Р.Б.: Практиката ще покаже дали тези промени ще доведат до подобряване на качеството на фестивала. Въпреки че са предприети, като са следвани работещи световни формули, не е сигурно, че ще проработят и в България. Има голяма доза проба.

М.Т.: Те и сега го правят.

Р.Б.: Винаги са го правили.

Б.Л.: По регламент клиентите нямат право да пращат заявки.

М.Т.: На практика е недоказуемо от агенцията или от клиента идва едно участие.

Б.Л.: Но тогава агенцията застава с името си зад предложението.

М.Т.: Няма някой ясно изявен лидер за приза рекламодател на годината.

Р.Б.: За мен това е категорията на телевизионната реклама, където освен че има голям брой заявки, те са и с добро качество.

Б.Л.: Развитие има не само в категорията за тв клипове, но и в нивото на заявките като цяло. Трябва обаче да признаем, че в борбата за клиенти много малко от творческите директори или от останалите служители в тези отдели спират, за да се огледат и да се сравнят с колегите си.

Р.Б.: Според мен това е въпрос по-скоро на лична творческа хигиена, не толкова на липса на време, защото това съпоставяне в крайна сметка е част от работата. И бързият темп на развитие на нашия рекламен пазар не може да ни служи за извинение, защото в другите страни рекламистите също не си позволяват да работят по-малко. А битката за клиенти винаги ще я има, защото те са необходими най-малкото за да запазим качествените си служители и да съхраним това, което сме постигнали. Противното би означавало да избягаме от бизнес логиката.

М.Т.: Една от причините и ние, и служителите ни да сме много заети и да нямаме време за това поглеждане отстрани е фактът, че намирането на нови хора, които да влязат в рекламния бизнес, се оказва много сериозен проблем. Така на творческите директори ни се налага да си вършим всичко сами или поне с много малък екип. Липсва свежа кръв в рекламата въпреки бурното развитие на сектора, особено през последните две години.

Б.Л.: Не. Въпреки всичко аз бих казал, че някои от нещата, които видях, много ме впечатлиха. Давам за пример едно творческо решение за реклама на бира, при което силози бяха оформени като чаши. Друго положителна промяна е подобрението на качеството на изпълнението на идеите.

М.Т.: Изпълнението наистина е много по-добро, особено в категорията за принт реклама, където досега имахме сериозен проблем.

Р.Б.: Според мен принт рекламата е леко назад тази година в сравнение с 2005 г.

Б.Л.: Аз бих се радвал да има повече заявки в категорията на интернет рекламата.

Р.Б.: Интернет рекламата просто изживява нормалният преход, през който минаха всички други сегменти - периодът, в който клиентите все още не осъзнават нуждата да имат отличителна реклама в медията, която използват. При телевизията и пресата този период вече е изживян и компаниите са склонни да инвестират повече в изработката на реклами в тези медии. Стават и по-смели, защото разбират нуждата да правят впечатление. Просто интернет рекламата върви една крачка назад.

М.Т.: Аз съм положително настроена, защото през последните години имаме доста добри участия и даже награди в Порторош, което за нас е огромна крачка. Мисля, че сме на прага да повторим бума, който изживя румънският криейтив.

Р.Б.: Да, догонваме румънците и за това си има причини. Румънският пазар наистина е много по-голям, а и централите на международните компании за региона са там.

Р.Б.: Това, което на мен ми направи впечатление, е, че процентът на заявките, незаслужаващи да са на фестивал, е сравнително малък. Агенциите като че ли са се научили по-добре да отсяват кое е за фестивал и кое не. Разбира се, все още има и агенции, които изливат разни заявки само защото искат да участват. Тук го има може би и натискът от страна на клиентите да се участва с техни реклами. Но тенденцията е тези заявки да намаляват.

Б.Л.: За мен най-слабата категория е интернет рекламата.

Р.Б.: И радиото. Това е една медия, която спря да се развива отдавна и която технологично не може да предложи нищо ново. Това всъщност е проблем по цял свят. И точно това е причината сега към "Голдън дръм" да се прави един съпътстващ конкурс именно за радиореклама. Тази инициатива е поредното доказателство, че радиото като рекламен канал има проблем на световно ниво.

М.Т.: Мисля, че радиото в известен смисъл е и подценявано.

Р.Б.: Радиото се обезцени заради липсата на ясни формати и съответно на аудитория и ужасната претовареност на пазара. Чисто стратегически радиото е несигурна медия, не знаеш кой ще чуе излъчена там реклама, което спира инвестициите. Освен всичко останало самите радиостанции не влагат усилия да намерят начин да продават по-добре времето си.

Р.Б.:Не знам дали заради факта, че наистина тази категория е съвсем нова, но там фаворитите са ясни и няма да има сериозна битка.

Р.Б.: Който каже, че не влага личен мотив, просто лъже.

Б.Л.: Аз гласувам за идеи.

Р.Б.: Така е, но оценките ни при всички случаи са субективни. Нямам предвид, че оценяваме на база отношението ни към създателя на съответната реклама, просто всеки си има собствено разбиране дали една идея е добра или не.

М.Т.: Това, на което аз държа, е добрата идея да не е самоцелна.

Р.Б.: Да, но в България все пак не са много. Надявам се и да не се появи този болезнен синдром, който всъщност мина по световните фестивали.

Р.Б.: По-реклама. Щом има български компании, които се осмеляват да рекламират, значи рекламата ни работи. Защото българските компании не разполагат с финансовата мощ на чуждестранните и за тях три грешки в рекламата означават фалит. Но те се осмеляват, което означава, че българската реклама се ползва с доверие.

М.Т.: По-професионална.

Б.Л.: Конкурентна за региона. Показателен за това е и фактът, че компаниите позагърбиха адаптираните реклами.

Р.Б.: Да. Ние определено сме интересно поле за нови идеи, както преди години беше Латинска Америка. В момента погледът е насочен към тази част на света. Вярно е, че преди нас са и чехи, и поляци и румънци, но и ние сме в тази група. И трябва да си вземем каквото ни се полага.

М.Т.: В момента сме на етап, в който трябва да измисляш нещо простичко и добро, за да може да бъде реализирано с по-малко средства.

Р.Б.: Бюджетите се свиват навсякъде, не само в България, и това е неизбежно.

Б.Л.: Бюджетите като цяло нарастват с толкова, но това по-скоро е за сметка на рязко покачване на количества. Това означава, че, ако като цяло е имало е имало ръст от 20 на сто, това не означава, че бюджетът за един тв клип се е увеличил с 20 на сто, а просто, че се е увеличил броят произвеждани клипове или ротацията им в медиите.

Р.Б.: Да. Около 60-70% от българската реклама е с ниско производно ниво.

Р.Б.: В някои от категориите няма да има злато. Не мога отсега да кажа точно в кои.