Браншът се съвзема от китайската инвазия
Според предварителните очаквания до края на годината ще има компенсация на изнесената продукция и браншът ще завърши на нивата от миналата година, прогнозира председателят на Българската асоциация на производителите и износителите на облекло и текстил (БАПИОТ) Петко Шишков.
По данни на НСИ за първото шестмесечие българските компании са изнесли продукция за над 1.6 млрд. лв., което е едва с 1.9 на сто по-малко от същия период на миналата година. За сравнение - средният спад на страните от ЕС е 4.3 на сто. Най-голямо е понижението при трикотажа - 13 на сто. За сметка на това обаче при конфекцията има сериозен ръст от 4.5 на сто. Анализирайки тези данни, експертите обясняват, че това е доказателство за конкурентоспособността на българските производители на готова продукция от високо качество, която може да се доставя на западните пазари в удобна за продажба форма (на закачалка).
По-голямата част от компаниите все още произвеждат на ишлеме за партньори от ЕС и САЩ. По информация на БАПИОТ обаче напоследък расте броят на фирми, които предлагат готов продукт, но под чужда марка. Не може обаче да се посочи каква точно част от шивашките предприятия шият готов продукт, защото няма статистика, която да следи дейността на компаниите.
През последните години секторът на текстила и облеклата заема все по-решаваща позиция за икономиката на страната и това се доказва от обема на производството и от износа, които реализират компаниите от бранша. По данни на Българската агенция за инвестиции делът на сектора в общия износ на страната е над 25 на сто. Фирмите в бранша са над 2500, а общият брой на заетите е повече от 150 хил.
По голямата част от облеклата, произведени в България, са предназначени за износ. Традиционните износни пазари за българските облекла са Гърция (като междинен пазар), Италия, Германия, Испания, Румъния, САЩ, Франция и др. При текстила най-много износ се реализира в Италия, Турция, Румъния, Германия, Испания, Гърция и други.
Доскоро проблем в сектора беше липсата на достатъчно предприятия за платове, които да осигуряват суровината на шивашките предприятия. По информация на компаниите в момента по-голямата част от платовете (над 90 на сто) се внасят, като традиционните доставчици са Италия, Турция и др. Напоследък обаче има и български предприятия за платове и тъкани, които обслужват нуждите на бизнеса. Най-добрите примери в това отношение са фабриките на италианския гигант "Миролио", "Катекс" - Казанлък, "Дунавска коприна" - Русе, и др.
По обем на преките чуждестранни инвестиции секторът облекло и текстил се нарежда на десето място, непосредствено след хранителната промишленост и преди строителния бранш. По данни на БНБ, публикувани на сайта на Българската агенция за инвестиции, чуждите инвестиции от 1998 г. до момента (юни 2005 г.) са 250.9 млн. долара. Най-много средства са вложени през 2001 г. (57.7 млн. долара), 2003 г. (84.3 млн. долара), 2004 г. (45.7 млн. долара). Големите примери за чужди инвестиции в сектора са на италианските компании "Миролио" и "Сафил", турските "Масер холдинг" и "Мендерес", които обаче наскоро обявиха, че ще затворят производството си в България, гръцките "Пангеа", "Унитекс" и др. По информация на Българската агенция за инвестиции например от началото на работата си в България до момента "Миролио" е инвестирала 170 млн. долара.