Ваклин Стойновски: Строежът на небостъргача в Бургас се отлага с една година

Ваклин Стойновски: Строежът на небостъргача в Бургас се отлага с една година

Ваклин Стойновски
Ваклин Стойновски
Ваклин Стойновски е собственик на дружеството "Трейшън хайрайз естейтс", което ще строи първия небостъргач в България. С 15-процентов дял към проекта се присъедини и Българско-американската кредитна банка. Стойновски е познат и като концесионер на плажа в морския град чрез друга фирма под негов контрол - "Онтайм дистрибюшън енд лоджистикс".
Докъде стигна проектът ви да изградите първия небостъргач в България?
- Засега теренът, който ще се застроява в Бургас, е заравнен и е превърнат в безплатен паркинг за плажуващите. В бъдеще за тази цел ще се използва сега съществуващият паркинг до плажа "Адам и Ева". Ще има и подземен паркинг вътре в бъдеща сграда.
На един небостъргач му трябва добра транспортна комуникация. Парцелът в Бургас е на около 60 метра от околовръстното шосе - бул. "Димитър Димов". Зоната между квартал Сарафово и Бургас обаче в бъдеще ще се слее, там ще се оформи нов жилищен квартал и пътят към него е улица "Поморийска". Тази улица минава покрай небостъргача, но тя ще стане важна пътна артерия на града. Ето защо ние възнамеряваме да оправим този път от Сарафово до паркинга на "Адам и Ева" през солниците.
Все още се спори за законността на придобития терен и документите за него. Някакво развитие по тези въпроси?
- Проверена е цялата документация от специализираните органи и се доказа, че нарушения няма. От 1969 г. теренът е изваден от парка, разполагам с нотариален акт за това. През 1998 г. общинският съвет е направил градоустройствен план и в него има два терена извън парка, единият е този.
Световна хотелска верига взема две трети от сградата, Българско- американска кредитна банка е само посредник. Тя закупи 15% от проекта, но след като провери, че всичко е законно. Проектът за небостъргач е състоятелен, защото е в парк, това е вярно. Тук цената на земята е висока и така по-лесно се привлича инвестиция.
Нито един парцел в Бургас не е в нарушение и със Закона за черноморското крайбрежие, защото ограниченията касаят нови територии. Примерно в Иракли - където целта на природозащитниците е да запазят девствеността на мястото. Бургас обаче е урбанизирана територия. Аз използвах времето за консултации с архитекти, конструктори, специалисти по ландшафт. Наех агенция, за да изследва общественото мнение. Така разбрах основните неща, които притесняват хората във връзка с това строителство. Подготвям безплатни брошури, които да дадат отговор на тези притеснения с думи, документи и снимки.
В тях показвам, че съвременната техника позволява да не се унищожи и събори нищо извън терена. Когато сградата е цялата от стъкло, тя не тежи върху околното пространство. Проучваме въздействието върху околната Морска градина - как с инвестиране на средства може да стане нещо по-добро - да се засадят например нови дървесни видове и да се направи по-подходящо разположение на алеите. Едно от изискванията към проекта е да има повече озеленяване.
В близост минава поморийският влак. Говори се, че ще се премахне, но линията би могла да се запази и да се използва за атракционен влак. Лечебните свойства на калта и лугата от "Черноморски солници", които са в съседство, също не са разработени.
Много архитекти изказаха мнения, като изтъкнаха недостатъци на подобен проект в близост до плажа и Морската градина?
- Аз организирах конкурса за проект и показах 9-те кандидатстващи проекта, за да покажа и другото мнение на българските архитекти.
Самият аз посетих САЩ наскоро, посетих 14 различни небостъргача, видях всякакви фоайета, организация на асансьори, ескалатори и какви ли не съвременни технически решения, промениха ми се представите за небостъргачите. Там видях не само високи сгради, а мисъл за запазване на природната среда.
До 70-80% от материала на фасадата е стъкло, което предпазва от ултравиолетови лъчи и регулира затоплянето на сградата, което е, от една страна, екологично, а от друга, се използва за нов енергиен източник. Единият от проектите, които ние представихме преди време в Бургас за обсъждане, имаше такъв вариант за поемане и възпроизвеждане на енергия.
Видях как по време на дъжд сградата поема устрема на водата, получава се водопад. Близо 70% от водата се използват за различни нужди на сградата, а след това се пускат в канализацията поетапно.
Видях системи за пречистване на въздуха, монтирани на сграда, които изкарват въздуха по-чист, отколкото са го приели.
С построяването на подобна сграда в Бургас ще се получи един втори център на града, който ще разтовари сега съществуващия и ще привлече повече хора. Инфраструктурата го позволява.
Единственият негативен резултат е, че се забави строителството и вместо в края на 2006 г. ще започне през 2007 г. след туристическия сезон.
