Българската реклама вече се ползва с доверие
За трета поредна година "Дневник" прави поредица интервюта с всички членове на журито на Фестивала на Асоциацията на рекламните агенции (ФАРА), който ще се проведе между 6 и 9 септември в Албена. Седмото издание на фестивала ще премине под ново име и лого и целта му е да отличи най-добрата идея за рекламна комуникация в различни категории. Новости има и при конкурсните категории, и при начина за определяне на победителите в отделните конкурсни категории - във всяка категория ще има финалисти и от тях ще се избират и присъждат три награди: злато, сребро и бронз. Въпросите, които "Дневник" отправи, целят да дадат представа какви са нагласите, очакванията и критериите, по които членовете на журито ще оценяват заявените рекламни участия. Тази година заявките са 446, разпределени в 12 категории. В този брой Мария Тодорова, творчески директор на "Огилви", Радослав Бимбалов, творчески директор на "Лоу Суинг комюникейшънс", и Благовест Лефетеров, творчески директор на "Амекси", отговарят на въпросите на "Дневник".
Защо се решихте на промяна в конкурсните категории? Според новия регламент на фестивала отпадат категориите "Рекламно послание" и "Търговски и потребителски промоции" и се създава нова категория - "Рекламодател на годината".
Р.Б.: Практиката ще покаже дали тези промени ще доведат до подобряване на качеството на фестивала. Въпреки че са предприети, като са следвани работещи световни формули, не е сигурно, че ще проработят и в България. Има голяма доза проба.
Създаването на категория за рекламодател на годината няма ли да провокира у клиентите желание техни реклами да се изпращат на фестивала и те да оказват натиск върху агенциите с какво да участват?
М.Т.: Те и сега го правят.
Р.Б.: Винаги са го правили.
Б.Л.: По регламент клиентите нямат право да пращат заявки.
М.Т.: На практика е недоказуемо от агенцията или от клиента идва едно участие.
Б.Л.: Но тогава агенцията застава с името си зад предложението.
В началото на годината често се чуваше, че раздвижването в рекламата ще дойде от българските компании или поне българските марки. Такава компания ли ще стане рекламодател на годината?
М.Т.: Няма някой ясно изявен лидер за приза рекламодател на годината.
В коя категория битката ще е най-сериозна?
Р.Б.: За мен това е категорията на телевизионната реклама, където освен че има голям брой заявки, те са и с добро качество.
Б.Л.: Развитие има не само в категорията за тв клипове, но и в нивото на заявките като цяло. Трябва обаче да признаем, че в борбата за клиенти много малко от творческите директори или от останалите служители в тези отдели спират, за да се огледат и да се сравнят с колегите си.
Р.Б.: Според мен това е въпрос по-скоро на лична творческа хигиена, не толкова на липса на време, защото това съпоставяне в крайна сметка е част от работата. И бързият темп на развитие на нашия рекламен пазар не може да ни служи за извинение, защото в другите страни рекламистите също не си позволяват да работят по-малко. А битката за клиенти винаги ще я има, защото те са необходими най-малкото за да запазим качествените си служители и да съхраним това, което сме постигнали. Противното би означавало да избягаме от бизнес логиката.
М.Т.: Една от причините и ние, и служителите ни да сме много заети и да нямаме време за това поглеждане отстрани е фактът, че намирането на нови хора, които да влязат в рекламния бизнес, се оказва много сериозен проблем. Така на творческите директори ни се налага да си вършим всичко сами или поне с много малък екип. Липсва свежа кръв в рекламата въпреки бурното развитие на сектора, особено през последните две години.
Това означава ли, че според вас липсват свежи идеи в заявките на ФАРА, които сте гледали?
Б.Л.: Не. Въпреки всичко аз бих казал, че някои от нещата, които видях, много ме впечатлиха. Давам за пример едно творческо решение за реклама на бира, при което силози бяха оформени като чаши. Друго положителна промяна е подобрението на качеството на изпълнението на идеите.
М.Т.: Изпълнението наистина е много по-добро, особено в категорията за принт реклама, където досега имахме сериозен проблем.
Р.Б.: Според мен принт рекламата е леко назад тази година в сравнение с 2005 г.
Б.Л.: Аз бих се радвал да има повече заявки в категорията на интернет рекламата.
Постоянно се коментира бумът на интернет рекламата, поне като бюджети. Как си обяснявате малкото заявки в тази категория?
Р.Б.: Интернет рекламата просто изживява нормалният преход, през който минаха всички други сегменти - периодът, в който клиентите все още не осъзнават нуждата да имат отличителна реклама в медията, която използват. При телевизията и пресата този период вече е изживян и компаниите са склонни да инвестират повече в изработката на реклами в тези медии. Стават и по-смели, защото разбират нуждата да правят впечатление. Просто интернет рекламата върви една крачка назад.
