Руският петролен концерн "Лукойл" проявява интерес към закупуването на дял от литовската компания "Мазейкиу нафта", предаде "Интерфакс". Лично президентът на компанията Вагит Алекперов е пристигнал в Литва, за да лобира, отбелязва РИА "Новости".

Предмет на сделката ще бъдат както 53.7% от акциите на фалиралия ЮКОС в "Мазейкиу нафта", така и държавният дял в компанията. Литовската компания е собственост на дъщерната компания на -ЮКОС "ЮКОС финанс", регистрирана в Холандия, с 53.7% и държавата с 40.66%. Пазарната стойност на дела на ЮКОС в литовската компания се оценява между 1.5 и 2 млрд. долара. Финансови анализатори отбелязват, че реалната стойност на сделката за пакета на ЮКОС е 800-900 млн. долара. Кабинетът обмисля да продаде 20% от своя дял на голяма чуждестранна петролна компания.

Освен "Лукойл" интерес към дела на ЮКОС в "Мазейкиу нафта" интерес проявяват и ТНК-ВР, "Коноко Филипс", "КазМунайГаз", "Газпром" и "Газпромбанк".

Литовският премиер Алгирдас Бразаукас заяви, че се водят преговори с руско-британската компания ТНК-BP, австрийската Baltic Fund AG и консорциума между "Лукойл" и "КонокоФилипс" (ConocoPhillips).

В интервю за "Лиетувос ритас" Вагит Алекперов заяви, че чрез покупката на "Мазеикиу нафта" "Лукойл" иска да затвърди присъствието си на балтийските страни, Полша и Финландия. Той посочи, че литовското правителство внимателно избира инвеститор. Основни моменти, които ще се преценяват, са както икономическите параметри на подадената политика, така и политическите мотиви, от които ще зависи енергийната независимост на Литва. Финансови анализатори отбелязват, че не случайно "Лукойл" се опитва заедно с "Коноко Филипс" да убеди литовските власти да заложат на създадения консорциум.

"Мазейкиу нафта" е единствената рафинерия в Балтийския регион. През 2004 г. компанията е продала в Литва 1.6 млн. тона гориво, в Латвия - 595 000 т, и в Естония - 427 000 тона. В "Мазейкиу нафта" влизат и Бутингският нефтен терминал с мощност 8 млн. тона на година и Биржайският нефтопровод. През октомври 1999 г. Литва избра американската компания "Уилямс" за мениджър на рафинерията. Тя плати 75 млн. долара за 33% от "Мазейкиу нафта". През юни 2002 г. американската компания се съгласи да продаде дела си на ЮКОС.

Последната плати 85 млн. долара, за да стане мажоритарен собственик.

Много литовски политици определиха договора с американската компания като гибелен за страната. Неговото одобрение даже предизвика правителствена криза. През 1999 г. тогавашният министър-председател Роландас Паксас подаде оставка, като не пожела да подпише договора. А през 2004 г. Паксас бе отстранен от президентския пост след парламентарен импийчмънт.

Литовският Сейм дори създаде специална комисия за разследване на обстоятелствата около приватизацията. Тази комисия стигна до извода, че концернът фактически не е бил приватизиран.

През миналата година активите на ЮКОС в Русия бяха поставени под запор заради претенциите на данъчните власти за неплатени от компанията задължения в размер на милиарди долари. След това и основният актив на компанията - "Юганскнефтегаз", беше продаден на търг, а ръководителят на ЮКОС Михаил Ходорковски бе осъден на девет години затвор по редица обвинения, включително и в неплащане на данъци и измама в големи размери.