Параходство "Български морски флот" (БМФ) е компания с над стогодишна история. Започнала с няколко малки парахода, а понастоящем дружеството притежава около 80 плавателни съда, което го превръща в един от най-големите корабособственици в Черно море и района на източното Средиземноморие.

Дружеството е все още държавна собственост, като негов принципал е Министерството на транспорта. Раздържавяването на БМФ е една от най-очакваните сделки от инвеститорите през последните години.

Състояние и основна дейност

Параходството е компания майка, която притежава дялове от различни предприятия, пряко и косвено свързани с основната дейност на групата, а именно търговско корабоплаване и свързаните с него производствено-технически дейности, спедиторски и посреднически, инвестиционна и инженерингова дейност, подготовка и квалификация на кадри, вътрешна и външна търговия. Дружеството притежава плавателни съдове предназначени за превоза на насипни товари, химикали и контейнери. Чрез собственото си дружество ББСС Лтд - Лондон (Balkan and Black Sea Shipping Limited) и неговата клонова мрежа, БМФ осъществява агентска и брокерска дейност при превоз на товари с кораби, чартиране, както и на доставка на резервни части за плавателни съдове.

През изминалата година компанията прекрати дейността си, свързана с корабостроене и кораборемонт. В края на 2003 г. във връзка с плана за преструктуриране компанията учреди ново дружество съвместно с "Булярд" АД, което е специализирано в именно тези дейности. В дружеството "Булярд корабостроителна индустрия" делът на БМФ беше 99.9%. По силата на договор с "Булярд" БМФ апортира части от закупените по-рано производствени мощности от обявената в несъстоятелност "Варненска корабостроителница". Впоследствие пак по силата на предварителното споразумение БМФ продаде 75% от дела си в новата компания. В резултат на тази операция дружеството реализира печалба от 8.7 млн. лева.

Към средата на годината БМФ притежава 100% от акциите с право на глас в 22 дъщерни дружества, регистрирани в чужбина. Те са създадени, за да може да се получават заеми от международни банки за закупуването на кораби. Дейността им се счита за съставна част от дейността на компанията майка. Асоциираните предприятия притежават 17 кораба, като девет от тях са ипотекирани в полза на чуждестранни банки, който са отпуснали средства за закупуване на нови съдове. Още четири са ипотекирани в полза на български финансови институции.

БМФ има общо 76 кораба до средата на година, като за първата половина на тази година компанията не е продавала кораби, за разлика от отчетната 2004. Тогава дружеството се раздели с четири кораба, като от операцията отчете печалба от 3.3 млн. лв. Ядрото на флота на компанията е съставено от съдове, предназначени за насипни товари и контейнеровози. На вода през последните години БМФ пусна корабите "Трапезица" и "Българка". По-голямата част от флота обаче е морално остаряла (средна възраст около 23 години), което е причина за по-честите повреди и по-ниската ефективност. Резултатът, от една страна, е повишаване на разходите за ремонти, а от друга - загубите от пропуснати ползи. Близо 80 на сто от трамповите кораби, които са гръбнакът на българския превозвач, са на възраст от над 15 години, което ги прави неконкурентни на пазара на транспортни услуги, защото не покриват всички изисквания на товародателите.

За цялата изминала година благодарение на добрата обща пазарна конюнктура БМФ е превозил близо 130 хиляди тона товари, като по-голямата част са насипни. Над 55% е ръстът на превозените контейнери, въпреки че контейнеровозите са относително остарели и не отговарят напълно на съвременните изисквания за капацитет и скорост за контейнерни превози. Според бившия министър на транспорта Николай Василев финансовите резултати на дружеството му позволяват да поръча до пет нови кораба тази година.

Приватизация и борсова търговия

БМФ получи публичен статут от Комисията за финансов надзор през октомври 2003 г. Искането беше отправено от Агенцията за приватизация, като тогава се очакваше 30 на сто от предприятието да се раздържави чрез компенсаторни инструменти. До този момент обаче дружеството е собственост на държавата. Стратегията за приватизацията на БМФ е одобрена от Министерския съвет през ноември миналата година и е внесена за разглеждане в парламента. Стратегията предвижда 70 на сто от компанията да бъде продадена на конкурс от АП, а остатъчният дял да бъде пуснат на фондовата борса срещу компенсаторни инструменти. Депутатите от комисията по транспорт и телекомуникации я одобриха и остава да получи подкрепа в пленарна зала. Засега не може да се посочи конкретен срок, в който ще стане това.

