- “Фарин” е обединение на две фирми от зърнения бранш, които работят в сектора от 1994 и 1995 г. През 2000 г. към търговията със зърно добавихме допълнителни дейности, които могат да се развият в сектора - доставката на торове, препарати, семена. Направихме го, след като установихме, че в течение на годините финансираме производителите, за да могат те с нашите пари да си купят необходимите за производството им консумативи от конкурентни фирми. Затварянето на кръга ни позволи по-лесно да контролираме производителите какво точно правят и колко качествена и плодотворна ще е годината за тях и за нас като консуматори на продукцията им. Затвърдихме позициите си и в рамките на две-три години станахме лидери на пазара. Работим в границите на една четвърт от България, която представлява повече от 35-40 процента от производството на зърно, а именно земята, затворена между Шабла, Варна, Велико Търново и Русе. Рядко излизаме извън тези граници, тъй като е трудно логистичното обслужване. Към настоящия момент развихме максимално и почти затворихме кръга на услугите, продуктите и възможностите, които можем да предложим на нашите клиенти. Изградихме и закупихме зърнобази, имаме транспортно предприятие, застрахователен брокер, лицензиран склад за агрохимикали, а от миналата година доставяме агротехника - комбайни, трактори, прикачен инвентар. За да подпомогнем производителите при покупката на техниката, създадохме лизингова компания. Направихме и първия в страната агроцентър със сервиз, в който ремонтираме не само техниката, която ние продаваме ние, но и тази, която се използва в региона.

В него на едно място земеделските производители могат да получат всичко, от което се нуждаят - финансиране, застраховки, консултации, препарати, техника и пр. Това е бъдещето - модерни центрове, в които да има всичко необходимо. Много от конкурентите ни вече усещат пропуските, които са направили.

- За момента регионът на Добрич в периметър от около 100 км. В последствие ще открием други подобни. По всяка вероятност ще се намират в градове, където са съсредоточени по-големи производители, като Русе, Търговище, Велико Търново.

- Ограничения няма. Въпросът е доколко можеш да разширяваш дейността си и колко рискове си готов да поемеш. Световната икономика е показала, че колкото повече затваряш един сектор, толкова повече възможности се откриват пред теб. Плюсът е, че можем да покрием почти всяка една от нуждите на всеки един от нашите клиенти. Всичко, което е свързано с тяхното производство и с реализацията на продукцията, като по този начин се осъществява и по-добър контрол. По-близо сме до производителите, виждаме техните нужди, знаем с какво да им помогнем и не им позволяваме да правят излишни разходи, примерно инвестицията в неща, които не са им необходими. Излишно е всеки производител, който произвежда по 5 хил. т продукция, да има склад с такъв капацитет. Връзката между нас става по-стабилна и партньорството по-дългосрочно.

- При търговията със зърно са около 400. При финансирането и работата с торове, препарати, семена и консумативи са около 220-230 фирми. Потенциалните потребители са всички земеделци, които работят в Североизточна България и обработват над 1000 дка земя. Това е нашата таргет група - клиентела. “Фарин” е тясно свързана с тяхното производство и наши представители присъстват и контролират почти всяка част от процеса. Икономически целесъобразно е да работим с такива производители, тъй като хвърляме едни и същи усилия за тези, които обработват под 1000 дка, и за тези, които стопанисват над 20 хил. дка земя.

Поне два пъти в годината правим семинари, на които събираме всички наши клиенти и където съвсем открито се опитваме да говорим за проблемите си, възможностите и начините как да подобрим съвместния си бизнес.

- Имаме бази в Добрич и Каварна и строим нова такава във Варна. Тя ще бъде с капацитет от 15 хил. т и до нея ще има допълнително изложбена зала за агротехника и малък сервиз, който да покрива ремонтите от първа необходимост. Този център ще бъде помощно звено на агроцентъра, който изградихме в Добрич и който работи от началото на годината.

- Съвсем случайно. Решихме да диверсифицираме рисковете и закупихме предприятието в Каварна за производство на училищна мебел. Целта ни беше да използваме част от него за зърнобаза, но инвестирахме и в дървопреработката. Този бизнес все още не се развива достатъчно добре, но има добри перспективи. До момента в него сме вложили над 2 млн. лв.