Имаше опасения, че строите хотел за туристи с висока платежоспособност, които ще искат да ползват плажа на бургазлии?
- На всеки е ясно, че такива туристи тук няма да дойдат. Това ще бъде място за конгресен туризъм, например за медицински конгресен туризъм. Вече сме водили разговори за това с бургаската многопрофилна болница. Сградата ще има басейн, конферентни зали и развлечения, достъпни за всички хора, а не за елитни туристи. И плажът, както е по закон, ще бъде достъпен за всеки. По посока на Сарафово ще има и други други възможности за плаж. Възложил съм проучване за това.
Стопанисвате и двата бургаски плажа, но не бързате със сериозните инвестиции на тях?
- През тази година сме инвестирали над 500 хил. лева, въпреки че не сме влезли в концесионните си права - това са средства за саниране на заведенията, екипиране на спасителите, вишките и подновяването на радиоуредбата.
Тази година 36 дка от бургаския плаж бяха отнесени в морето. Това го има по света като явление и брегоукрепителните съоръжения ще бъдат необходими, когато стопанисваме плажа в дългосрочен план. Но когато го правим година за година, наблягаме на почистването и на водно-спасителната дейност.
На този етап 40 хил. души в силните дни отиват на плаж в Бургас. Поставил съм 60 спасители, не мога да спя нощем от притеснение. Задължени сме да имаме 12 спасителни поста, ние имаме 16, поставих и три плаващи спасителни платформи. Спасителите на Запад са във водата - или на понтон, или в лодка и периодично се сменят.
Само понтонните лодки струват 120 хил. лева. Около 210 хил. лева е сезонната поддръжка на северния и 95 хил. лева - на централния плаж. За първи път имаме спасителен пост на мостика.
Областният управител ни отдаде централния плаж по договор за една година, но там имаше пет обекта на самонастанили се хора, които не са съгласувани със скиците на министерството и общината.
Проблемът е, че там трябваше да бъдат разположени медицински пункт, инвентарът на спасителите, моторните лодки. Областната управа извика самонастанилите се на среща, аз получих от тях заплахи и подадох жалба в полицията. Получих съдействие от всички институции. По разпореждане на РДНСК са им спрени токът и водата. Комисията за защита на потребителите им запечата хладилниците. От петте обекта единият все още работи. Така че сезонът още не се е състоял на централния бургаски плаж. Не успяхме да сложим безплатни чадъри, както направихме на северния плаж. Въпреки това не сме спрели да почистваме и да извършваме спасителна дейност и на този плаж. Имаме шест спасителни поста и понтон срещу тях. Има моторна лодка.
Плажът е място за развлечение, но и трябва да е обезопасен. Преди две години морето е взело 16 жертви, миналата година - една, но не по вина на спасителите. Има поставени табла, раздават се листовки. Амбицията ми е през следващите 20 години да не бъде допуснат нито един инцидент.
Не са ли прекалено много заведенията по плажа?
- На плажа има 26 обекта, от които 18 са заведения. Само за сравнение ще кажа, че върху същата плажна ивица от 1.8 хил. дка в Слънчев бряг заведенията са 400. Заведенията все пак са необходими за един плаж.
Те обаче замърсяват плажната ивица и морето и са шумни, и то до късно през нощта?
- Проектираме канализационна система. За момента заведенията са с цистерни, а не със септични ями - нищо не попада в пясъка. За шума винаги ще има оплаквания. Догодина няма да подписваме договори, ако заведенията не са обезшумени. Колкото до работното време, ще дам един пример с Гърция - когато се опитаха да ограничат работното време до 0 часа, веднага се появиха транспаранти: "Елате в Испания, там заведенията работят нонстоп". Лятото е туристически сезон, а това не означава само да се спи. Аз съм осигурил дежурни охранителни двойки, които обикалят през цялата нощ. На плажа в Бургас аз няма да допусна още две неща - нощното къпане и джетовете.
Какви са атракциите на плажовете сега?
- Има разнос на безалкохолни напитки и масажист. Възстановихме Нептуновите тържества. Засега наблягаме на почистването и спасителната дейност. Постоянно се говори, че по плажовете на българското крайбрежие не достигат спасители. При мен спасителите са с добро заплащане, адекватно на това в чужбина, и записването им започва отрано. Още от началото на годината аз знам кои ще работят през лятото и още на кого ще мога да разчитам при нужда. Давам премии за всеки отреагиран случай и добре изпълнени задължения.
Кой и как трябва да стопанисва плажовете, според вас - държавата, общините, частници?
- Като частник аз мисля, че частна фирма по-добре би се справила. Има наистина плажове, които се стопанисват безобразно - изстискват се сезон за сезон и не се мисли за последствията. Може повече да се направи, но трябва да се проучи и приложи чуждестранният опит. Според мен плажовете трябва да се отдават на концесия на местни хора, защото те държат на реномето си и в някои случаи биха вложили повече средства.