Динамиката на стопанския живот у нас доведе по естествен път до нарастваща практика на съдилищата при производствата по несъстоятелност. Първата фаза на тези производства, имаща по естеството си исков характер, приключва с постановяването на решение за откриване на производството по несъстоятелност по чл. 630 от Търговския закон (ТЗ).

Законът постановява, че това решение урежда със сила на присъдено нещо въпроса за наличието на неплатежоспособност на длъжника и за нейната начална дата, че то действа по отношение на всички, подлежи на вписване в Търговския регистър, както и на обнародване в Държавен вестник, от който момент започва да тече 7-дневният срок за обжалване.

С оглед на изричните законови разпоредби не може да има съмнение, че решението по чл. 630 от ТЗ действа както за страните, конституирани при откриването на производството по несъстоятелност по реда на чл. 625 и сл. от ТЗ, така и по отношение на неучаствалите в първоинстанционното производство лица, най-често кредитори.

При това положение се поставя въпросът

какъв е кръгът на лицата, имащи право на обжалване

на решението по чл. 630 от ТЗ и попада ли в този кръг кредиторът, който не е участвал в първоинстанционното производство.

Съдебната практика все по-убедено приема, че предвид особения характер на съдебното производство по несъстоятелност решенията по чл. 630 от ТЗ подлежат на касационно обжалване единствено съобразно правилата на глава деветнадесета „а” от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Съгласно общите правила на ГПК носителят на право на касационно обжалване е само страната, участвала в производството до постановяване на обжалваното решение. ТЗ не съдържа изрична норма, предоставяща право на касационно обжалване на неучаствала в първоинстанционното производство страна. Обратно, разпоредбата на чл. 629, ал. 3 от ТЗ въвежда преклузивен срок до приключване на първото заседание по делото за присъединяване на нови кредитори.

Така единствено лицата, които са подали молбата за обявяването на длъжника в несъстоятелност, длъжникът и присъединилите се кредитори по реда и в срока на чл. 629 от ТЗ, имат право на касационно обжалване на решението по чл. 630 от ТЗ.

Кредитор, пропуснал преклузивния срок за присъединяване, не притежава процесуалното качество на страна в производството по несъстоятелност и поради това не следва да е легитимиран да търси правна закрила на своето предполагаемо право по пътя на касационното обжалване.

Противното би създало потенциална възможност решението по чл. 630 ТЗ, а с това и цялото производство по несъстоятелност да бъдат блокирани за неопределено време от действия на лица, които не са упражнили правата си по чл. 629, ал. 3 от ТЗ и чиито претенции не са били предмет на разглеждане в рамките на процеса, развиващ се по правилата на чл. 625 и сл. ТЗ. Недопустимо е по пътя на обжалването на едно съдебно решение от лице, което не е страна и не е участвало в първоинстанционното разглеждане на делото, да се допълва за разглеждане от контролиращия съд едно предполагаемо субективно право, което изобщо не е било предмет на разглеждане от първоинстанционния съд. Недопустимо е във фазата на обжалване на решението да се въвежда нов предмет, ново задължение, чиято изискуемост и основание да се установяват за първи път от контролиращия съд, без преди това да са били предмет на разглеждане от първоинстанционния съд.

По аргумент от по-силното основание следва да се приеме, че след като е налице преклузивен срок за присъединяване в производството в първата му фаза, то в още по-голяма степен това се отнася за преклузирането на възможността да се упражнява процесуалното право на обжалване на съдебното решение от лица, които не са инициирали или не са се присъединили към производството по несъстоятелност в изрично указания в чл. 629, ал. 3 от ТЗ срок.

Разглежданата разпоредба е в съответствие с духа и смисъла на института на търговската несъстоятелност. Стремейки се към постигането на

сигурност на търговския оборот

и предпазването му от сътресения и усложнения, законодателят е възприел в института на търговската несъстоятелност редица процесуални решения, които го различават от възприетите в общото гражданско процесуално право. Така например призоваването и уведомяването на кредиторите за важните актове на съда по несъстоятелността в общия случай се извършва чрез обнародване в Държавен вестник или дори чрез вписването им в нарочна книга, докато в общото съдопроизводство по ГПК това е изключение. Именно с оглед бързината и сигурността в института на търговската несъстоятелност законодателят е възприел и процесуалната разпоредба на чл. 629, ал. 3 от ТЗ. Чрез нея се ограничават възможностите за придобиване процесуалното качество на страна, както и за упражняване на процесуални права за предявяване на възражения и представяне на писмени доказателства до момента на приключване на първото заседание по делото, образувано по молба на кредитор.

Възприемането на горните законодателни решения е оправдано поради това, че един кредитор - търговец, следва да полага по-голяма грижа от грижата на обикновения гражданскоправен субект при защита и реализиране на правата си именно поради качеството си на търговец. Поначало търговецът поема по-голям риск в дейността си от лицата, които нямат това качество.

В производството по несъстоятелност законодателят се е погрижил да защити правата на субектите нетърговци (държавата, работниците и служителите) по други начини. Например въведено е служебното начало при вписване на вземанията им в списъка на предявените вземания (чл. 687 ТЗ). Държавните вземания са защитени и с други специфични правни механизми, например задължение за уведомяване на данъчната администрация и Агенцията за държавни вземания преди започване на производството по несъстоятелност.

Съобразяването с изискването за сигурно и бързо производство по несъстоятелност изключва тълкуването на разпоредбата на чл. 630, ал. 3 от ТЗ, както и тази на чл. 633 от ТЗ, в смисъл че е дадено право на неограничен кръг правни субекти, които твърдят, че са кредитори на длъжника, да обжалват решението за откриване на производството. Такова тълкуване е в противоречие и с еволюцията на законодателните решения, насочени към ускоряване на производството по несъстоятелност и осигуряване на по-голяма стабилност и предвидимост на това производство, защото текстът на чл. 633 ТЗ е от момента на приемането на част IV на ТЗ (1994 г.), докато разпоредбата на чл. 629, ал. 3 е приета много по-късно - през 2000 г. Освен това разпоредбата, с която се определя от кой момент тече срокът за обжалване (обнародването в Държавен вестник), не отменя приложението на възприетия в ГПК принцип относно правото само на страните в процеса да обжалват съдебното решение (чл. 621 ТЗ).

Изложените аргументи налагат извода, че всяка касационна жалба, подадена от неучаствал в първоинстанционното производство кредитор, би следвало да бъде оставена без разглеждане като процесуално недопустима.

*Дружество "Пенков, Марков и партньори", адрес: [email protected]