Илия Немски: Управляващите са в дълг към предприемчивите хора

Илия Немски: Управляващите са в дълг към предприемчивите хора

Регистрираните в България фирми от италианския холдинг Rigoni Di Asiago са едни от първите компании, сертифицирани за производство на биопродукти, в т.ч. мед, горски и култивирани плодове - ягоди, къпини, малини, боровинки и касис. Отскоро "Екотерра" експериментира и с биосертифициран зелен фасул и чесън. Управител на четирите дружества е Илия Немски. В процес на изграждане е предприятие за производство на биоконфитюри в Пазарджик, които ще се реализират изключително на европейския пазар. Капацитетът на завода е 10 хиляди бурканчета на час.

В: Г-н Немски, кога италианският холдинг RIGONI DI ASIAGO стъпи в България?

- RIGONI DI ASIAGO има свои фирми в Италия, САЩ и Япония, а от 1993 г. - и в България. Тогава създадохме първото дъщерно дружество "Миеле"АД - гр.Добрич. В период 1993-2003 г. бяха създадени и други дружества, които влизат в холдинга "Миеле" и във второто дъщерно дружество - ЕКО АД, Пазарджик. През 2002 г. започнахме да реализираме на практика дългогодишната ни идея за изграждане на модерно преработвателно предприятие за биосертифицирани продукти в Пазарджик. Закупихме бившата "Мебелна къща", която се превърна в модерна база за съхраняване и преработка на биосертифицирана, култивирана земеделска продукция на фирма "Екотерра" и биосертифицирана горска продукция на "Нери и Азиаго".

Още през 1993 г. започнахме преговори с братята Андреа и Антонио Ригони за инвестиции в производството на екологично чиста продукция в България. Съвместната ни дейност стартира с производство на мед. През миналата година проектът ни получи одобрение от Министерството на земеделието и горите и финансиране по САПАРД. Подкрепата на програмата възлиза на над 3.5 млн. лева, а инвестициите в предприятието до момента надхвърлят 4.5 милиона лева. С тях завършихме изграждането на производствените мощности за първична и вторична преработка на 2 хил. тона биосертифицирани и култивирани плодове - ягоди, малини, боровинки, къпини и касис. Реализираният етап е първата част от целия проект. Следващата заключителна фаза на преработката е производство на конфитюри с капацитет 10 хил. бурканчета за час или 200 хил. бурканчета от 330 грама за 24 часа. Тя ще стартира догодина с оборудването на халетата за обработка на плодовете и приготвяне на конфитюри. Планирали сме производствените халета за конфитюри да започнат да работят през 2006 г.

В: Обемът, за който говорите, ще надхвърли потребностите на българския пазар. Къде ще реализирате произведената продукция?

- Холдингът RIGONI DI ASIAGO е световноизвестен. Неговите продукти са търсени не само в Италия. Качеството на продукцията е признато и в момента предприятията от холдинга дори се затрудняват да отговорят на търсенето. RIGONI DI ASIAGO държи 85% от пазара на биосертифицирани конфитюри в Италия и изнася една четвърт от продукцията си в чужбина, където също има свои дъщерни дружества. Търсенето на биосертифицирани конфитюри от италианската търговска марка нараства с всяка година независимо от високата им продажна цена. Пазарът на продукти с доказан произход и качество ежегодно в световен мащаб се увеличава, което очертава добри перспективи пред продуктите на "Екотерра" и "Нери и Азиаго". С изграждането на линиите за конфитюри в България целим да преместим производството тук. На този етап в Пазарджик само се складират произведените плодове в камери при -25° и с хладилни камиони се транспортират до Италия, където са инсталациите за производство на конфитюри. Отделните фирми са специализирани в определен вид дейност. "Нери и Азиаго" например работи в сферата на събиране и първична преработка на горска продукция - малки плодове от вида на боровинките, малините, къпините. Произведената и изнесена дълбоко замразена продукция е около 500 тона.

В: По какво се отличават биосертифицираните продукти от останалите?

- Производството на биосертифицирани продукти не е лесно начинание. Първо се започва от биосертифицирания разсад. Това означава, че не се използва никаква химия в производството на разсада. Избират се най-добрите растения и само от тях се произвежда продукция. Това е така, защото най-добрите растения най-трудно се разболяват. Най-мощните растения вегетират най-добре. Всичко, което не е първо качество, го изхвърляме. И ако все още не е ясно кое е биологичното, ще поясня - ако използваме химически торове, всички растения "дърпат нагоре", развиват се добре и няма да се разбере кое е генетично силно и кое не е. Но след торенето това вече са слаби растения, те не разчитат на собствените си естествени сили, а на тази от заряда от торовете. При нормални условия от четири растения вземаме едно-две, по-скоро едно, отколкото две, и от тях засаждаме полета със здрави растения. Използваме единствено естествени торове. Италианските ни партньори са много стриктни. Те искат най-подробни химични анализи дори и на използваната тор и ако животните са хранени с торени растения или са били подложени на антибиотично лечение, това ще се отрази на резултатите - отгледаният продукт вече няма да е биосертифициран. Земята също изисква подготовка. Три години поред тя се подготвя, без да се използва. Това е периодът на конверсия, време, за което се пречиства почвата.

