"Свилоза" е изградено като химически комбинат през периода 1966-1976 г. и вече над 25 години е структуроопределящо за отрасъла и региона, в който функционира. Предприятието е разположено северозападно от град Свищов. На север граничи с река Дунав - естествен източник на производствени води. Географското разположение е благоприятно с оглед доставките на необходимите суровини и материали. Компанията e единственият производител на сулфатна избелена широколистна целулоза в България и най-големият на Балканския полуостров.

Предмет и основна дейност

"Свилоза" е представител на българската целулозно-хартиена промишленост. Тя е специализирана в производството на изкуствени химични влакна и коприни, сулфатна избелена целулоза и продукти от нея. Основно приходите на компанията се дължат на продажбата на целулоза. Техният дял от общите постъпления е над 50 на сто.

Стагнацията в целулозно-хартиената промишленост и липсата на търсене на продуктите на предприятието на българския пазар, отговарящи на производствените му капацитети, определят насочеността му към външни пазари. Близо 80 на сто от продукцията за миналата година е пласирана в чужбина. Международните цени на целулозата са определящи за финансовото представяне на дружеството. Те се котират в щатски долари, освен това и част от разходите за необходимите суровини за производството също са в американски долари. Това предопределя валутния риск, на който е изложена компанията.

Вискозната коприна е другият продукт на "Свилоза", който носи съществена част от приходите й. В последните години на този пазар изключително агресивно се намесиха китайски производители, което постави компаниите извън Азия и в частност "Свилоза" пред свиване на пазарния дял.

Основни клиенти на предприятието са компании от съседните страни, Германия и Италия. Според ръководството на "Свилоза" компанията има намерението да се концентрира в производството на кросно, кафява и трудно горима коприна, от която в момента има голяма нужда в Европа. Стремежът е дейността да се преориентира към производството на непрекъсната коприна, а не на суровина. Компанията е разработила инвестиционна програма за около 35 млн. лв., които ще бъдат вложени до 2010 г. Според плана най-големите вложения ще бъдат направени през следващите две години. От дружеството афишират намерения за разширяване производствения капацитет на завода за производство на целулоза. Целта е увеличаване на производството от 50 хиляди тона на 110 хиляди тона на година. До края на миналата година общите инвестиционни разходи, свързани с доставка на нови машини и съоръжения, както и изграждането и възстановяването на производствените сгради във връзка с проекта надвишават 22 млн. лв. "Свилоза" инвестира значително и в проекти с екологична насоченост.

В структурата на предприятието са включени завод за целулоза с капацитет от 55 хил. тона, завод за изкуствена коприна и спомагателно производство. Активи, свързани с производството на изкуствена коприна, както жп гарата и автобазата са отдадени под наем на дружества, свързани с мениджмънта на "Свилоза". Предприятието притежаваше и топлоелектрическа централа, която беше продадена преди две години. Понастоящем заради спецификата на производството на свищовската компания основен доставчик й е именно централата. В тон с официално обявената структурна реформа на компанията бяха изведени, като нови юридически лица "Екосвил", "Столови комплекс" и "Хотелски комплекс". Трите дружества са собственост на "Свилоза" и резултатите им се включват в консолидирания отчет. "Екосвил" е един от основните доставчици на дървесина на свищовското предприятие, като цените на доставяната суровина са под средните за компанията. Като изходна суровина се използва натурален продукт - дървесина от местни дървесни видове като бук, топола, цер и акация. Производството е енергоемко и немалка част от направените разходи са за електроенергия. От баланса на "Свилоза" временно са извадени почивните бази на компанията в Балчик и Тетевен.

Приватизация и борсова търговия

Свищовското предприятие беше приватизирано през 1999 г., като мажоритарен собственик на 72.3% от капитала на завода стана регистрираната в щата Делауер компания А.Р.У.С. Останалите акции се разпределят между РМД "Свилоза 2000", което притежаваше девет на сто, и държавата с 14.9%. Щатската компания е създадена специално за участието в приватизационната процедура. Сделката се сключи за цена от 7 млн. долара и последващ ангажимент за инвестиции от 32 млн. долара до 2003 г. През март 2002 г. мажоритарният собственик изкупи и остатъчния държавен дял в размер на 14.9% и вече контролираше над 90% от "Свилоза". Тогава пакетът на държавата беше продаден на минималната цена, намалена в деня преди продажбата от 4.90 лева на 3.11 лева. Целият 14.9-процентен дял от капитала на предприятието беше продаден на по-ниската цена чрез кросова сделка. Впоследствие дружеството увеличи капитала си, като това беше първата подобна сделка направена чрез аукцион за права, който се организира след влизането в сила на промените в Закона за публично предлагане на ценни книжа. Предложени за продажба бяха 43 498 броя права, всяко от които даваше право да се запишат 5 нови акции от "Свилоза".

