Петер ГЕМЕЛКЕ: В Дания никой не подкрепя фермер, злоупотребил с еврофондове
Земеделският съвет на Дания е основан през 1919 г. от три сдружения на фермери и кооперативи с цел да по-добро сътрудничество по веригата от производителя до пазара. Днес организацията обединява няколко професионални организации, включително и такива на частни преработва тели на храни. Функциите на съвета са чрез деветте си комитета да помага проблемите на отрасъла да бъдат повдигнати пред правителството, парламента и международните търговски институции, както и да анализира тенденциите на световните пазари и да открива за членовете си нови възможности за бизнес в чужбина. Делегация на съвета е тази седмица на посещение в България и по този повод разговаряме с неговия председател Петер Гемелке.
Петер Гемелке е представител на т.нар. независими фермери и от 1995 г. е президент на Датския съвет по земеделие, основана преди повече от сто години организация на земеделците и техните кооперативи. Гемелке е смятан за един от най-известните в Европа лидери на земеделските производители, познаващ целия път на хранителните продукти - от фермата до чинията, и защитник на безопасността на храните. Той е член на IFAP (Международна федерация на земеделските производители) и бивш президент на COPA (Европейския комитет на аграрните организации). Гемелке не се притеснява да заяви, че европейското земеделие не е готово за предизвикателствата на глобалния свят, защото много хора се опитват да запазят защитните квоти и високите цени на вътрешния пазар. Верният път според него е нискоразходните производители да бъдат конкурирани чрез иновации, изследвания и разработки, които изискват и продължаваща консолидация в сектора - за 50 години в Дания фермите са намалели от 200 хиляди на 48 хиляди и броят им продължава да спада с по 3-4% годишно. Гемелке смята, че в ЕС скоро една средна по размер ферма с пълен цикъл ще е от 70 хектара. Той държи в Европа да се съхранят фермите като семеен бизнес и да не се позволява на преработващите предприятия да навлязат и в производството.
Датският Съвет е основан преди близо 90 години и е преживял големи трансформации в начина, по който се прави бизнес в земеделието в Европа. Можете ли да посочите каква е разликата в сравнение с годините преди падането на Берлинската стена (1989 г.) и особено след разширяването на ЕС в 2004 г.?
- Стабилността и мирът са изключително важни за датското селско стопанство. Падането на Берлинската стена беше една от първите стъпки към стабилността и просперитета на ЕС.
Разширяването на ЕС с 10 нови страни през 2004 г. беше една естествена стъпка. Голям и силен ЕС осигурява мир и икономически растеж и е от полза както на обществото, така и на датското селско стопанство. Високият икономически растеж в съседните страни дава по-големи търговски възможности на селското стопанство и хранителната промишленост.
Къде е днес акцентът в агробизнеса - в производството на суровини или във все по-доброто им преработване? Фермерите или предприемачите от хранително-вкусовата промишленост са по-важни за бъдещето?
- Нашият фокус е върху дистрибуторската верига като цяло и по този начин ние развиваме всички части на тази верига, а не специализираме само в една. Но има тенденция на увеличаване на датските инвестиции в чужбина и най-вече в новите страни - членки на ЕС, и Русия и Украйна. Не мога да кажа кой е по-важен за мен - фермерите или предприемачите, защото те са еднакво важни. Едните не могат без другите и обратно.
След дълбока криза, последвала краха на планираната икономика до 1989 г., българското земеделие бавно се съвзе, но все още е по-известно като производител на суровини. Споделяте ли тази оценка и защо в такъв случай се интересувате предимно от перспективите за бизнес в хранително-вкусовата промишленост у нас?
- Нашето впечатление е, че в началото на 2000 г. основният фокус на българското правителство и на фондовете на ЕС беше върху развитието на първичните селскостопански продукти, докато през последните години фокусът е най-вече върху обработването на суровините. Бизнес дейностите на фирмите, които ние представляваме в съвета, следват тази тенденция.
Все по-често се говори за проблема с недостиг на квалифицирани служители в България. Смятате ли, че членовете на съвета знаят, че ги очакват трудности с намиране на добри мениджъри и недобра ефективност, в случай че решат да започнат бизнес тук?
- Смятам, че проблемът с липсата на квалифицирана работна ръка е временен. В нито една от другите страни от Централна Европа, които скоро се присъединиха към ЕС, не е проблем да се намерят квалифицирани работници, особено сред по-младото поколение.
