- Защото всяка по-голяма сделка минава в тази графа, това е протоколно. Щях да бъда изненадан, ако всичко минаваше по мед и масло. Когато става въпрос за по-голям интерес и по-голяма конкуренция, веднага се появяват подобни жълти елементи от недоволни.

- За мен няма проблем дори критериите да бяха вдигани още два пъти. За миналата година сме произвели машиностроителна продукция за 55 млн. лв. Така че 20 млн. лв. за нас не бяха праг. След това по искане на "Вамо" - Варна, ги намалиха на 15 млн. лв. Но вече бях предоставих в агенцията пълна документация за всяко болтче и всяка отливка, която сме направили. Занесох тази документация, за да няма коментари. Още от самото начало се готвих за голяма битка и подготвих нещата си много сериозно.

- Останало е едно лъскаво име "Балканкар". В България има над 50 предприятия под това име и това е едно от тези 50. То нито е носител на интелектуалната собственост, нито на ноу-хау. Единственият интерес около него беше земята. Естествено е, когато държавата иска да продължат да се произвеждат кари, те да бъдат гарантирани от сериозен производител, защото това е комплексно изделие. Това е едно изделие, което изисква отлично развита икономика и отношение към качеството. Затова предполагам, че са сложили тези квалификационни изисквания, за да се потърси някоя по-потентна фирма, която може да започне да производството наново. Защото 100% от алуминия и чугуна, който се прави за карите, се прави при мен. И аз имам голям проблем, защото "Балканкар" спря. Имам предприятия, които са фалирали именно поради спирането на "Балканкар", а на други производствените им обеми са падали 40 пъти поради същата причина.

- Най-вече. След като спечелихме конкурса, четири часа обикалях "Балканкар Средец", въоръжен с фотоапарат, исках нещо да заснема, да видим какво можем да вземем, когато започнем да правим бизнес програмата. Оказа се, че няма нищо, една снимка не можах да направя - имаше само цигани, които изнасят разни неща, и кучета, които се припичат на слънцето.

- В момента се прави анализ, който трябва да покаже къде ще е най-добре и къде ще е най-удобно да се премести производството. Имаме готовност това да е и в София, и в провинцията. Имаме две готови площадки, които са наши.

- Плевен или Ловеч. Там в момента се правят кари. В съседство до моя завод е "Балкан", където има линия за сглобяване и най-логично е да отидем там, където ще може лесно да се превозват всички детайли и възли, защото "Балканкар" много отдавна не произвежда, а само асанблира. Купихме "Балканкар Средец", за да правим кари с марката "Балканкар". Занимаваме се само с машиностроене, правим машини и от друго не разбираме. Над 70% от детайлите за кари се правят в нашите структури.

- Планираме да се направи международен конкурс с покана за участие и на фирми, и на архитекти. Да направим един завършен ансамбъл. Най-лесно е да се продаде на парче. Такива бяха намеренията на другите, които участваха в конкурса. Затова и ги победихме - с философията на цената. Всички участваха със спекулативна цена, да вземат и да го препродадат. Ние участвахме с цена, която дълбочинно да го завърши, а не да го препродадем.

- Да бъде изграден един европейски квартал. Засега имаме интерес и от арабския свят за участие с изграждането на няколко небостъргача, има интерес и за изграждането на обекти тип "мол". Най-логично е покрай булеварда да се развие обществено строителство, а навътре - жилища. Общата площ е 127 декара, не е чак толкова голямо.

- Те са частни, но не знам кой ще се яви с тях. Няколко юридически и физически лица идваха при мен и искаха да продават участието си. Сега свикахме общо събрание и на него ще видим кои са останалите акционери. На това общо събрание ще се обсъжда бъдещето на дружеството.

- Първо трябва да платим задълженията на дружеството. Трябва също така да запазим предмета на дейност и броя на заетите. Въпросът е да направим така, че да няма прекъсване - голяма част от клиентите отказаха поръчки, като разбраха, че сделката отива в съда. И малкото поръчки, които ги имаше, бяха отказани.

- Взехме синдикиран заем от 28 млн. евро от Европейската банка за възстановяване и развитие и от Скандинавската инвестиционна банка (The Nordic Investment Bank). Първият транш вече е усвоен. Взехме този заем с намерението да удвоим капацитета на дружеството - от 50 хил. тона целулоза на 110 хил. тона на година. Сега след анализа, който направихме, се оказа, че можем да го утроим и така ще произвеждаме 150 хил. тона годишно.