Аргир Бояджиев: Пристанищата още чакат евродирективи

Аргир Бояджиев е роден на 25 декември 1947 г. в град Каблешково. Учил е в Бургас и Варна. Завършил е Висшето военноморско училище във Варна. Работил е в Български морски флот, МВР и в сферата на частния морски бизнес. В момента е изпълнителен директор на "Пристанище Бургас" АД.
Г-н Бояджиев, как се подготвя "Пристанище Бургас" предвид предстоящото влизане на държавата в ЕС?
- В пристанището вече са построени гранични ветеринарно-санитарни и митнически пунктове, които ще имат важно значение като външна граница на ЕС. За пристанищата няма специални евродирективи с изключение на тази за пазарен достъп до пристанищните услуги. Тя обаче още не е приета, така че ще изчакаме крайния й вариант. Естествено въвели сме на този етап стандарта НАССР в хладилния склад - система за самоконтрол и анализ на опасностите, както и ISO 9001:2000 за дружеството.
Как бихте определили позициите, които има България на Черно море?
- Доскоро българската транспортна инфраструктура изоставаше значително от съвременните изисквания, включително и спрямо съседните държави и пристанища - непосредствени конкуренти в привличането на товари. Първият опит да догоним световните тенденции и като инфраструктура, и като технология, и като логистика е новият ни терминал за насипни товари.
Естествено това е само началото и ни чака още доста работа. В най-лошо състояние на този етап са железопътната инфраструктура и вагонния парк, които в момента определят пропускателната способност на цялото пристанище. Разбира се, развитието ни като морска страна може да бъде ускорено и от държавните институции със специфичните им възможности за разгръщане на транспортната дейност, в това число и на Коридор №8 за осигуряване на средства по линия на ЕС и от държавния бюджет по програма за публични инвестиционни проекти. Но естествено не може всичко да стане наведнъж.
Що се отнася до пътническото корабоплаване - имаме увеличение в пъти на пасажерите и корабите на пътническия ни терминал в Несебър.
Кога и как ще завърши развитието на пристанищната инфраструктура като цяло и на пристанище Бургас в частност?
- Развитието на пристанищната инфраструктура и в частност на пристанище Бургас предполага едно непрекъснато подобряване и разгръщане на възможностите. В този смисъл не стои въпросът за завършване на развитието - то не трябва да спира. До момента сме завършили строителството по Генералния план за развитие на пристанище Бургас - терминал 2А и новия източен вълнолом. Предстои удълбочаване на подходния канал. В най-близко бъдеще предстои изграждане и на Контейнерен терминал №4. Може би след него ще успеем да изградим Терминал №1 за течни и наливни товари и за генерални товари. За по-далечното бъдеще имаме идеен проект за разширение на Терминал 2 и изграждане на Терминал 3 или т.нар. Ро-ро терминал.
Какви инвестиции се правят на този етап в бургаския порт?
- Прогнозирането на инвестициите е сложен процес. Определяме ги според Генералния план за развитие. В него са заложени първоначални оценки, които естествено претърпяват положителни промени. Така тези оценки непрекъснато претърпяват актуализация заради промяната на цените и на икономическата конюнктура.
Кои са силните страни на пристанище Бургас?
- Имаме изключително удобно географско разположение - кратък път до индустриалната южна част на страната, благоприятен климат и хидрометеорологични условия, лесен и кратък подход откъм морето. Заедно с това разполагаме с многофункционални кейови места и специализирани терминали, възможности за увеличаване на пропускателната способност след въвеждане на новия терминал за насипни товари. Разработили сме добре функционираща тарифна стратегия и политика, с които сме по-конкурентоспособни. В практиката си наложихме и индивидуалния подход към всеки един клиент. Преди две години въведохме оперативни стандарти за незабавен отговор на запитвания за пристанищни услуги, въпреки че често се срещат и по-специфични изисквания от клиентите. След изграждането на Контейнерен терминал №4 от Генералния план за развитие на пристанището ще имаме още по-благоприятни условия за развитие.
Как очаквате да приключи 2006 г. за компанията?
- Пристанището представлява една входно-изходна врата за обслужване на външнотърговските потребности на страната. Това е и причината ние и няколко големи производствени предприятия да си взаимодействаме по отношение на работата си. Също по тази причина сме и зависими от международната браншова конюнктура на клиентите ни. За момента деловите фактори са благосклонни към нас и изтеклото десетмесечие е с над 15% по-силно от същия период на миналата година. Съдейки по ръста на товарооборота, очаквам тази тенденция да се запази до края на годината.
През следващата година имаме намерение да модернизираме остарялата си техника, да закупим последно поколение многоцелеви мобилен кран за обработка на контейнери, тежки колети и оборудване за големите инфраструктурни проекти в страната. Мисля, че това е насоката към запазване на добрите клиенти.
Увеличи ли се товарооборотът на пристанището?
- През тази година почти всички наши клиенти повишиха количеството предоставени товари - по този ръст може да съдим както за нашето икономическо развитие, така и за това на страната като цяло. Основният ни клиент е стоманодобивният завод "Кремиковци" с дял около 65% от товарооборота. Другите ни важни клиенти са "Кумерио мед" - Пирдоп, "Промет" в Дебелт, КЦМ - Пловдив, "Неохим" - Димитровград, "Стомана индъстри" - Перник, MSC и др. През тази година почти всички наши клиенти повишиха количеството предоставени товари - по този ръст може да съдим както за нашето икономическо развитие, така и за това на страната като цяло.
Какви са проблемите, с които може и с които не може само да се справи пристанище Бургас?
- Съществуват проблеми, които не можем да решим на местно ниво. Например подкрепа от по-висшестоящите институции ни е нужна по отношение насочването на средствата от пристанищните такси в по-целеви пера. Тези средства биха били достатъчни за модернизирането на пристанищната инфраструктура. Преди години например точно с тях са били поддържани пристанищните отбивни съоръжения, асфалтовата настилка на контейнерния терминал, рампите, кейовете, жп линиите и стрелките и други. Друг проблем е заплащането на огромен по размери ДДС за загуби, дължащи се на естествените свойства на товари, престояващи продължително в открити складове. Това би могло лесно да се уреди с актуализиране на нормативната база.
Ще има ли яхтено пристанище в Бургас?
- Разработва се вариант това да бъдат първо, второ, трето и четвърто корабно място на терминал "Изток" в пристанище Бургас.
Как гледате на конкуренцията в страната и в международен план?
- Тя е нещо съвсем нормално. В случай че тази конкуренция е лоялна и коректна, тя дори стимулира развитието и стремежа за по-високо ниво на обслужване.
Ще има ли цялостен план за развитието на Бургаския залив?
- Работи се по този въпрос, но това е една продължителна дейност, която изисква съгласуване с много институции и заинтересувани страни.
Какви правила следвате лично вие в бизнеса?
- Коректност, взаимно уважение и точни сметки.