Рудникът за добив на злато и мед в Челопеч ще бъде затворен за определено време, ако екоминистерството забави проекта за разширяването на производствената дейност в предприятието. Това предупредиха в четвъртък на пресконференция от ръководството на канадската минна компания "Дънди прешъс метълс", собственик на "Челопеч майнинг". Хиляди, които разчитат на работата в мината, ще загубят препитанието си и страната ще бъде лишена от стотици милиони долари инвестиции, казаха още мениджърите на канадското дружество.

Проблемът на "Дънди прешъс" е решението на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) да преразгледа положителната оценка за въздействие върху околната среда (ОВОС) на Висшия експертен екологичен съвет (ВЕЕС), дадена за проекта за рудника в Челопеч на 10 март тази година. Проектът беше одобрен с пълно единодушие на членовете на ВЕЕС. След това обаче министър Джевдет Чакъров реши да свика нов съвет на 27 март заради особеното мнение на заместника си Чавдар Георгиев, който единствен гласува против с мотив, че хвостохранилището е опасно.

Ново забавяне на проекта обаче може да се окаже пагубно за дейността на рудника, стана ясно В четвъртък. В него е заложено намаляване на високото съдържание на арсен в златните и медните концентрати, добивани в Челопеч, което затруднява реализацията им на пазара, обясни Джонатан Гудман, президент на "Дънди прешъс". "Дънди прешъс" имат договори за доставка на концентрати с два металургични комбината в Канада и Перу, които изтичат в края на 2007 г. След това доставките на компанията не са гарантирани тъкмо заради наличието на арсена, който силно стеснява кръга от металургични заводи, които могат да обработват концентратите. От "Дънди" обмислят като краен вариант да изнесат дейността си изцяло от България, ако администрацията продължи да блокира проекта. Освен в България канадската компания развива дейност и в съседна Сърбия.

Стойността на инвестиционния проект на „Дънди” за рудника в Челопеч е 175 млн. долара при вложени досега 50 млн. долара. Той предвижда още добивът на чист метал - злато и мед, да бъде осъществяван на местна територия чрез специална технология, с което на практика производственият цикъл ще бъде затворен.

Канадците поеха управлението на предприятието от фалиралата "Наван майнинг" през 2003 г. През миналата година "Челопеч майнинг" излезе на печалба, системата на добив на руда беше сменена, а терените, които бяха разрушени в миналото заради производството, започнаха да се възстановяват, припомниха от "Дънди прешъс".

Представителите на канадското дружество смятат, че са изпълнили всички изисквания на екоминистерството, и за пореден път отбелязаха, че проектът е съобразен с всички директиви на ЕС. "Явно има два типа правила и закони - едни за фирмите, които ние изпълнихме, и други за администрацията", коментира главният оперативен директор на компанията Лорънс Марсланд, като визира протакането на процеса от страна МОСВ.

В България се провежда целенасочена политика срещу чуждите компании, които работят в проучвания и добив на природни богатства, и това е пагубно за българската минна индустрия. Това заяви в четвъртък Петър Петров от Минно-геоложката камара и каза, че камарата подкрепя напълно "Дънди прешъс". Освен проблемите на канадската фирма той визира и трудностите, които срещат на административно ниво компаниите "Мартен", проучваща залежи на злато в Челопеч, “Кембридж минерал рисорсиз", която търси полезни изкопаеми в Родопите, и други. "Забавянето на проекта за Челопеч е лош сигнал за инвестиционния климат в България на прага на влизането на страната в ЕС", пък обяви Кенет Лефковиц от Американската търговска камара. От министерството на околната среда отказаха в четвъртък коментар с мотив, че заседанието на ВЕЕС предстои.