Славка Стефчева: Само с обединение можем да удържим конкуренцията от изток

"Зебра" е едно от най-големите каучукови предприятия в България и в началото на май неформално се обедини с две чуждестранни компании в общ център за каучукови изделия. Чуждестранните компании в обединението са "Сизаз зебра интернешънъл", представителство на италианската фирма за производство на гумена хоризонтална пътна маркировка "Сизаз сигналетика", и "Крайбург България плюз зебра", представителство на австрийската компания "Гумиверк кайбург", за производство на протекторни ленти за възстановяване на тежки автомобилни гуми. За обединението и други проблеми в бранша разговаряхме със Славка Стефчева.
Какво представлява това обединение и какви са ползите за вас от него?
- Каучуковият център е неформално сдружение. Той е обединение на усилията за производство на продукция с по-ниска себестойност, високо качество, за да сме конкурентоспособни на европейския и световен пазар. Така ще можем да смекчим удара на тази азиатска инвазия. Там действително се работи с евтини материали, ниско заплащане на труда. Себестойността на продуктите, които идват от Китай, е по-ниска от нашата с около 30%. Единственият ни шанс да се конкурираме е нашето по-добро качество и географското ни разположение. Доставката от Китай отнема време, докато доставката от нас за Италия и Европа става за няколко дни, толкова отнема и производството. Имаме много сериозен проблем и с енергоносителите. Това са паратехнологични нужди, електричество, чийто цени непрекъснато растат. Затова решихме, че след като "Зебра" монтира когенерация, ще произвежда технологична пара за свои нужди, макар и с по-висока цена на газа. Ще можем да произвеждаме електроенергия на много ниски цени.
Трите предприятия работят на една територия, като в тях се трудят наши служители. Обединението цели да работим по-евтино, като получаваме по-голямо количество материали. Трите предприятия заявяваме общо количество материали и при по-голямо количество ги получаваме на по-ниска стойност.
Не ви ли ограничава в определена степен подобно обединение? Например що се отнася до продуктовата гама?
- Ние сме се разбрали кой какво ще произвежда, как да си помагаме. Ако едновременно и трите предприятия искаме да произвеждаме един и същ продукт, който пръв го е предложил, той остава на пазара. Обединението не ни ограничава, напротив колегите в него изключително много разчитат на "Зебра", защото тя е най-голямото предприятие и тя е с най-многото възможности и като инфраструктура.
Има ли в България други подобни обединения?
- В каучуковата промишленост мога да твърдя, че няма. Но не мога да кажа за другите браншове. Това е един модел как ние изпълняваме това, което записахме в целите и задачите на Българска асоциация "Каучукова промишленост", която след това може да прерасне и в регионална структура, а по-нататък бихме могли с местните и държавни органи на властта да създадем т.нар. клъстъри, при които се обединяват общините, производителите и другите организации.
Откъде са осигурени средствата за когенерацията?
- Средствата са осигурени с грант от Европейската банка за възстановяване и развитие. Собственикът на когенерацията и кандидат за тази инвестиция от 1.6 млн. евро е "Зебра". Когенераторът трябва да пристигне в края на юни, а тази есен трябва да работим с пълна пара и с всички други съоръжения за енергийна ефективност.
А колко ще спадне стойността на енергията, която ще си произвеждате?
- Почти без пари ще бъде енергията. Стойността й ще падне с 90% от тази, която в момента плащаме.
Очаквате ли ръст в продажбите си с модернизирането на армията?
- Всяка година произвеждаме защитни средства. Това са противогазите, които осигуряваме за нашата армия. Има разработени и в процес на разработка други защитни материали за българския войник. Да се надяваме, че ще има увеличение на продажбите. Очаквам минимум 10% увеличение на продажбите за 2006 г., но за 2007 г. е още малко рано да се каже.
"Зебра" беше наводнена два пъти. Успяхте ли да се възстановите и какви бяха щетите от бедствието в Нови Искър?
- Успяхме за една седмица с общи сили да се възстановим, но изгубихме продукция за една седмица. Добре, че са гумени продуктите и имахме възможност да преопаковаме една част и да измием останалите. Водата в завода беше повече от половин метър. Загубихме към 300 хил. лв. в непроизведена продукция. Преживяхме две наводнения, дано няма трето.
"Зебра" дава стипендии на студенти, следващи химия, но вие споменахте, че имате проблем с кадрите и много от студентите се отказват от тези стипендии. Защо?