Според стратегията се очаква оферти за БМФ да подадат както стратегически, така и финансови инвеститори. За да бъдат допуснати до търга, те трябва да отговарят на определени изисквания. Методът на продажба ще бъде двустепенен конкурс, тъй като БМФ е дружество, което се продава по реда на глава 7а от Закона за приватизация и следприватизационен контрол, в която е описан редът за продажба на дружества от значение за националната сигурност. Оценката на офертите ще става на база на предложена цена, инвестиции и трудова заетост. Участникът, спечелил конкурса, ще се одобри и от правителството. Новото правителство все още не е излязло с ясна позиция за бъдещето на компанията. Междувременно българската асоциация на корабопритежателите (БАК) изказа мнението си, че стратегията за приватизацията на БМФ трябва да се изтегли от парламента и да се преработи. "Вариантите за продажбата на БМФ са много. Не е нужно държавата да продава напълно дела си в него", каза в средата на миналия месец транспортният министър Петър Мутафчиев. Въпреки че БМФ е публична компания, акциите й не се търгуват на Българска фондова борса.

Финансово състояние

За пълната отчетна година БМФ реализира консолидирана печалба от 36.2 млн. лв. срещу загуба от 27.7 млн. лв. за 2003 г. През периода фрахтовия пазар в глобален мащаб беше изключително благоприятен. Големите световни икономики отчитаха ръст, който, за да бъде поддържан, се нуждае от суровини. Търговията изживяваше подем, като се стигна до по-добри финансови условия за търговското корабоплаване. След продажбата на серията двупалубни кораби обаче беше закрит отделът "Далечен изток". По-добрият краен финансов резултат се дължи не на увеличение на приходите, а на чувствително редуциране на разходите, както за основна дейност, така и тези за обслужване на заеми. Общата задлъжнялост на компанията се понижава значително след "зануляването" на пасивите по отсрочени данъчни задължения от 74 млн. лв. Краткосрочните задължения са свити до 63.4 млн. лв. от близо 110 млн. лв. За инвестиционната си дейност дружеството ползва заеми, чиято лихва е по-ниска от възвращаемостта на активите (7.95%). Дружеството може да се определи като финансово независимо. Коефициентът му на бърза ликвидност е над единица, което означава, че без никакви трудности може да поеме текущите си задължения. Възвращаемостта на продажбите е 13.6%, а оперативният марж - 12 на сто. За подобряване на тези показатели, които са от ключово значение за конкурентността на дружеството, трябва да се продължи политиката на свиване на разходите. Според редица експерти БМФ (като всяка държавна структура) е с отежнени разходи за администрация. Последните данни, публикувани от компанията, показват, че персоналът е намален, и то именно в частта му администрация. Миналата година дружеството се изправи пред парадоксалната ситуация на силен фрахтов пазар да не разполага с достатъчно конкурентни плавателни съда. То се нуждае от инвестиции и преструктуриране. Като държавно предприятие, 50 на сто от печалбата на БМФ отива като дивидент за държавата. В резултат компанията се лишава от свежи средства за инвестиции. Възвращаемостта на собствения капитал достига през 2004 г. до 7.5%.

До средата на годината БМФ е реализирало приходи от основна дейност в размер от 216 млн. лв., което е ръст от 18%. Печалбата за полугодието достигна до 28.4 млн. лв. Активите на компанията са над един милиард лева след преоценка на транспортните средства. В резултат на това балансовата стойност на преоценените активи е нараснала с 367.2 млн. лв., от които 359.8 са за сметка на преоценъчния резерв, а увеличената балансова стойност на един кораб с 7.5 млн. лв., е призната в отчета за доходите. За БМФ възниква валутен риск при продажби, покупки и получени заеми, деноминирани във валута различна от български лев, респективно евро. Валутата, която води до този риск, е предимно щатски долар и английската лира.

Силни страни

- Добре развита структура; голям собствен флот

- Финансова независимост

- Пазарен лидер в страната; структуроопределящо предприятие

- Компания с традиции в корабоплаването

- Висококвалифициран персонал

- Диверсификация на предлаганите услуги

Слаби страни

- Зависимост от цикъла на глобалната търговия

- Голяма част от плавателните съдове са морално старели

- Необходимост от високи разходи за инвестиции за подобряване на флота

- Високи разходи за текущи ремонти; загуби от дълъг престой на корабите на док

Възможности

- Приватизиране на дружеството

- Привличане на нов инвеститор

- Намаляване на разходите в това число подобряване на ефективността на администрацията

- Вложения в нови плавателни съдове, което ще понижи разходите дългосрочно

- Утвърждаване на компанията на пазарите, на които вече се е установила

Опасности

- Свиване на фрахтовия пазар

- Валутен риск; повишаване на цената на горивото

- Трудно се освобождават собствени средства за инвестиции и иновации.

- Фатално забавяне на раздържавяването