получава изкривяване на информацията от препредаване между различни хора и отдели. Ако вземем за пример решението за пускане на нов продукт, в една малка фирма то би се взело от собственика/управителя и още един-двама души преди всичко на база усет и личен опит в резултат на няколко срещи. В голямата фирма този процес при всички положения е формален, може да отнеме година и много заседания на най-различни работни групи. За малката фирма е по-евтино да пробва новото поради малкия си мащаб. Ако не работи, тогава се търси друга алтернатива. Голямата фирма трябва да мери седем (а понякога и седемнадесет) пъти, защото всяко "рязане" изисква доста вътрешни подготвителни разходи. Тоест голямата фирма трябва да е по-сигурна при вземането на решението.

Тази нужда от повече сигурност води и до по-стандартни решения, които носят нисък риск. Ниският риск означава ниска потенциална печалба. Малката гъвкава фирма толерира по-нестандартни възможности за развитие с по-висок риск, защото тя се бори за по-висок растеж и също защото може да се окопити бързо, ако направи грешка. Затова и по-малките бизнеси понякога се описват като по-креативни.

И така притежава ли вашата фирма най-добре развития усет към пазара? Умее ли да взема енергично решения и да ги прилага по-решително от всеки друг конкурент? Ако това е така, то няма значение, че не сте най-голямата риба. Да си най-бързата е къде-къде по-интересно.