- Не желаят да работят в българската индустрия. Ако някои от тези кадри, които се готвят, искат да ме опровергаят, да дойдат и аз веднага ще ги назнача.
Какво им липсва?
- Може би времето е причината. Преди едва ли не най-добрият вариант беше да отидеш в едно предприятие и да израснеш като специалист. На тях им е обидно да работят в предприятие, защото нашето е тежка промишленост, не е електроника, не е фармация. Аз не знам дали мога да отговоря и на себе си на този въпрос. След като е отишъл да учи полимери, каучук и пластмаси, защо не иска да работи това?
Само един от 15 поканени студента прие нашата стипендия. Докато учи, му плащаме 300 лв. на месец, което е една работна заплата. Един път в седмицата идва момчето при нас, за да види процеса и технологиите. След като завърши, работейки при нас, той, ако няма компютърна грамотност и езикова грамотност, ние му плащаме да ги придобие. Ние му осигуряваме тема за дипломна работа, както и базата, и материалите, с които да я направи. След това му осигуряваме и тема за защита на докторска дисертация. Повече от това какво може да се даде?
На година колко стипендии може да дадете?
- Трите завода нямаме проблем да дадем 15 стипендии на година. На "Зебра" й трябват пет души, технолози и ръководни кадри.
Получавате ли помощ от Министерството на образованието?
- Не сме търсили помощта на министерството. Сега най-малко са инженерно-техническите кадри. За съжаление ще търсим министерството и комисията по образование в парламента, за да можем да съобщим за този проблем и да предложим решение. Те дали ще го приемат, вече е друг въпрос. Въпросът е много сериозен в цялата държава.
Вие бихте ли си наели кадри отвън? В момента имате ли такива?
- Нямаме такива. За мен като българка ще е обидно да направя такова нещо, но ако стигнем чак дотам... аз се надявам да не стигнем.
Според вас университетите дават ли добро образование за бранша?
- Те дават добро образование. Лошото е, че проблемът с мотивацията не е решен и там трябва да поработим сериозно. Не само фирмите, защото влияние оказват и вузовете, като казват, ама фирмите не ни осигуряват достатъчно възможности, ние да мотивираме хората. Декларирала съм на ректора на Химическия университет, на зам.-ректора и на шефа на нашата катедра, че ние сме готови да дадем всичко - и базата си, материали за изпитания, завършване на дипломни работи и стипендии, но те трябва да дойдат да работят тук. Никой не дава, без да взима. Това са пазарни отношения.
Има ли нужда от промени в законодателството, които според вас належащо трябва да се направят в тази сфера?
- Има един правилник за работа в каучуковата промишленост, които е от 1986 г. Толкова динамично се развива индустрията и света, че просто не може ние да бъдем проверявани според този правилник от инспектори по труда. Парадоксът е там, че инспекцията не може сама да си създаде правилник. Трябва някои от министерствата да инициира това създаване, да отдели специалисти, които да внесат съответни предложения и корекции. Няма такова министерство. Дали трябва да бъде министерството на икономиката, или министерството на труда и социалната политика? Просто никой не го инициира и ние трябва да работим по този правилник. Това е парадокс, просто е недопустимо. И други такива документи има. Сега излезе една класификация на длъжностите, в която една от професиите в каучуковата промишленост е оператор по биене на каучук. Как ви звучи това? Аз никого не мога да назнача на такава длъжност, защото ще го обидя. Второ, на мен не ми е ясно какво означава тази длъжност - да вземе едно дърво и да бие каучука ли? Не може така да се пише и за такива неща ще искаме, разбира се, корекции. Защото всеки бранш трябва да уважава себе си, както и всяка фирма и всеки специалист.
Съгласувано ли е вече законодателството с европейските изисквания? Компаниите в бранша работят ли вече по европейските разпоредби?
- Много от нормативните изисквания са вече факт и ние работим по тях. Аз не мога да си представя, ако някой още не ги е усвоил. Това са норми по условия на труд, по екологичните въпроси, по разделното събиране на материалите и обработването на отпадъчните вещества и по химически опасните вещества. Цялата тази документация при нас е усвоена и спазваме изискванията на нашето законодателство, което е синхронизирано почти 100% с европейското. Научните звена и 40 фирми от каучуковия бранш са готови за европейските предизвикателства.