Ако вие трябваше вие да решавате каква част от заявките, които участват на ФАРА, да отидат на фестивала "Голдън дръм", каква част бихте пратили и мислите, че имат някакви шансове да се конкурират с рекламата на други страни от Източна Европа?
М.Т.: Аз съм положително настроена, защото през последните години имаме доста добри участия и даже награди в Порторош, което за нас е огромна крачка. Мисля, че сме на прага да повторим бума, който изживя румънският криейтив.
Р.Б.: Да, догонваме румънците и за това си има причини. Румънският пазар наистина е много по-голям, а и централите на международните компании за региона са там.
Има ли нещо, което ви изненада, като гледахте заявките като цяло тази година?
Р.Б.: Това, което на мен ми направи впечатление, е, че процентът на заявките, незаслужаващи да са на фестивал, е сравнително малък. Агенциите като че ли са се научили по-добре да отсяват кое е за фестивал и кое не. Разбира се, все още има и агенции, които изливат разни заявки само защото искат да участват. Тук го има може би и натискът от страна на клиентите да се участва с техни реклами. Но тенденцията е тези заявки да намаляват.
В коя категория са най-слабите заявки?
Б.Л.: За мен най-слабата категория е интернет рекламата.
Р.Б.: И радиото. Това е една медия, която спря да се развива отдавна и която технологично не може да предложи нищо ново. Това всъщност е проблем по цял свят. И точно това е причината сега към "Голдън дръм" да се прави един съпътстващ конкурс именно за радиореклама. Тази инициатива е поредното доказателство, че радиото като рекламен канал има проблем на световно ниво.
М.Т.: Мисля, че радиото в известен смисъл е и подценявано.
Р.Б.: Радиото се обезцени заради липсата на ясни формати и съответно на аудитория и ужасната претовареност на пазара. Чисто стратегически радиото е несигурна медия, не знаеш кой ще чуе излъчена там реклама, което спира инвестициите. Освен всичко останало самите радиостанции не влагат усилия да намерят начин да продават по-добре времето си.
Какво е мнението ви за категорията за нетрадиционно използване на медия, категория, която отдавна се твърдеше, че е нужна, но за първи път присъства на фестивала?
Р.Б.:Не знам дали заради факта, че наистина тази категория е съвсем нова, но там фаворитите са ясни и няма да има сериозна битка.
Влагате ли лични мотиви при оценяването и какви са те?
Р.Б.: Който каже, че не влага личен мотив, просто лъже.
Б.Л.: Аз гласувам за идеи.
Р.Б.: Така е, но оценките ни при всички случаи са субективни. Нямам предвид, че оценяваме на база отношението ни към създателя на съответната реклама, просто всеки си има собствено разбиране дали една идея е добра или не.
М.Т.: Това, на което аз държа, е добрата идея да не е самоцелна.
А срещнахте ли такива предложения - реклами, създадени само за фестивала?
Р.Б.: Да, но в България все пак не са много. Надявам се и да не се появи този болезнен синдром, който всъщност мина по световните фестивали.
Българската реклама става...?
Р.Б.: По-реклама. Щом има български компании, които се осмеляват да рекламират, значи рекламата ни работи. Защото българските компании не разполагат с финансовата мощ на чуждестранните и за тях три грешки в рекламата означават фалит. Но те се осмеляват, което означава, че българската реклама се ползва с доверие.
М.Т.: По-професионална.
Б.Л.: Конкурентна за региона. Показателен за това е и фактът, че компаниите позагърбиха адаптираните реклами.
Р.Б.: Да. Ние определено сме интересно поле за нови идеи, както преди години беше Латинска Америка. В момента погледът е насочен към тази част на света. Вярно е, че преди нас са и чехи, и поляци и румънци, но и ние сме в тази група. И трябва да си вземем каквото ни се полага.
Какво пречи на креативността?
М.Т.: В момента сме на етап, в който трябва да измисляш нещо простичко и добро, за да може да бъде реализирано с по-малко средства.
Р.Б.: Бюджетите се свиват навсякъде, не само в България, и това е неизбежно.
Бюджетите в реклама нарастват ежегодно с по 20 на сто, сочи статистиката на АРА.
Б.Л.: Бюджетите като цяло нарастват с толкова, но това по-скоро е за сметка на рязко покачване на количества. Това означава, че, ако като цяло е имало е имало ръст от 20 на сто, това не означава, че бюджетът за един тв клип се е увеличил с 20 на сто, а просто, че се е увеличил броят произвеждани клипове или ротацията им в медиите.
Р.Б.: Да. Около 60-70% от българската реклама е с ниско производно ниво.
Ще имате ли по три победители във всяка от категориите?
Р.Б.: В някои от категориите няма да има злато. Не мога отсега да кажа точно в кои.