Община Плевен е предложила на областната управа 49 проекта за регионално развитие. Те вече са внесени в областната администрация и са основата за бъдещата работа по програмата за регионално развитие. Сред най-неотложните са изграждането на модерни регионални депа за твърди битови отпадъци. Общата сума, определена за тях, е 11 млн. евро. След приоритетните планове е и изграждането на хидровъзел "Черни Осъм" за 150 млн. евро, който трябва да осигури качествена и достатъчна като количество питейна вода за Плевен. Сериозно внимание изисква и проектът за развитието на туризъм в региона, с който общината кандидатства за финансиране от 500 хил. евро.

Належащо е и развитието на местните и регионалните транспортни схеми - главно източния и югозападния обход на Плевен. Тук са заложени много проекти на обща стойност 111 млн. евро. За организацията на уличното движение, изграждането и управлението на зони за паркиране в Плевен е изработен проект за 8.5 млн. евро. Общинска фирма "Тролейбусен транспорт" ще участва с проект за нова тролейбусна линия и за обновяване на целия тролейбусен парк за 21 млн. евро.

---------

В: Община Плевен е представила в областната администрация 49 проекта, които са на обща стойност 830 млн. лв. Това е внушителна сума. Откъде трябва да дойдат тези пари?

- Наистина, сумата не е малка. Община Плевен е изработила 49 проекта за регионално развитие, по които търси финансиране. Поводът за представянето на тези проекти в един общ материал е събирането от правителството на информация на оперативните програми. Тези програми ще бъдат основният документ, по който ще се осъществява финансирането от структурните фондове, след като България стане член на ЕС и тези структурни фондове влязат в сила. Ние не тръгваме да търсим веднага финансиране за тях, а сме изготвили стратегия на общината за развитието на целия регион.

Някои от проектите излизат извън рамките на общината и са свързани със съседни общини и дори съседни области. Тези проекти са част от стратегията за устойчиво развитие, която обхваща периода 2007-2013 г. Има и такива, по които отдавна търсим финансиране. Такъв например е случаят с проекта за тържището за пресни плодове, зеленчуци и цветя и пчелни продукти. В някои от случаите общината сама търси инвеститори или влага свои средства.

В: Очаквате ли при едно евентуално отлагане на членството да отпаднат стратегически за Плевен проекти?

- Би било хубаво финансирането на проектите, с които кандидатстваме, да бъде сигурно. За съжаление обаче то не е така и според мен няма пряка връзка с членството на България в ЕС.

С проектите се кандидатства към съответните фондове, които ги класират. Така че наличието на такива проекти въобще не означава стопроцентово инвестиране. При всички положения отлагането на членството би повлияло на инвестициите, но основно въпросът се решава от фондовете. В същото време, дори да станем членки на ЕС през 2007 г., това не е гаранция, че всички проекти ще бъдат одобрени за финансиране.

В: Кои от всички тези проекти са приоритетни за общината и не търпят отлагане?

- Всеки от проектите в отделните области може доста добре да бъде защитен. Не мога да ги степенувам по тежест, но може би ако тръгнем от принципа да бъдат удовлетворени по-голяма част от жителите на Плевен, най-важен ще се окаже проектът за градското сметище. Той е един от най-неотложните обекти и едновременно с това най-трудно осъществим. Вече имаме примера на София и е ясно какво би могло да стане, ако липсва едно модерно сметище. Плевенското е с изчерпващ се капацитет. Въпросът е на малко време, в което то няма да може да поема повече отпадъци. Този проект не се отнася само за Плевенската община.

Последните разработки са за регионално сметище, което ще обслужва пет общини. Безспорно сред належащите проекти са и изграждането на обходни пътища на Плевен.

Проектът за хидровъзел "Черни Осъм" трябва да осигури качествена питейна вода за Плевен. Това естествено е сред най-важните проблеми на града. Като се има предвид и финансовата стойност от 150 млн. евро на този проект, става ясно, че е един от най-сериозните. Не на последно място остава и изграждането на търга за пресни плодове и зеленчуци и пчелни продукти. Това в перспектива засяга над една трета от населението на областта, което е реално ангажирано в аграрния сектор. С оглед на предстоящото ни членство в ЕС пазарът е от решаващо значение за бъдещето на отрасъла.

