Акционерите се оглеждат за мениджъри, които могат да управляват компанията с цел постигане на дългосрочен растеж, а не такива, чиито амбиции се изчерпват с изопачаване на данните, за реализирането на краткосрочни печалби. Както се видя от случая с бившия ръководител на “Уърлдком” Бърни Ебърс, гражданите държат отговорни директорите за това, което се случва в компаниите им.

Анализаторите предупреждават, че ако инвеститорите искат тенденцията на подобряване на корпоративното управление да продължи, то те ще трябва да поддържат този тип положителен натиск и да поемат своята собствена отговорност. Ако вложителите решат да контролират дружествата на базата на всяко тримесечие, те ще върнат отново този тип мениджмънт, който също поставя прекалено голям акцент върху краткосрочните финансови резултати. А подобно нещо не е в ничия изгода, убеден е авторът на статията във вестник “Уолстрийт джърнъл”.

Естествено, всичко това не означава, че обществото иска от СЕО-тата да спрат да рискуват. Кейнс беше казал, че преследването на печалба е направило американските компании световни лидери. Но през това десетилетие инвеститорите се оглеждат за някой по-балансиран и разумен шеф, като например по-скромните откъм слава, но високоефективни ръководители като Ройбен Марк от “Колгейт - Палмолив”, Джеф Имет от “Дженерал електрик” и Бил Джордж, наскоро пенсиониран директор в “Медтроник”.

Този модел преди няколко години беше нормата в корпоративните дела. В критични моменти в американската история като трансформацията в индустриална икономика преди 100 години и възстановяването на Европа и световната икономика след Втората световна война, обществото се обърна към корпоративните лидери, за да търси помощ и съвети от тях, припомнят историци. Тези изтъкнати лидери имаха по-голяма концепция за печалба, характеризирана от дългосрочна стратегия и от усещането, че е в интерес на акционерите им да бъдат приобщени към публичния живот и статут на компаниите, за които работят.

Сега, твърдят анализатори, обществото отново има нужда от подобен тип отговорни лидери. И наистина би било глупаво от страна на другите ръководители да интерпретират погрешно съдбата на отстранените от длъжност топ мениджъри, като бившия директор на AIG например Морис Грийнбърг, че едва ли не тяхното отстраняване се дължи единствено на попадане под ударите на чисто регулаторни изисквания. В доста от тези случаи акционерите доста дълго време се оплакваха от управлението (като в случая с AIG), от резултатите (“Хюлет-Пакард”) или от компенсационните пакети за директорите (“Уолт Дисни”).

Това, което е различно между март 2005 г. и март 2001 г., е, че ако ръководителите или бордовете сега се окажат безотговорни, конфликтни или неспособни, акционерите ще вземат мерки да се справят с тези проблеми. Тоест бордовете ще бъдат принудени да действат.

За да работят и оперират успешно в тази нова обстановка, изпълнителните директори трябва ясно да подадат сигнал, че са на страната на акционерите. Това означава, че е много по-добре шефовете да адаптират и да приемат промените в корпоративната култура, отколкото противопоставянето им. Висшите мениджъри трябва да поведат корпоративна Америка през този период на промяна, а не да се опитват да спрат прогреса, съветват експерти.

Бизнес обществото щеше да направи сериозна грешка, ако беше последвало примера на някои корпорации, които се опитаха да притиснат съдебно Комисията по ценните книжа и фондовите борси (SEC) да премахне някои законови изисквания за разкриване на информацията и повече прозрачност. Същото се отнася и за опитите да се използват политически лобита, чрез които да се подкопае независимостта на Международния борд по счетоводните стандарти, както и желанието да се ограничат правата на глас на акционерите. Тези усилия в най-добрия случай може да се приемат като отклонения, а в най-лошия като сериозни пречки пред възстановяването на общественото доверие в корпоративна Америка.

Събитията от последните седмици дават повод на подкрепящите новите правила в корпоративното управление да бъдат оптимисти. Новият курс, предначертан от експертите в тази област, се изпълнява - налице са по-пряко обвързани с делата на компанията акционери, отговорни бордове и ръководители, способни да приемат предизвикателствата и да поведат оглавяваните от тях дружества в новата посока. Американските анализатори имат още повече повод за оптимизъм - реформите в корпоративното управление в САЩ са доказателство според тях, че Щатите все още имат най-ликвидните, издръжливи и прозрачни капиталови пазари в света. Все повече експерти са убедени, че промените в корпоративната култура водят не само до нова ера в сектора, но и са основа на продължителен период на растеж и просперитет.

- - -

 *II част, По материали на чуждия печат