Когато става въпрос за управление на селскостопански ферми, проблемът за чуждестранните инвеститори е в това, че в техните страни фермите са големи и много ефективни благодарение на високите технологии. Чуждестранният инвеститор ще се стреми към същата ефективност и продуктивност в България и затова ще търси мениджъри с образование в сферата на селското стопанство или високодоходен бизнес. Ето защо образованието на фермерите е много важно.
Датското земеделие и хранително-вкусова промишленост са прочути с високото си качество. Реално ли е за датските производители да се притесняват от конкуренция от България, която, изглежда, е далеч назад в това отношение?
- Датското селско стопанство и хранителна промишленост не се чувстват притеснени, те търсят възможности. Например България има висококачествена продукция на преработено месо за колбаси. Вие внасяте свинско месо от Дания поради същата причина - високото качество.
Много български фермери и предприемачи разчитат на субсидии и помощи от ЕС след 1 януари 2007 г. В същото време реформира земеделската си политика. Наистина ли е достъпът до тези фондове е толкова важен и за датските производители и как те се готвят за бъдещето, където, изглежда, ще се подпомага качество на продукцията, а не количество?
- Общата селскостопанска политика се променя от контрол върху пазара и продукцията към либерални пазарни механизми комбинирани с сигурност за доходите. В същото време нашият пазар става по-отворен за внос от държави извън ЕС. Ето защо фермерите в Дания, както и в другите страни членки на ЕС ще трябва да приемат новите предизвикателства.
Селскостопанските субсидиите на ЕС все още са важни и за датските фермери и затова намаляването им трябва да е постепенно и да бъде направено в по-дълъг период от време.
Датските фермери винаги са били зависими от глобалния пазар, тъй като Дания изнася две трети от селскостопанската си продукция. Нашата дългогодишна традиция е да се концентрираме върху нови практики и по-добри продукти. Вярваме, че способността за адаптиране към различни пазари, високото качество и безопасността на храните са ключови за бъдещия успех.
Вие представлявате датски граждани, които са не само предприемачи, но и данъкоплатци, част от чиито средства отиват в европейските фондове. Не се ли притеснявате, че при усвояването на тези средства в другия край на Европа може да има много корупция и злоупотреби? Имало ли е и има ли в Дания случаи на злоупотреби с еврофондове в земеделието?
- Всяка година селскостопанският сектор получава 43 милиарда евро от европейските данъкоплатци. Подкрепата за този голям поток от средства постепенно намалява както в Дания, така и в редица други северно-европейски страни. Но докато тази система съществува, ние трябва да упражняваме строг контрол, дали тези средства се използват по предназначение. Ето защо Европейската комисия ще наблюдава отблизо плащането на субсидиите в България, както и във всички други страни от Европейския съюз. Все пак, винаги могат да се намерят хора, които се опитват да изопачават правилата. В Дания също имаме няколко такива случаи. Но не се заблуждавайте - фермерските организации в Дания никога няма да застанат зад фермер, който нарушава закона.
Ръководеният от вас съвет има специално поделение за изследвания (R&D). Колко важно е бизнесът да подпомага научните институти в тази посока? Какви форми трябва да се прилагат - публично-частно партньорство, стипендии за талантливи и перспективни студенти и учени, обща стратегия с държавата?
- Датският селскостопански сектор е на второ място по инвестиции в сферата на изследванията (R&D). Те се финансират от селскостопански налози, т. е. всеки път, когато някой доставя прасе в кланицата или мляко в млекозавода, плаща такса. Тези средства се използват за научни изследвания, което в крайна сметка означава, че датските фермери са тези, които финансират научноизследователските дейности селското стопанство в Дания.
Бизнесът поддържа тясно сътрудничество с изследователски институти и изследователски съвети, изразяващо се както в обсъждане на стратегии, така и в осъществяване на конкретни проекти. Съветът координира стратегическото планиране посредством дискусии с бизнеса. Съветът дава приоритет на широк спектър на сътрудничество с обществеността, включително проекти осъществявани съвместно от държавни институции и частни компании; сътрудничество между частни R&D центрове и държавни институции; съвместно финансиране на преподаватели и докторанти и новаторски проекти в сътрудничеството между частните компании и институции в сферата на транстехнологиите.