Акциите на свищовското предприятие не са сред най-активно търгуваните на Българска фондова борса. Фундаменталните показатели не са задоволителни на този етап. През последните седмици се забелязва известен ценови ръст, продиктуван вероятно от отчетената печалба за деветмесечието и от предстоящото общо събрание на акционерите, където ще се гласува проекторешение, с което съветът на директорите и изпълнителният директор ще могат да сключат сделка за апорт на дълготрайни активи.

Финансово състояние

Независимо че за първите девет месеца на 2005 г. "Свилоза" отчете печалба от 1.8 млн. лв. срещу загуба от три милиона за същия период на миналата година, не може да се отрече притеснителната тенденция за спад на приходите от продажби на продукция. За миналата година на консолидирана база те намаляват до 72.9 млн. лв., а според последния отчет спадът за третото тримесечие спрямо същия период на 2004 г. е с 24 на сто. Компанията отчита по високи приходи от друга дейност, както и от услуги. Въпреки това общите постъпления намаляват с по-бавен темп, отколкото общите разходи. Това се дължи основно на свиването на променливите разходи, в частност тези за материали. Те са и с най-голяма тежест в общите разходи, откъдето тяхната промяна оказва и най-осезателно влияние. Силно е редуциран персоналът. Със започване на преструктурирането на предприятието в него са били заети над две хиляди души, докато към септември техният брой е малко над 800. От дружеството са отделени и производствени мощности. Резултатът е намаляване на разходите за заплати и осигуровки. Техният дял в общите разходи се запазва в годините около девет на сто. Компанията е намалила балансовата стойност на сградите и съоръженията, като част от тях е вписала като инвестиционни имоти, като обяснението е, че самостоятелно ще носят бъдещи икономически изгоди на дружеството.

За пълната финансова година паричните потоци от оперативна дейност се повишават въпреки спада на приходите от продажби на продукция. Причината е забавяне на плащанията към доставчиците, като това се отразява директно в баланса на предприятието, като задълженията по това перо се удвояват и достигат 13 млн. лв. Впоследствие голяма част от задълженията са изчистени, но това влошава паричните потоци. Към септември "Свилоза" има активи за 76.2 млн. лв. Повишаването на печалбата за същия период подобрява възвращаемостта на активите, но въпреки това тя е под три на сто. Това ограничава възможността на компанията да ползва по-скъпи кредити. Над 90 на сто от дългосрочните й задължения са към мажоритарния собственик. Произходът им е: откупени от него, чрез договори за цесия, стари дългове на дружеството към банки и други. Високите разходи на производство стопяват маржа на оперативна печалба. Възвръщаемостта на собствения капитал е 7.1%, като повишаването се дължи на по-високата отчетена печалба.

Силни страни

- Добро местоположение, пристанище на Дунав и близост до море

- Железопътна връзка

- Пазарен лидер в страната, структуроопределящо предприятие

- Пазарна диверсификация на географски принцип

- Висококвалифициран персонал

Слаби страни

- Зависимост от износа на продукция

- Енергоемкост на производството, поскъпване на използваните суровини

- Необходимост от високи разходи за инвестиции за подобряване на производството

- Слаба съпротива на конкурентен натиск на международните пазари

Възможности

- Увеличаване на производството успоредно с понижаване на разходите

- Развитие на продуктовата структура

- Утвърждаване на компанията на пазарите, на които вече се е установила

- Подем на българската целулозно-хартиена промишленост

Опасности

- Продължителна стагнация на пазара на целулоза и коприна

- Валутен риск. Компанията изнася по-голямата част от продукцията си на доларови пазари

- Нисък марж на печалба. Трудно ще се набират средства за инвестиции и иновации.