Преди две седмици Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) прие регулаторна политика за разпределение на честотите до 2008 г. Тя очертава развитието и въвеждането на новите технологии в сектора. Регулаторната комисия обяви, че ръстът на телекомуникационния пазар в България през 2004 г. е между 8 и 11%. Все още окончателният отчет на регулатора не е готов. През миналата седмица конкурентите на БТК се оплакаха от високите цени на едро за взаимното свързване на техните абонати с тези на телекомуникационната компания и обяви, че са сезирали Комисията за защита на конкуренцията. Според тях КРС не може да им помогне, докато не влезе в сила новата европейска регулаторна рамка.

--------------------

 

В: Какво предстои след приемането на регулаторната политика за разпределение на честотите до 2008 г.?

- След обнародването й в Държавен вестник предстои КРС да вземе решение за обявяване на търгове за разпределяне на петте лиценза за мрежи и услуги “точка до много точки”. Предвиждаме да има два търга съответно за двата класа лицензи. Планираме в началото на септември да се проведе търгът за клас А, а в началото на октомври - за клас Б. Тези срокове ще са разписани в решенията, тъй като политиката е един по-общ документ, в който за нас беше важно да кажем на бизнеса с какъв свободен спектър разполагаме, броя на лицензите, които могат да бъдат издавани в съответните диапазони, и да посочим ограничителните условия при разпределяне на спектъра.

В: Защо се отказахте от първоначалните си намерения за издаването на три национални и два регионални лиценза?

- Първоначално обявихме намерение за два национални лиценза, тъй като това позволяваше свободният спектър. По това време съществуваше спор с НЕК, която искаше на честоти от този диапазон да гради своята обособена мрежа. След като бяха изчистени отношенията с НЕК, свободният спектър се увеличи на 75 мегахерца. Заради големия интерес, който регистрирахме към тази технология в срока за заявяване на намерения, преценихме, че е добре едновременно да бъдат дадени всички възможни лицензи. Първоначалният вариант на регулаторната политика предвиждаше да предоставим два национални лиценза и един регионален. Тогава поставихме ограничение за участието в процедурите на операторите със значително пазарно въздействие, каквито са БТК и "Мобилтел". Целта на ограничението беше да даде възможност на алтернативните оператори да получат тези лицензи, с което да стигнат по-бързо до крайния абонат. След направените допитвания обаче се изказаха определени мнения в защита и на двата варианта. След като обсъди и обмисли всички предложения, КРС се спря на едно добре балансирано решение да издаде пет национални лиценза. Това решение ще отвори големи възможности за развитие на конкуренцията при тази технология.

В: Как ще коментирате твърденията на експерти, че допускането на БТК, "Глобул" и "Мобилтел" до търговете може да провали въвеждането на новата безжична технология?

- Решението ни за отпадане на ограничението дойде след заседанието на консултативния съвет, който беше създаден към комисията. По време на разговорите в съвета останахме с впечатлението, че големите оператори имат желание да участват в тези търгове, а другите не са твърдо против тази идея. Върху отпадане на ограничението повлияха и срещите ни с производители на оборудване за този тип мрежи. Изграждането на мрежите от типа "от точка към много точки" изисква не малко инвестиции за изграждане на национална мрежа. Така стигнахме до идеята да предоставим повече лицензи при съществуващия ресурс, за да има по-голям брои участници в този пазарен сегмент. Нашата цел е технологията да се предлага и да се развива, да има работещи лицензи. Балансът при регулирането е трудно постижим. От една страна, големите компании разполагат с финансовия ресурс, за да изграждат такива мрежи, но винаги съществува вероятност те да получат тези лицензи, а впоследствие да не развият технологията. За да избегнем подобен сценарий, разписахме в лицензите срокове, в които да стартира предоставяне на услугата. От друга страна, съществува вариант, в който въпреки огромното си желание алтернативните оператори да не намерят възможности да инвестират в изграждането на мрежата. Това също е неприемливо за потребителите, поради което считам, че решението, което взехме, е изключително балансирано.

В: Имате ли проучване за броя на абонатите, които могат да имат подобни мрежи?

- Не сме правили специално проучване, но със сигурност достъпът до последната миля ще бъде улеснен.

В: Регулаторната политика предвижда ли издаването на четвърти мобилен лиценз?

