Петър РЕНДОВ: Трябва да има пропорционалност между цените на едро и на дребно

Миналата седмица Комисията за регулиране на съобщенията (КРС) беше домакин на семинара на регулаторните органи в областта на съобщенията от държавите - членки на франкофонската общност. Във форума на FRATEL взеха участие представители на регулаторни органи от петнайсет държави, сред които Франция, Швейцария, Белгия, Албания, Молдова, Мароко, Тунис, Египет, Мали, Кот д'Ивоар и Мавритания. Темата на семинара беше "Взаимно свързване на мрежите и взаимодействие на услугите". Почти готовият доклад на КРС за телекомуникационния пазар в България и данните за нов, трети оператор със значително пазарно влияние поставиха отново темата за взаимното свързване на мрежите.
Взаимното свързване на мрежите ли е в основата на развитието и конкуренцията на телекомуникационния пазар?
- Да, в голяма степен. Това е проблем на държавите, които участваха в семинара, но това е проблем и в България. Данните, които бяха изнесени и за нас, и за другите страни, показват, че условията са доста тежки за навлизането на нов оператор или за баланс на силите на два оператора.
Цените за терминиране ли са основен компонент в разходите по взаимното за свързване на фиксираните и мобилните мрежи?
- Не само те. Основното е какви са цените на едро. Цените за терминиране са също цени на едро. Вземете голям оператор като БТК, която има 3 млн. абонати. Идва нов оператор, който ще успее да спечели, да речем, 100 или 500 - 600 абонати, които могат да говорят помежду си, но не в това е идеята, а да говорят с всички в България. Как може да стане това? Ами само като се свържат взаимно мрежите на операторите.
Големият оператор слага висока цена за терминиране, защото в Европа принципът е "аз се обаждам, аз плащам". Моят оператор взема парите от мен, дава на транзита и на другия оператор неговата част, защото съоръженията му са заети, за да завърши разговорът. Ако големият оператор каже, че макар и висока, това е цената му, как другият ще намери абонат, който да остане при него и да говори скъпо с всички останали?
Същия модел го има и при мобилните оператори. Кой ще отиде при оператор, в мрежата на който могат да си говорят трима души? За да се обади на абонат от "Мобилтел" или "Глобул", трябва да плати терминирането в мрежите им, което има висока цена. Висока е, защото те имат интерес от това.
Какви са тарифите сега?
- Ще ви дам пример с една африканска страна - Сенегал. Тя е доста развита и има два мобилни оператора. За тях кой на кого плаща е доста чувствителна тема, а структурата на плащанията е почти 50/50, т.е. терминирането във фиксираната мрежа е малко по-скъпо, отколкото в мобилната. Мобилните оператори в случая са неколкократно по-големи от историческия оператор на фиксирани телефонни услуги.
В Европа исторически (което беше пренесено и в България) първите мобилни оператори бяха оператори на фиксирани мрежи. Има три изключения (и България е едно от тях), когато първият мобилен оператор не е бил собственост на телекома монополист. Тогава се е считало, че мобилната технология е за съвсем малко хора, които могат да си я позволят, и няма да стане масова, т.е. това са инвестиции, които не е ясно как ще се върнат. Затова фиксираните са предлагали голям диференциал при плащанията, за да поддържат мобилните. Затова и съотношенията са такива. При нас в момента те са 38.5 ст. за терминиране в мобилна мрежа срещу 5.3 ст. за терминиране във фиксирана мрежа.
Това има значение и за новите фиксирани оператори при терминирането от фиксирана към фиксирана мрежа. И тук в България има проблем. Защо на БТК не й вървят нещата с регулатора при цените на дребно? Истината е, че не можем да се съгласим с цените на дребно, някои от които са на такова ниво, че цените на едро (за разплащане по взаимната свързаност) са равни на тях, а в някои случаи и по-високи. Кой може да има какъвто и да било бизнес при това положение?
Алтернативните телекоми винаги са изтъквали цените на едро като главна пречка да развиват бизнеса си.
- Тяхната работа е да говорят, да реагират, но те имат клиенти, имат бизнес, който за тази година достигна обем от 120 млн. лева.
Това какъв процент от пазара на телефония е? Самооценката на алтернативните телекоми е, че всички те, взети заедно, едва ли имат над 1%.
- Според официалните данни, които пращат в КРС, те имат под един процент от пазара. Но ако съберете приходите им за 2005 г., ще видите, че имат някъде към 8-10 процента. Вярно е, че те не са само от гласови услуги. От телефония процентът им е по-малък, но те се позиционират там, където е малко "по-тлъсто".
