Комунални поръчки ще се възлагат облекчено

Комунални поръчки ще се възлагат облекчено

Възложителите на обществени поръчки, които са публичноправни организации, ще могат да възлагат обществени поръчки по облекчения режим, предвиден за секторните възложители, но само когато извършват комунални дейности. Това предвиждат промените в Правилника за прилагане на Закона за обществените поръчки (ЗОП), които прие правителството на последното си заседание.

Според ЗОП т.нар. секторни възложители извършват дейности в отраслите водоснабдяване, енергетика, транспорт и пощенски услуги. Като такива те имат правото да изберат всяка от процедурите по ЗОП - открита, ограничена, договаряне с обявление или конкурс за проект. Единствено за договаряне без обявление има специални условия. Освен това преференциите ще са, че ще могат да поръчват и ползват системи за предварителен подбор и да подписват рамкови договори по ЗОП. Друго предимство е, че при малки поръчки праговете за секторните възложители са по-високи. В този смисъл промяната ще помогне на публичните организации, предлагащи комунални услуги, да избират вида на процедурата, чрез която искат да възложат конкретна поръчка.

В останалите случаи за нормалната си дейност тези възложители няма да ползват облекчения режим. Според Агенцията по обществените поръчки (АОП) направената промяна е в съответствие с Директива 93/38/ЕС.

От АОП обаче не бяха в състояние да обяснят кои възложители попадат под определението за публичноправни организации. Обяснението беше, че самите възложители определят статута си и че е изключително усилие да се поддържа базата на класическите възложители, чийто брой към момента надхвърля 1200, като всеки възложител един път се определял като секторен, друг път като класически, така че диференциацията е много сложна. Според изпълнителния директор на АОП Миглена Павлова най-подходящ пример за публичноправна организация е Национална компания "Железопътна инфраструктура". Търсене в регистъра на обществените поръчки потвърди, че като публични организации са се записали "Железопътна инфраструктура", държавните предприятия "Ръководство на въздушното движение", "Кабиюк" в Шумен, "Фонд затворно дело", "Радиоактивни отпадъци" и др.

Според експерта в областта на обществените поръчки Пламен Немчев обаче, тази поправка е мъртъв текст и тя няма да породи никаква полза за възложителите. Причините за това са, че публичноправните организации по българския ЗОП в изключително редки случаи биха могли да предлагат комунални услуги. Според Немчев проблемът се състои в това, че в европейските директиви понятието публична организация има съвсем друг смисъл, а в нашето право са приети три условия (виж карето), които се отличават от евронормите. Целта е била просто да се транспонира европейското право под някаква форма в българския ЗОП.

---------------

Съгласно допълнителната разпоредба на Закона за обществените поръчки публичноправна организация е юридическо лице, създадено с цел задоволяване на обществени интереси, което няма търговски или производствен характер, както и държавни предприятия, които не са търговски дружества съгласно Търговския закон. Условията за тези организации са три - над 30 на сто от приходите му за предходната година се финансират от държавния бюджет, повече от половината от членовете на неговия управителен или контролен орган се определят от органи, ръководещи държавни институции, или такива организации и да са обект на управленски контрол от страна на ръководни държавни органи.