- Секюритизацията на вземания е един сравнително нов бизнес в света. През 70-те години на миналия век са регистрирани първите сделки, като предмет на секюритизация са били ипотечни заеми. По-осезаемото раздвижване на този пазар започва през 80-те години благодарение развитието на информационните технологии. Вземанията, които са интересни за целите на секюритизация, освен ипотечните кредити са и вземанията по лизингови договори и револвиращи кредитни карти. Вземанията, които могат да бъдат предмет на секюритизация, трябва да са хомогенни, да са диверсифицирани, т.е. да са относително голям брой и малки по размер и същевременно да могат да се групират по географски, възрастов или друг принцип. Дружества със специална инвестиционна цел, регистрирани по съответния закон, закупуват тези съвкупности от вземания с парични средства, привлечени на заем от облигационери или със собствен акционерен капитал. Паричните потоци, генерирани от съвкупностите, се използват за плащане на лихви и главници на облигационерите и дивиденти на акционерите. Потенциалните инвеститори се интересуват от характера на самите вземания и целят да избегнат риска, който е присъщ на дадена компания като цяло. Така те изследват единствено риска, свързан с вземанията, при което се елиминира корпоративният риск. Погледнато в общия аспект на управлението на риска и оптимизирането на капиталовата структура, в днешно време се счита, че секюритаризацията ще играе все по-голяма роля, т.е. дружествата ще могат да изолират част от рисковете в дейността си, като същевременно ще запазват в достатъчна степен контрола си върху нея.

- Трябва да разграничаваме двата вида сделки. Съществува пазар на лошите вземания. Дали една институция ще продаде лошите си вземания на друга институция, е въпрос на мениджърско решение. В този случай рискът се носи изцяло от институцията, която купува лошите вземания. Едно такова дружество може да реализира много по-големи печалби, ако успее да събере значителна част от лошите вземания. Това обаче е по-скоро колекторска дейност, а не секюритизация. Секюритизацията на вземания в никакъв случай не означава, че трябва да се продават лоши вземания. Напротив, специализираните изследвания за отпималната структура на капитала, показват, че за да е оптимален капиталът на една компания, тя ще трябва да секюритизира вземанията, които са с най-добри параметри, така да се каже „каймакът" на вземанията си. Ако се направи преглед на секюритизацията на вземания по кредитни карти, ще се види, че при банките, които извършват такава секюритизация, кредитните рейтинги на самите съвкупности от вземания понякога са значително по-високи от крединия рейтинг на самата банка. В този смисъл банката ще получи индиректно финансиране на много по-ниска цена в сравнение с директното финансиране на дълговия пазар.

- Иска ми се да отговоря твърдо да, защото, от една страна, в началото на 2007 г. се очаква да започнат да се прилагат изискванията по отношение на управлението на риска, приети от Базелския комитет по банков надзор. Това означава, че за да се развиват банките при оптимално съотношение на капитал към рискови експозиции, те трябва да намерят начин да преразпределят рисковете, които генерират от дейността си. Банките ще се замислят по-сериозно за такива сделки, когато размерът на вземанията им нарасне по-значително. Ако в момента на една банка се налага да вдига капитала си от 50 млн. лв. на 60 млн. лв., абсолютният размер на нарастването е сравнително малък. Когато обаче се наложи капиталът да се вдигне, примерно от 500 млн. на 600 млн. лева, абсолютният размер на нарастването вече представлява значителна сума. Тогава е много вероятно банките да бъдат подложени на натиск, включително и от акционерите, да намерят начин за оптимизация на капиталовата си структура. Секюритизацията на вземания е един от начините. Смятам, че банките у нас ще започнат да тестват по-активно сключването на подобни сделки догодина. Секюритизацията ще им даде възможност да продължат експанзията си, без да губят контрол върху клиентите си и да запазят генерирането на приходи от такси, комисиони и най-вероятно премии при продажбата на съвкупностите от вземания. Много вероятно е секюритизацията да бъде включена в бизнес плановете и на дружества, които се занимават с кредитни сделки, но не са банкови институции. В момента те практически не търсят такива инструменти. Повечето дружества са в етап на натрупване на клиентска база и на критичен минимум от сделки, които да им позволят да бъдат печеливши. В средносрочен план тези дружества и банки ще бъдат изправени пред проблема да продължат да генерират вземания, като потърсят и алтернативни източници за финансиране.