Опитайте се да станете абонат на алтернативен оператор. Няма да станете, защото той няма да прекара кабел или да наеме линия специално за вас, защото разходите ви за домашен телефон не могат да покрият неговите разходи по изграждане на инфраструктура. Затова алтернативните телекоми казват: дайте ни последната миля и ще се обърнем и към домашните абонати. Но те няма да го направят по традиционната телефония, а по IP и едва тогава ще имате по-евтини телефони.
Колко често КРС разглежда жалби за отказ за взаимно свързване?
- Не повече от две-три на година. Имало е периоди, когато сме имали повече жалби и дори срещи, за да тръгнат нещата. Това обичайно са периодите, в които се сменя мениджмънтът на БТК. Тя имаше български мениджмънт и нещата бяха тръгнали, но идват новите хора, които казват: "Ние нищо не знаем", и спираме. Това може да е тактика на оператора, но нищо не можеш да кажеш. Идва г-н Уолах в България за първи път и казва, че му трябват 2-3 месеца, за да се запознае с нещата, и всяка дейност с конкурентите се забавя. Това не е правилно, пречи. Тази година имаме две жалби. Имаше и оттеглени. Такъв беше случаят с "Вестител", която сключи договор и впоследствие изтегли жалбата си.
Едно от последните ви решения е по жалба на "Източна телекомуникационна компания" за отказ на "Глобул".
- Тук не става дума за отказ, а за несъгласие с цената. "Глобул" е сключила договори за взаимно свързване с осем оператори, обаче деветият има проблем, защото иска повече пари за терминиране в неговата мрежа и въпросът е защо. Има милион схеми, по които може на базата на някакво различие да си създадеш ниша за бизнес. Ако сте оператор и вземате 5-10 ст. или като мобилните оператори 38.5 ст. на минута разговор, а някой поиска 2.50 лв. на минута, кой ще се обърне към него? Той ще има трима абонати и те ще говорят с вашите, а не обратно. Той обаче е в състояние да измисли нещо (порнография или обещание да им дава на всяка минута по 50 ст., а за него ще остават 2 лв.), така че вашите абонати да се обаждат в мрежата му. Не казвам, че това се случва, но операторите си задават тези въпроси, когато има голям дисбаланс. Затова алтернативните оператори твърдо искат да имат пълна реципрочност на цените за минута. И това е правилно.
Докъде стигнаха нещата с типовото споразумение за взаимното свързване?
Приехте ли цените на БТК?
- Не. През 2004 г. имаше типово предложение, то работи и през 2005 г. и има сключени 18 договора за взаимно свързване, но не по цените на БТК. КРС ги коригира, като някои от тях понижи.
Миналото лято по повод жалба на оператор съдът препоръча да се завърши старата процедура, а в същото време законовите изисквания се промениха, появи се "избор на оператор", каквито нямаше в РИО-то за 2004 г. Трябваше хем да завършим стара процедура, хем да вкараме нови изисквания. Утвърдихме ново РИО, имаше обществено обсъждане, на негова база го поправихме и наложихме цени, тъй като имаме основания да не сме доволни от достоверността на разходите, които БТК ни е дала. Тези цени се обжалват и предварителното им изпълнение е спряно от съда. Нещата са в задръстване, затова има задръстване и в цените на дребно. КРС има идея как в скоро време да излезе от това положение, защото не е нормално да няма функционираща нормална оферта. БТК дори сключи два или три договора при старите условия. Междувременно трябва да се придвижи напред и въпросът с цените на дребно.
Кога ще дадете отговор по новата тарифа на БТК?
- Не мога да кажа, правят се анализи. Регулаторът иска модификация на тарифата, но се интересува и от това да има пропорционалност между цените на едро и на дребно. Очакваме поне някои елементи от РИО-то, което КРС е наложила, БТК да приеме доброволно. Това е много трудно.
Как всичко това се отразява върху крайния клиент?
- Много просто - помислете колко ви струва да се обадите от фиксирания си домашен телефон на мобилен. Правите ли го често?
Не.
- Това е икономическият аспект на проблема по взаимното свързване за крайния клиент. Скъпо е. Интеркънектът между фиксирани и мобилни мрежи има дебел марж за БТК и доста по-дебел за "Мобилтел" и за "Глобул".
Кога ще бъде готов докладът на КРС за пазара в България?
- Навреме.