- На България продължава да й липсва модерна транспортна и друга инфраструктура, която засяга негативно не само превоза на стоки, но и мобилността на работната сила. Корупцията и ниската ефективност на административната и съдебната система продължават да са проблем, а определени кръгове в правителството продължават да спъват значителни проекти на чуждестранни инвеститори. Случаите на "Дънди прешъс метълс" и "Мартерн" са последният пример за това.

Въпреки приемането на ново законодателство в областта на общественото възлагане не съм забелязал кой знае каква промяна в нагласата на държавната и обществена администрация, която продължава да възлага проекти по непрозрачен начин. Съдебната система не е в състояние да разреши бързо и ефективно търговските спорове, а инвеститорите не могат да се опрат на нея при произволни решения на административни служители.

Задълбочава се недостигът на модерно образована и квалифицирана работна ръка, тъй като работната етика и квалификации на старото поколение датират от комунистическите времена, а образованието и обучението на младите хора продължава да е откъснато от днешната комерсиална действителност. Липсва единен имотен (кадастрален) регистър, което затруднява доказването на неоспоримото притежание на земята и забавя и оскъпява придобиването й от инвеститорите.

- България е стабилна политически и икономически и осигурява сравнително добра възвращаемост и управляемост на инвестиционния риск. За момента тя продължава да предлага изгодно взаимоотношение между вложения капитал и производствените разходи заради евтиния труд. От значение е и продължаващото хармонизиране на българското законодателство с европейското. Страната продължава да предлага и добри възможности за аутсорсинг. В България от тази година стартира първата схема за безвъзмездна помощ в областта на публично-частното партньорство (ПЧП) по програма "Фар". Целта е обаче повече да се даде информация и да се развият умения за правене на проекти. Това са малки крачки по пътя към ПЧП.

- Този въпрос и дали ПЧП проекти трябва да бъдат подчинени на специално законодателство са ми задавани често по време на дискусии в България, засягащи ПЧП. Простият отговор е, че няма значение дали един ПЧП проект е обект или не на специално законодателство. Някои европейски държави (Ирландия, Португалия, Белгия, Гърция) решиха да въведат такова законодателство. Други държави (Франция, Великобритания) нямат специално ПЧП законодателство, но са осъществили успешно редица такива проекти. Във Великобритания например до момента са сключени договори за повече от 780 проекта на обща стойност 53 млрд. лири.

ПЧП в момента са подчинени на няколко български законодателни акта - по отношение на области като общественото възлагане, концесиите, пълномощията на централното правителство и на регионалните администрации. Следователно прехвърлянето на тези постановки в специален, нов закон за ПЧП не би било систематично.

В същото време съществуват определени области, които все още не са регулирани от законодателството и по отношение на които съществуват неясноти, като пълномощието на Министерството на финансите (МФ) да надзирава проекти, осъществявани от регионите, и техния ефект върху ограничения държавен дълг, а също и постановления, регулиращи сключването на проектните споразумения. Тези области ще трябва да бъдат включени в съществуващото законодателство или да бъдат регулирани чрез ново законодателство.

- ПЧП предлага големи потенциални изгоди за обществения сектор в запълването на пропастта между огромните инфраструктурни нужди на България и недостатъчното държавно финансиране.

Съдейки от опита на Великобритания, ПЧП подпомага осигуряването на качествена и количествена обществена инфраструктура в области като водоснабдяването и канализацията, управлението на отпадъци, електроснабдяването, телекомуникациите и транспорта, както и на обществени услуги като болници, образователни заведения и затвори. ПЧП често предлага по-голяма ефективност в сравнение с традиционно изпълнени проекти и осигурява съоръжения и услуги, които държавните и обществени власти иначе не биха могли да си позволят.

- Докато все още е твърде рано да се говори за ПЧП в здравеопазването или образованието, транспортът, водоснабдяването, канализацията и управлението на отпадъци изглеждат подходящи области за въвеждането на публично-частното партньорство.

- На пръв поглед възможностите са огромни заради плачевното състояние на обществената инфраструктура. На практика навлизането на частни инвестиции в този сектор ще зависи от наличието на политическа воля, осигуряването на необходимия финансов ресурс от страна на държавата и приемливостта на ПЧП за обществото. За момента никой от тези показатели не ми дава основание за огромен оптимизъм.

- Отделно от необходимите законодателни промени успешното извършване на ПЧП проекти ще се нуждае от силна институционална подкрепа за обществения сектор, която да му позволи да участва като равен партньор на частния сектор в анализа, договарянето и осъществяването на ПЧП проекти. Очаквам, че тази подкрепа ще бъде осигурявана от вече сформираното ПЧП звено в МФ (сектор ПЧП към дирекция "Управление на средствата от ЕС"), което би трябвало да е комплектувано с персонал с необходимите квалификации и опит. Желателно би било повечето от проектите да бъдат одобрявани от МФ, освен ако правителството си запази правото на одобрение за определени проекти.

- Частният партньор поема задължението да построи, финансира и експлоатира проектното съоръжение за определен срок. Строителството се възлага на принципа "инженеринг - доставка -строителство - до ключ", за фиксирана глобална сума. Всяко надвишаване на договорената цена и забава в завършването на проекта са за сметка на частния партньор, който поема всички допълнителни разходи.

След завършването на съоръжението частният партньор е задължен да осигури ежедневната му експлоатация и поддръжка в съответствие с предварително договорените параметри. Отново частният партньор поема риска от намалено плащане при неизпълнение на тези параметри или от неустойки за нарушаване на договора от негова страна.

Затова частният партньор трябва да е сигурен не само че е идентифицирал и изяснил поетите рискове, но също така трябва да може да ги управлява ефективно. А в случай че не е в състояние да направи това, да ги елиминира или поне да ги намали чрез застраховка или промяна на организацията на проекта.

- Като старши адвокат в "Адълшоу Годард" предимно подготвям и договарям концесионни договори от типа DBFO, подизпълнителски договори за строителството и експлоатацията на ПЧП проекти и страничната проектна документация. Консултирал съм както частния, така и държавния сектор.

Последните проекти, в които съм участвал, включват такива за подновяването и поддръжката на общински жилища (за 70 млн. паунда), проект на британското Министерство на отбраната, включващ подновяването и поддръжката на военни съоръжения (за 400 млн. паунда) и ПЧП за нова болница (20 млн. паунда).

- Наистина ли вече е сигурно, че България ще се присъедини към ЕС през 2007 г.? Не очаквам външният инвеститорски интерес изведнъж да се увеличи само заради членството, тъй като България все още е виждана като сравнително рискова страна за инвестиции. Ще видим значително увеличение на външните инвестиции единствено ако правителството реши да прегърне световната глобализация и да поеме по курса на държави като келтския тигър Ирландия - създавайки стабилна и кохерентна среда за чуждите инвестиции чрез освобождаване от протекционисткия си манталитет, поддържане на достатъчно ниски работни заплати, осигуряване на данъчни преференции за инвеститорите и понижаване на данъците.