Без едно модерно тържище, което да отговаря на новите норми и изисквания, не би могла да се реализира търговията със селскостопанска продукция. Предлагането на плодове и зеленчуци трябва да става по новите правила, които се изискват от закона. В перспектива страната ни би трябвало и да се бори за връщането на позициите си като износител на плодове и зеленчуци на външни пазари. Не мога да подценя и социалните проекти, които са свързани със санирането на училища и детски градини, както и за създаване на условия за обучение на ученици с хронични заболявания и др.

В: Как град като Плевен ще се превърне в атракция за туристите?

Плевен е известен с паметниците, останали от Руско-турската война. До 1990 г. към нас се насочваше огромен поток от руски туристи. След 1990 г. настъпи коренен поврат в посещението на туристически групи. Кое ни накара да продължим да говорим за Плевен като за туристически център? От 2003 г. градът беше включен в проект, осъществяван съвместно от фондация "Реформа в местното самоуправление" и Американската агенция на градските управи.

По този проект се реализираше сътрудничество между български и американски общини. Американските градски управи от позицията на знаещи и можещи оказваха помощ на българските общини. По този проект към Плевен беше прикрепен американският град Шарлотсвил. Той е близо до Вашингтон, а туризмът е основен отрасъл в него. Шарлотсвил е роден град на трима от президентите на САЩ. Потоци туристи от цял свят посещават родните им къщи. Още при първото си посещение в Плевен делегацията от Шарлотсвил ни предложи да популяризираме всичко, което имаме в града, и да го превърнем в атракция. Именно те ни наведоха на мисълта да заложим на развитието на туризма. Не говоря за създаване на някакви атракции тепърва, а за това, което Плевен има.

То трябва да се поддържа и достатъчно добре да се рекламира и популяризира. Това ще допринесе за привличане на посетители и развитието на туризма, както и включването на Плевен в дестинации.

Направихме проучване, което показа, че заетостта на хотелите е около 20 процента през годината. Нашата цел е да покажем, че в Плевен има много красиви забележителности. Например "Панорамата" е единствена на Балканския полуостров, а 40 са общо панорамите в света. Водната каскада е нещо уникално и го няма никъде в България. Идвайки в Плевен, чуждестранните гости наистина са изумени от каскадата. Трябва често да говорим и за изградените екопътеки, създаването на туристически маршрути на резервата Чернелка и др. Важното е хората да знаят, че това го има.

В: Казахте, че няма да бъдат изграждани нови атракции. А какво точно ще представлява центърът за конгресен туризъм?

- Идеята за създаване на такъв център възникна във връзка с работата на общината в посока на контактите с бизнеса.

Оказа се голям проблем, че в самия град не съществуват зала и хотел, който да предлага услуги на малко по-високо ниво от средното. В Плевен вече има достатъчно чужди инвеститори, а и местните фирми контактуват с фирми отвън. При посещенията си в Плевен се оказва, че те се връщат в София за преспивания.

Оттам идва нуждата от един хотел на високо ниво и от една добре оборудвана конгресна зала. Така че ние имаме много сериозни намерения това да бъде реализирано. По този проект общината ще търси и собствени средства. В момента се строи новата библиотека.

В: Работи ли се вече по конкретен проект за построяването на бизнес парк?

- В Плевен през последните години все повече се наблюдава тенденцията на концентрираност на строителството както на промишлени, така и на жилищни сгради. При промишленото строителство естествено са необходими и по-големи площи. Напоследък започна да се чувства и недостиг на терени - предимно за промишлено строителство. Имайки предвид, че чуждестранните инвеститори са свикнали да контактуват първо с общините и първо с тях преговарят за покупки на терени, решихме да включим в регулацията и земеделски земи.

Започнахме да търсим възможности за пригаждане на терени, които бихме могли да предлагаме на бъдещи инвеститори. Така беше стартирана процедура по обособяване на един терен от около 60 дка, който е общинска собственост, разположен между стъкларския и циментовия завод. В момента той все още е извън регулация. Дано да успеем и с осигуряването на финансови средства, за да изградим техническата инфраструктура - газ, вода, електричество, така че да можем да предлагаме терена на бъдещите инвеститори.

Още не са направени точните разчети, за да кажем за какви суми става въпрос. Сега предстои промяна на общия градоустройствен план, което е по-бавна процедура. След като бъде направено това, ще преминем и конкретно към определяне на необходимите инвестиции.