Биосертифицираният продукт е контролиран, защото дори смесването този продукт с друг в хладилниците може да доведе до отклонения. Ако например касетките, в които се берат биосертифицирани ягоди, се смесят с касетки, в които са сортирани обработени с химически препарати продукти, плодът ще поема от амбалажа хербициди, пестициди и химикали и един спектографен анализ ще намери следата от нещо, което не е биологично чисто.

Контролиращите органи са особено стриктни. Те засичат и площта за производство на продукцията, за да не може да се каже, че от тези декари са произведени двойно или тройно повече ягоди, за всичко се правят протоколи, дори и за фирата от изсушаването на плода в хладилниците.

В момента производството е затворено от разсад, през отглеждането на плод, бране, сортиране до съхранение в хладилник, след което в Италия се произвеждат конфитюрите.

В: С какви площи разполагате за тази земеделска дейност?

- Целта на "Ековита" е да предложи добро качество и да гарантира, че продуктите, които преработва са екологично чисти, затова сами чрез "Екотерра" набавяме суровината, т.е. сами произвеждаме необходимите плодове и зеленчуци за консервиране. Това гарантира тяхното качество. Затова се нуждаем от големи площи. В момента дружеството обработва 400 дка земя, върху които произвежда основно ягоди. Други 2 хил. дка, предимно в района на Монтана, вече са подготвени за производството на биосертифицирана продукция. Навсякъде е приложено капково напояване. Използваме посадъчен материал от сортовете "Сибела", "Сенека", "Зенга-Зенгана" и вариетет на дивата горска ягода, който придава особен аромат на конфитюра. На опитни полета се разработва внедряването на вариетети на различни сортове, като се очакват добиви от около 800 грама от едно растение. За сравнение от български посадъчен материал се добиват средно около 300 грама от корен. Експериментира се също с производството на зелен фасул, зелен грах, бамя и домати. На опитни полета в района на Пещера се произвежда разсад на къпини и малини.

В: Решили ли сте вече проблема с осигуряването на достатъчно земя за производство?

- Този проблем ще остане нерешим не само за нас, но и за земеделието като цяло, ако липсват законодателни инициативи. Земята е прекалено раздробена, за да може земеделец да се сдобие с голям масив. А за съвременно модерно земеделие не може да се говори при терени от по 1-2 дка. Вярно е, че частната собственост е свещена и неприкосновена. Но голямото богатство на България е плодородната земя, която сега пустее. Достатъчно е да се въведе минимална такса от по 3-4 лв. за декар пустееща земя и собствениците на парцели, които нямат намерение да стават земеделци, ще ги продадат. Повече от ясно е, че това е крайно непопулярен политически ход и всяко правителство го отбягва. Особено преди избори. Хората във властта трябва да обяснят на собствениците на малки парцели, че не бива да хранят големи надежди за това как земята ще поскъпне с влизането на България в Европейския съюз. Търговска стойност ще имат само големите масиви от 50-100 дка. Без комасация на земята не може да се говори за европейско земеделие. А за това са необходими законодателни инициативи. Безработицата в България ще падне до нула, ако няколко биосертифицирани компании като нашата получат възможност да обработват големи площи. Имаме потенциал да поемем 10 хиляди дка земя, а в България има стотици хиляди декари пустеещи площи. В този смисъл управляващите са в дълг към предприемчивите хора, които имат и възможностите, и потенциала да работят и да създават работа за други. Проблемът със земята трябва да бъде решен, в противен случай плодородната българска земя ще продължи да отглежда само тръни.

В: Трудоемка ли е дейността, която осъществявате?

- Един декар биосертифицирана земя се обработва от 1 работник. Вече споменах, че за задоволяването на потребностите на заводите от холдинга ни в Италия имаме нужда от около 10 хил. декара земя. Изчислението е просто. В състояние сме да наемем 10 хил. работници. В момента обаче през активния сезон достигаме до 120 работни места, но през зимата заетостта пада до 15 души. По време на прибиране на реколтата работа има за около 1000 семейства. Числото на сезонната работна ръка е внушително. През зимния сезон на работа заетите са предимно хората, които поддържат хладилните ни складове. В момента в хладилниците ни има 326 тона ягоди. Те се експортират до Италия, преработени под вакуум в полуфабрикат - пюре. Около 30% от суровината се замразява в шоков тунел с цел в конфитюра да има и цели плодове. Освен че плодовете в него са екологично чисти, произвежданият от нас конфитюр също ще носи етикет "еко". За това е нужно в него захарта да се замести с фруктоза - ябълков концентрат. Той е без мирис, без вкус и не покрива вкуса на плода. Само на такъв конфитюр може да се сложи етикет "биоконфитюр".

В: Каква е основната разлика между конвенционалното и биологичното земеделие като вид бизнес?

- Разликата между конвенционалното и биологичното производство е огромна. При конвенционалното целта е да се получат добри добиви, при биологичното се следи всеки етап от разсада през плода, неговото съхранение и обработка до получаването на готовия продукт - конфитюра. Биологичното производство не вреди на околната среда. Не се използват минерални торове. За получаването на сертификат се изисква и изумителна отчетност. Всяко действие е придружено от протокол. Големи класьори пазят данни за това кой разсад от кой разсадник е прибран, по кое време и от кой работник. Записва се дори бракът. Тази отчетност обаче е гаранция, че до клиента ще достигне наистина 100 % биологичен продукт. Той е скъп, затова и изискванията са строги. Но пък купувачите му знаят за какво плащат.