Предприятията от отбранителната индустрия в страната не могат да се класират в обществените поръчки на държавата за модернизацията на армията. Това заявиха от сдружение "Българска отбранителна индустрия", в което членуват 12 завода и един институт. Българските продукти не отстъпват по качество, но държавата компрометира и не зачита предприятията, заяви Иван Чолаков, изпълнителен директор на "Оптикс" АД, Панагюрище. Според него зад проблемите в сектора стоят политици от най-висок ранг и корпоративни интереси. От "Оптикс" са разработили през последните три години 12 нови изделия, които отговарят на стандартите на НАТО. Само част от продукцията се използва от българския контингент в Ирак, а останалото оборудване е от чуждестранни компании, твърди Чолаков. По думите му предприятията у нас може да останат извън офсетните сделки, дори и да не бъдат подизпълнители в проекти за модернизация на армията.

Петьо Милков, един от председателите на сдружението и управител на "Черно море" АД, каза, че българските заводи освен качествена могат да предложат и по-евтина продукция. Според другия председател на организацията и зам.-директор на Института по металознание към БАН Стефан Воденичаров индустрията трябва да бъде информирана къде може да е полезна в модернизацията на армията ни. Предприятията в бранша работят основно за износ, който съставлява над 95% от реализацията на продукцията им, обяви Николай Ибушев, третият председател на сдружението и изпълнителен директор на "Арсенал". Износът на специална продукция през миналата година възлиза на 250-280 млн. долара, сочат данните на организацията. Ибушев допълни, че продажбите на заводите като цяло могат да се вдигнат, ако реализират повече изделия и у нас. Според него в момента те не работят за българската армия и Министерството на отбраната.

Той даде за пример, че в някои държави от НАТО при обществена поръчка, ако местно дружество даде до 30% по-висока цена от класираната на първо място чужда компания, печели местната. По този начин се подкрепя местният бизнес.

Мениджърите на заводите се оплакват още от нормативната уредба, процедурите на разрешителните режими за износ и внос, а също и от неуредените въпроси с руските лицензи. Ибушев каза, че трябва да се осъвременят процедурите по разрешителните режими като в Европейския съюз. "Имаме прецеденти, при които не се дава разрешение за износ за държава, в която целият свят продава. Отказва ни се по неясни причини или пък администрацията си мълчи", твърди шефът на "Арсенал". Стефан Воденичаров предлага да се изготви Закон за българската отбранителна индустрия, в който да бъдат записани отговорностите на държавата и на фирмите. Петър Георгиев, изпълнителен директор на "Самел 90", заяви, че във всички развити страни държавата стои начело на отбранителната индустрия. Той даде пример със САЩ. Държавата трябва да помага за износа на предприятията, а не да им пречи, допълни Георгиев.

По този повод управителят на "Черно море" АД Петьо Милков твърди, че никой от държавната администрация не кани бизнеса да участва в обсъждането на проблемите с руските лицензи. Ние можем да помогнем със становищата на нашите експерти, смята той. Според Николай Ибушев нормативната база по отношение на интелектуалната собственост и патентите не е изчистена както в България, така и в Русия, за да бъдат решени проблемите с руските лицензи. На заводите у нас са дадени общо над 600 лиценза по време на бившия СССР, но в момента се използват около 50 от тях, твърди той.

- - -

Членове на сдружение "Българска отбранителна индустрия"

"Аркус" АД - Лясковец

"Армитех" ООД - Пловдив

"Арсенал" АД - Казанлък

"Битова електроника" АД - Велико Търново

"Видекс" АД - София

"Еловица" АД - Габрово

Институт по металознание към БАН

"Мусала" АД - Самоков

"Оптикоелектрон груп" АД - Панагюрище

"Оптикс" АД - Панагюрище

"Самел 90" АД - Самоков

"Черно море" АД - Варна

Вазовски машиностроителни заводи (ВМЗ)