Валери Пеев е 27-годишен. Завършил е международни икономически отношения във ВСУ "Черноризец Храбър", а в момента се занимава с пчеларство и медопроизводство. От година и половина е официален представител на италианската фирма "Лега" - световен лидер в производството на пчеларско оборудване. В средата на април дружеството откри във Варна първото си представителство извън София.

--------------

В: Г-н Пеев, защо "Лега" избра Варна за първото си представителство извън столицата?

- Североизточна България е един от най-развитите региони в областта на пчеларството. Той включва предимно Добруджанския край и Варна, районите на Силистра до Търговище. Целта на офиса е да бъдем по-близко до производителите на мед. В цяла България има пчелари, но тук са съсредоточени професионалните, произвеждащи най-големите количества. Пчеларите в България са около 50 хил. души. От тях професионалистите - тези с над 70 - 100 кошера, които се занимават само с това, са около 5 хил. души. Около 90 на сто от тях са съсредоточени в Североизточна България. Почти всички имат над 300 - 400 кошера. Затова в Североизточна България говорим за интензивно и абсолютно професионално пчеларство.

В: Каква част от меда в страната се произвежда от професионални пчелари?

- Няма официална статистика. Още повече че не се регистрира и цялото количество мед, което се произвежда. Според статистиката произвеждаме около 8 хил. тона мед годишно. Реално обаче той е над 10-12 хил. тона. Огромна част от производителите са дребни с 2-3 до 5 кошера. Затова никой, включително и държавата, не знае, че те са пчелари. Те не се регистрират като земеделски производители, не отчитат продукция.

В: В какъв ценови диапазон се вмества оборудването, което "Лега" предлага в България?

- Като най-висококачествено то е в най-високия ценови диапазон. В рамките на този диапазон обаче ние продаваме на най-конкурентни цени. "Лега" непрекъснато инвестира във високи технологии, в ноу-хау.

В: Каква ще бъде политиката на представителството спрямо потенциалните клиенти?

- По принцип водим агресивна политика. В пчеларския бранш у нас раздвижване се наблюдава от около 2 години. Това означава, че много малко прилаганото в Европа ноу-хау за интензивно, професионално пчеларство е познато в България - като се тръгне от инструментите и се стигне до големите опаковъчни машини. Преобладаващата част от пчеларите и медопроизводителите у нас работят ръчно, манифактурно. Още повече нагласата "аз това мога да си го направя и сам" е все още твърде разпространена. Допреди две години липсваше почти изцяло предлагане на високотехнологичен инвентар и оборудване. Компаниите за такова оборудване не са показвали интереса си към страната ни като пазар. Ние не можем да спрем движението "направи си сам", но хората винаги могат да научат нещо от нас, дори и да не купят. Миналата година основните ни продажби са реализирани по време на специализираните изложения. Участваме и в двете - в Плевен и Добрич, не пропускаме и специализираните базари на мед в София, Пловдив, Стара Загора.

В: Възможна ли е покупка на пчеларско оборудване на лизинг?

- Заедно с отварянето на офиса във Варна подготвихме и лизингова схема за продажби на оборудване. Работим с Прокредит банк чрез тяхната лизингова къща "Пролийз". При лизинга всичко е вариантно - срокът, сумата. За суми до 10 хил. лв. срокът на лизинга е до 3 години. За суми над 10 хил. лв. продължителността на срока е до 4 години. Възможност да ползват лизингова схема за покупка на оборудването имат само фирми или регистрирани земеделски производители. Схемата за погасяване е много гъвкава, тъй като се правят и сезонни погасителни планове. За медопроизводството активният сезон е само през лятото. След септември започва продажбата на продукцията.

В: Какво е характерно за потреблението на мед у нас?

- Много неща. Българинът има сравнително ниска култура на консумация на мед. От тази гледна точка 200 - 300 гр. мед годишно на човек е смешно потребление за държава, която произвежда един от най-качествените продукти.

