"Карлайл" създаде най-големия щатски инвестиционен фонд
Значителните капитали в новите фондове на дружеството за преки инвестиции означава, че нова група от големи и добре познати компании искат да закупят активи в други компании, посочва Дейвид Рубенщайн, един от създателите и управляващ директор на "Карлайл".
Оглавяваната от Рубенщайн компания често е обвинявана за политическите си връзки. Поглед към структурата на съвета на директорите доказва ясно защо дружеството си е спечелило тази репутация. В нея влизат бившия държавен секретар Джеймс Бейкър, някогашният отговарящ за персонала в администрацията на Бил Клинтън - Томас Макларти, и бившият председател на Комисията по ценните книжа и фондовите борси Артур Левит.
Като повечето фирми от този тип "Карлайл груп" се интересува от активи в различни бизнес сфери. Фондът притежава такива от издателства, разпространяващи телефонни указатели, газопреносни компании, авиоконструкторски и здравни дружества. Като цяло "Карлайл" управлява 25 млрд. долара в 28 различни фонда, от които е инвестирал около 13 млрд. от началото на съществуването си през 1987 г.
Новият проект на фонда съвпада с периода на ожесточена конкуренция между останалите големи играчи в сегмента. Практиката на дружествата от този тип обикновено е да купуват дялове както в публични компании, така и в свързани с тях лица, след което правят структурни промени и ги продават. Докато преди години сделките, реализирани от фондовете за изкупувания на дружества, се изчисляваха на стотици милиони долари, сега вече фирмите, специализирани в тази дейност сключват контракти за милиарди долари.
Анализатори се съмняват, че фондът на "Карлайл груп" ще остане най-големият дълго време. Очакванията им са тези, които подготвят "Блекстоун груп" (Blackstone Group), "Уорбърг Пинсъс" (Warburg Pincus), "Голдман Сакс груп" (Goldman Sachs Group), да бъдат поне толкова или още по-големи. Общият размер на средствата, които са достъпни за тези дружества, е 1 трилион долара, което включва и заемите, които банките са готови да им отпуснат срещу набрания от тях капитал. Действията им по набиране на капитали са благоприятствани и от свободните средства в наличност, с които разполагат редица институционални инвеститори, търсещи дългосрочни инвестиционни инструменти.
Организациите за преки инвестиции се рекламират и като носещи по-голяма възвращаемост за акционерите си в сравнение с инвестициите в акции на фондовите борси.
Това, което притеснява компаниите, влагащи средства в тези дружества, е относително крехката им структура като персонал, тъй като в повечето случаи те се управляват от малко на брой мениджъри. Според експерти това обстоятелство поражда притеснения за контрола над ръководителите в тези организации.