- За такъв лиценз нямаме и честоти. В политиката е разписано, че има известен свободен ресурс в лентата на 1800 мегахерца. Лицензираните досега три GSM оператора работят в обхвата на 900 и 1800 мегахерца. Развитието на мрежата на 1800 мегахерца е доста по-скъпо. В Европа няма много практики да се развива мрежа на тази честота.

В: Кога ще издаде лиценз за четвърта национална телевизия?

- Този въпрос не е коментиран. Към момента в КРС не е заявяван писмен интерес към честоти за четвърта национална мрежа. Освен това съгласно действащото законодателство знаете, че водещи в това отношение са колегите ни от Съвета за електронни медии, които проучват обществения интерес от такъв тип медии. Що се касае до честотния ресурс, към момента свободният спектър не е достатъчен за четвърта национална телевизия. Съществуват честоти, които са за съвместно ползване със структурите на Министерство на отбраната, чието поетапно освобождаване ще стане до 2012 г. Според радиорегламента на ITU международното планиране на аналоговите честоти ще приключи до октомври 2005 г. Това означава, че до този срок държавите могат да защитават аналоговите си честоти за радио-телевизионно разпръскване. Мисленето трябва да се ориентира към развитието на цифрова телевизия. През 2006 г. България ще се опита да защити четири национални честоти за цифрово телевизионно разпръскване. Твърде вероятно е да получим три.

В: Какъв е интересът към цифровата телевизия?

- Комисията имаше намерение да пусне честоти за няколко града на България, които не бяха международно съгласувани. По десет - дванадесет компании заявиха интерес към лиценза за всеки един от градовете. До голяма степен обаче провеждането на търговете е обвързано и с получаването на програмни лицензи от СЕМ.

В: Какви нови технологии освен от "точка към много точки" ще се развиват?

- Намеренията ни са да стартираме състезателните процедури за технологията при обхвата 26 мегахерца на технологията "от точка до много точки". Имаме възможност за издаване на няколко лиценза, които ще предоставим чрез състезателни процедури.

В: Какво се промени в телекомуникационния пазар, след като БТК вече е частна?

- Положително за потребителите е, че БТК се опитва да разчупи модела на услугите, като започна да предлага различни пакети. Потребителите на фиксирана телефонна услуга вече може да избират различни ценови пакети. В същото време имаме достатъчно лицензирани оператори и типово предложение за взаимно свързване, което работи. Имаме типово предложение за необвързан достъп, което вероятно ще търпи промени, така че процесът да заработи реално.

В: Как може да реагира комисията при забавяне на дейността на третия GSM оператор?

- БТК ни уведоми във връзка с изпълнението на лиценза. Компанията ни представи документи, които удостоверяват, че вече е направено покритието, което се изисква по лиценз. Знаете, че ние осъществяваме непрекъснат контрол, който е изненадващ и не се оповестява предварително. Санкции може да има, ако проверката установи, че направеното не съответства на изискванията на лиценза. В лиценза няма посочен срок за търговско предоставяне на услугата, а изискване за покритие на мрежата по население. Такива са били типовите проекти за лицензи и практиката както в КРС, така и в предшественика й ДКД. Както вече казах, за да са по-ясни нещата от гледна точка на потребителя, срокове за стартиране на услугата ще има в лицензите за технологията “точка до много точки”.

В: Какви са проучванията за абонатите на UMTS услугите?

- Преди да бъде приета стратегията за развитие на тази технология, са направени две социологически проучвания на пазара. Данните им са отпреди близо две години и показват, че абонатите ще са между 50 и 200 хил. Една част от услугите ще са изключително нови за абонатите и е много важно дали операторите ще предоставят пълния набор от услуги. В официалния годишен доклад на комисията ще посочим големия ръст на ММS услуги. Очакванията ни са и трите мобилни оператора ще започнат да предлагат пакетни услуги. Това вече наблюдаваме в развитието на пазара на кабелните оператори, имам предвид пакетното предоставяне едновременно на кабелна телевизия, интернет и телефон.

В: Задава ли се консолидация на кабелния пазар?

- Все повече оператори искат да предоставят услуги в малки населени места. Към момента при нас няма документи, които да показват такава консолидация. За консолидация се заговори в медиите. Това, което може ние да кажем, е, че режимът при кабелните телевизионни оператори е регистрационен и в общия лиценз има вписано задължение операторът да искат разрешение от КРС само в случай че променя управлението на търговското дружество. Ако се прехвърлят дялове, които не променят управлението, операторите само уведомяват комисията за извършената промяна.