Българинът не обича да купува мед от голям супермаркет или от пазара. Медът е луксозен продукт. Той няма място на пазара. Затова клиентите предпочитат да отидат директно при производителя, да са сигурни, че в меда няма примеси. И това е така, защото продуктът е компрометиран. Така че развит пазар на мед в България няма.

В: Каква е реалната цена на меда, който се произвежда в България?

- Противно на всякаква икономическа логика цената на килограм мед у нас е изключително ниска. В момента на едро тя е около 1.60 лв. за кг. Има оферти и на цени от около 1.20-1.30 лв. за килограм. В същото време доказаните средни разходи за добив на килограм мед са около 2.60 лв. Миналогодишните температурни аномалии при цъфтежа на акацията повлияха много на добивите, но цената на меда остана ниска. Една от причините е вносът на китайски мед, който през август беше разрешен отново на европейския пазар след тригодишна забрана.

Влияят и други фактори - разединение на производителите, липсата на коопериране, няма директно излизане на външния пазар, вътрешният пазар е свит.

В: Има ли търсене на български мед в чужбина?

- Потенциалът на българския мед е много висок. В същото време е безумно килограм тютюн да струва 5 лв., а килограм мед - едва 1.60 лв., и да се дават субсидии за тютюнопроизводство, при условие че цял свят върви срещу това. Държавата не прави нищо за медопроизводството, дори и като политика на Министерството на земеделието.

В Турция цената на килограм мед в момента е 3.20-3.50 лв. и никой не продава. Отделно там вече се субсидира и продажбата. В левово изражение тази субсидия е в рамките на 50 ст. на килограм.

В Германия, която е най-големият вносител на български мед, го използва само за подобрител. Там масовата практика е медът да се продава в големите вериги супермаркети, където българският мед се продава под чужда марка. Всяка верига магазини си има контрагенти, които произвеждат мед - купуват го отвън, преработват го и го пакетират. Някои от фирмите, които смесват меда си, обозначават точно съдържанието му - 50 на сто китайски, 35 на сто аржентински и 15 процента български мед. В световен мащаб Аржентина и Китай са двата най-големи износителя на мед - по над 100 хил. тона годишно. Тези 15 процента български мед всъщност са най-ценната съставка на продукта, който се предлага в магазините на Западна Европа.

В: Забелязва ли се тенденция към разширяване на дейността от страна на пчеларите у нас?

- Интерес винаги има, но българските пчелари не срещат никаква подкрепа - било то от държавата, било от професионалните съюзи. Най-голям интерес за разширяване има от тези, които имат пчеларска ферми - с около 500 и повече пчелни семейства. Разковничето е в интензификация на труда, в спазването на добрите пчеларски практики, които ще станат задължителни след влизането ни в ЕС.

В: Какво предстои на този сектор от селското ни стопанство след влизането на страната в ЕС?

- За Европа, след като сме покрили нормативите за членство, няма никакво значение дали ще влезем с 2-ма или с 200 хил. пчелари. Но за нас има значение, защото на базата на тези 2-ма или 200 хил. се определят субсидиите, които страната ни ще получи. Субсидирането в ЕС е като при САПАРД, при закупуване на техника за подвижно пчеларство 50 на сто от финансирането е субсидия, останалото е самофинансиране.

В: Има ли пазар в ЕС и за други пчелни продукти освен меда?

- Определено. В Европа пазарът на тези продукти е много силно развит, особено на прополиса. Пазар има и в България, но е силно подценен. Затова смятам, че пчеларството има нужда от помощ. През 2003 г., когато най-големият световен форум по пчеларство "Апи Мондиа" се проведе в Словения, българските производители бяха сред най-търсените. Въпреки че имаме над 50 хил. пчелари и произвеждаме изключително качествен продукт, страната ни нямаше щанд. В същото време щандът на Аржентина беше разположен на няколкостотин квадратни метра.