- Участниците в най-общ план са няколко. Единият участник е дружеството, което е първоначален собственик на вземанията (инициатор на вземанията). Другият участник е дружеството със специална инвестиционна цел (АДСИЦ). Важна роля играят и обслужващите дружества, които събират и обслужват вземанията и извършват финансово-счетоводната отчетност. Много важна роля в една схема за секюритизация има дружеството оценител, което трябва да оценява независимо самата обособена съвкупност от вземания. Оценителят трябва да има опит и в прогнозирането на качеството на съвкупностите от вземания в бъдеще. Неговите независими доклади ще трябва да бъдат оповестявани публично, като самото дружество оценител не трябва да е свързано по никакъв начин със сделката. Следващият участник в схемата е банката-депозитар, която дава сигурност на инвеститорите по отношение на това, че паричните постъпления могат да се изразходват единствено за погасяване на лихви, главници и дивиденти, както и за преките разходи на АДСИЦ. В схемата може да има и още един участник - дружество, което да подобри кредитното качество на съвкупността от вземания. Например това може да бъде друга банка, която да даде неотменяема гаранция, като декларира, че ще плати конкретна сума, ако постъпленията от съвкупността са недостатъчни да осигурят плащането на лихва на облигационерите.

- Ние сме в съвсем първоначален етап на развитие. Тепърва ще започне натрупването на опит за осъществяване на такива сделки. Подходящи за секюритизация са вземанията по потребителски кредити с по-малък размер. Бих казал, че в България вече има банки, които са формирали сравнително големи портфейли от потребителски кредити. Въпросът е дали те са подходящи за секюритизация.

- До голяма степен. Вече има и конкретна сделка, направена от Прокердит банк, която беше оповестена публично. Тази първа сделка обаче не е направена през АДСИЦ, регистрирано в България.

- По-скоро в началото на следващата година, като е твърде вероятно някои от банките да учредят и такива дружества. Другият вариант е те да потърсят услугите на някое от вече съществуващите дружества. По-скоро бих казал, че броят на тези дружества ще бъде ограничен. Дейността им е по-специализирана и няма да има толкова много от тях.

- При дружествата за имоти целта е относително по-ясна - ангажиране на ресурс с цел инвестиция в недвижими имоти. Общо взето, това е сравнително ясен бизнес и данъчната преференция, която се предлага на АДСИЦ-овете просто провокира създаването на много по-голям брой такива дружества. Докато при дружествата за вземания не преференцията е основното, а по-скоро зрелостта на финансовия пазар. Търсенето ще формира натиск за създаване на такива дружества. Правната рамка вече я имаме, остава да се натрупа квалификация и опит.

- Доходността за акционерите на дружествата, които инвестират в имоти, съдържа много по-висок волатилен елемент, т.е. акционерите ще спечелят, ако цената на имотите се покачи. Някои цени ще се покачат значително, други е възможно и да паднат. В този смисъл акционерите в дружествата за имоти поемат риск, който е пряко свързан със сектора. В дружествата за вземания доходът ще зависи от възможността дружеството да се постави под ливъридж (leverage), т.е. колкото повече заеми вземе дружеството, за да купи съвкупности от вземания, толкова по-голяма ще е доходността на акционерите. Това е пряката зависимост, защото самите съвкупности, които се купуват, са силно диверсифицирани и хомогенни и цената им не е волатилна. Тя е сравнително константна величина. Възможно е качеството да се влоши, при което цената евентуално да намалее, както и обратният процес, но основният доход идва от потока, генериран от съвкупността. В този смисъл дружествата за вземания предлагат по-стабилна инвестиция от гледна точка на цената на акциите.

- В момента дискутираме с потенциални инвеститори два варианта - директен банков кредит или публичен облигационен заем. Ако успеем да се договорим за кредит или да структурираме облигационен заем, постъпленията от това финансиране ще бъдат използвани за закупуването на нова съвкупност от вземания по кредитни карти с издател "Транскарт файненшъл сървисис". На този етап планираме стратегически да се фокусираме в револвиращи кредити по кредитни карти или в потребителски кредити със сходни параметри.

- За тази година и за 2007 г. е така, както сме посочили в проспекта на дружеството - между 6 и 15 млн. лв.

- Искаме да използваме предимството на първия, като натрупаме по-бързо от евентуалните бъдещи конкуренти квалификация, опит и история в сегмента, който според нас е с голям потенциал за развитие. Сегментът на потребителското кредитиране и кредитните карти се характеризира с по-висок доход, генериран от вземанията. Лихвените проценти по тези вземания са, общо взето, най-високите. Обединявайки ги в съвкупности, се намалява рискът, като по-високият доход е допълнителен резерв за евентуални проблемни вземания в съвкупността.