- Центърът ще струва около 4 млн. лв. Строителството ще продължи до края на май. Финансирането е чрез кредит. Работим както със собствени, така и с привлечени средства. Имаме кредитни линии с Райфайзенбанк и БНП и ползваме инвестиционните кредити от Пиреос банк. Подготвяме издаването на облигационна емисия, с която смятаме да рефинансираме част от кредитите си, свързани най-вече с финансирането на производителите.

Подготовката за емисията е почти приключила. Тя ще бъде на стойност 5 млн. евро.

- Не. Банките финансират не повече от 13-15 процента от необходимия ресурс в селското стопанство. Именно заради това то не се развива с толкова бързи темпове. Рано или късно финансовите институции ще обърнат поглед и към тази част от икономиката, но в момента това е една голяма празна ниша. Разбира се, казусът е двустранен. В сектора има проблеми, липсват регулации, сигурност, възможности за застраховане. Инициативата трябва да тръгне и от самите производители. Все пак тяхната задача е да засяват и да жънат, а не да мислят за реализацията на продукцията или откъде да си купят консумативи - това е нашата задача - да им предложим най-добрите условия. Затова започнахме да работим за създаването на първия по рода си кооператив в България.

- Има потенциал, но много възможности не се използват ефективно. Имам предвид структурните фондове. За съжаление при програма САПАРД малка част от средствата достигнаха пряко до земеделските производители. Повечето от средствата бяха усвоени от фирми като нас - търговци.

- Определено. Въпреки широко прокламираната ни конкурентоспособност ние не сме. Като цяло не сме наясно и не познаваме правилата за работа на европейския пазар. Неговите механизми са почти непознати за българския бизнесмен и малка част от участниците в икономиката проявяват интерес и се подготвят за тях.

- Застраховките в България са много разтегливо понятие. Самото издаване на застрахователната полица е безкрайно лесно. Проблемите идват впоследствие при настъпването на щета. Земеделският риск е доста по-различен от щетата на автомобил. Затова ние регистрирахме застрахователен брокер и ще застанем като гъвкаво звено между застрахователните компании и производителите. Ние нямаме интерес нито да подценяваме, нито да надценяваме една щета. Ако я подценим, няма да успеем да възвърнем инвестицията си. Ако я надценим, ще ощетим застрахователното си дружество. В наш интерес е да бъдем максимално обективни.

- Най-вече в риска да не успеем да си възвърнем инвестираните на зелено в производството пари. Често има нелоялност или настъпват проблеми в резултат на климатични условия, които довеждат до по-ниска или по-некачествена реколта. Съответно приходът на производителя е по-малък и възможността му да си погаси задълженията към нас също. Проблемите с нерегистрираните търговци по ДДС също не е за пренебрегване. В същото време държавата се опитва да атакува изрядните субекти на пазара.

- Твърдо не. През последните 15 години материалната и техническата база бяха унищожени, а качеството на земеделската продукция - силно занижено. Затова трудно се намира пазар за българската продукция - например нашата прословута хлебна пшеница, която не отговаря на нито един световен хлебен стандарт, дори и на собствения си. Съвсем нормално е такава “полухлебна” пшеница да се търгува много трудно. България изнася годишно средно около 800 хил. т пшеница, но едва между 20 и 50 хил. т излиза от България като хлебна пшеница. И няма случаи тя да е пристигнала като такава при крайния получател.

- На първо място, от това, че стопаните не са напълно наясно с новите технологии. Вторият проблем - недостатъчното и скъпото налично финансиране. Много ясно, че щом банките почти не предлагат финансови услуги, стопаните ще ползват финансиране от търговците, което е доста скъпо, защото ние също теглим кредити, имаме допълнителни разходи и нормално е да търсим допълнително и печалба за поетите рискове. От трета страна, е недобрата техническа обезпеченост на земеделските производители. В Германия един производител, който отглежда 5 хил. дка, има три комбайна, три големи трактора и поне още 4-5 други машини. Докато у нас същият производител има обикновено един малък трактор, един комбайн и недостатъчно и некачествен инвентар.