Айхан Хашимов: Туризмът и земеделието са основните перспективи за развитие

Айхан Хашимов: Туризмът и земеделието са основните перспективи за развитие

Айхан Хашимов
Айхан Хашимов
Айхан Хашимов е избран за кмет на Лозница едва 27-годишен. Днес, все още не прехвърлил трийсетте, амбицията му е да покаже на хората, че градът може да се възползва от природните дадености и да се развива. Населението на общината е 13 хил. души, а в град Лозница живеят по-малко от 4 хил. души. Той решава пръв да развива трайни малинови насаждения, за да даде пример на съгражданите си. По думите му е успял да ги зарази да се занимават със собствено производство. 
 
Имахте екстравагантната идея да предлагате туристическа разходка с дирижабъл. Ще се осъществи ли тя?
- Да, имахме такива планове, но за съжаление те не се осъществиха, защото Министерството на регионалното развитие не одобри идеята за дирижабъла. Обаче не сме се отказали и ще търсим други начини за реализацията на тази идея, може би съвместно с другите общини. Сега се опитваме да разработим и предложим привлекателен маршрут за еднодневно пътуване на туристи, които летуват по Черноморието.
Туризмът ли е основната перспектива за развитие пред общината?
- Да, туризмът е една от основните перспективи за развитие и по-точно културният туризъм. По програма ФАР имаме спечелен проект за 190 хил. евро, който в момента изпълняваме. Имаме и един приключил проект за екологичен туризъм за 266 хил. евро. Освен това общината е с много богата история. Имаме природни дадености от каменната епоха, тракийски могили, римски гробници и вили, запазени български селища от османско робство и още преди това. В момента реставрираме и два музея. Един от музеите е уникат за България. В него има зоокът с бяла сърна, която рядко може да се види. 
В коя сфера общината заделя най-много средства?
- За нас номер едно от всички стратегии е развитието на образованието. В това влагаме най-много средства. Около 60% от бюджета на общината е насочен за образование. Имаме четири автобуса, предоставени от Министерството на образованието. Извършили сме два ремонта на училища за 600 хил. лв. по линия на Социално-инвестиционния фонд. Всички училища са оборудвани с компютри и мултимедия. Един много важен фактор в процеса на образование са детските градини. За тях също така правим необходимите ремонти и въвеждаме различни програми за повишаване на качеството. Нямате представа колко е трудно на децата в малките населени места, които до осми клас учат в слети паралелки.
На територията на общината имаме седем училища. Закрихме едно тази година. Виждането ни е, че училищата с малко ученици не би било редно да съществуват, защото качеството на обучение в тях е доста ниско. Особено в тези, които има слети и маломерни паралелки. Не може първи и четвърти клас да са в една стая в рамките на 45 минути да се разчита, че за това време може да се преподаде нещо или, че децата ще научат нещо. Това е изключително трудно за учителите и още по-трудно за децата. Това не води до добри последици в образованието. 
Носи се слух, че имате интересна практика да мотивирате хората да започнат бизнес?
- Исках да направя нещо, което да зарази хората. В общината има две хладилни предприятия, които преработват предимно малини. Затова посредством баща ми, понеже като кмет нямам право да развивам търговска дейност, направихме малинова градина, която искахме да послужи за образец на хората. Започнахме от 20 декара, разширихме я постепенно до 60. Радващото е, че хората действително се заразиха. Тази година хората вече планират нови 120 декара малини. Другото, с което искам да ги заразя, са шипковите насаждения. Има нов вид шипка, която е без бодли и също носи добри приходи. Няма начин, хората трябва да се заразяват, трябва да им се дава пример. Земеделски район сме и затова трябва да използваме оптимално ресурса, който имаме. Един стопанин с 50 декара земя не би бил на печалба, ако засее пшеница, царевица или слънчоглед. На печалба ще е, ако засади трайни насаждения. Така на третата година от декар трайни насаждения печалбата му може да достигне 500 лв. А изброените култури не дават повече от 50 лв. печалба на декар.
Използват ли оптимално общините възможностите за допълнителни приходи?
- Все още не. Но всяка една община трябва да търси различни форми за увеличаване на местните си приходи. Във всяка една община има неизползвани ресурси. Ето например ние в момента обмисляме да създадем една земеделска общинска фирма и да направим градини с трайни насаждения, които да носят приходи на общината. Знаете, че за структурните фондове винаги се изисква съфинансиране и това са начините то да се набавя.
Как се справя общината с безработицата?
- Забелязва се една трайна тенденция към намаляване на безработицата. Важна роля за това изиграха две-три инвестиции в общината. Те са свързани с преработката на земеделската продукция. Както казах, имаме две хладилни бази. Едната е хладилна база с консервен комбинат, а другата е изцяло хладилна база. И двете се занимават изцяло с преработката на плодове и зеленчуци, които се произвеждат в общината. Имаме и цех за ядки, който също е нова инвестиция. Всички тези фирми са български и осигуряват работа на хората. Отделно една турска фирма инвестира в цех за перилни препарати. Така нивото на безработица се движи около 20%. През лятото обикновено пада до 12%, понеже от пролетта до есента има активна работа по полето. Странно е, но дори земеделските производители понякога се оплакват, че има недостиг на работници.
Значи земеделието се откроява като основен поминък в общината?
- Да, най-добре в общината се развива земеделието. Арендаторите на земя са мощни земеделски фирми. Купуват нова техника и строят складови бази. Наблюдава се една тенденция за повишаване на площите с трайни насаждения. Оттук нататък плановете са да се развиват предприятия за преработката на тази земеделска продукция.
А за тежката индустрия има ли перспективи в района?
- Имаме един голям приватизиран завод, казва се "Арма", който за съжаление през последните 6-7 години постоянно затъваше. Сега смени собственика си. Купи го един холдинг, който се занимава с металообработване и има седем предприятия в България. Като цяло политиката му е да възстанови производството в завода. До края на годината холдингът е поел ангажимент да изчисти всички дългове на завода. Целта е до Нова година само да се инвестира и след това предприятието да мине на самоиздръжка.
Имат ли перспективи за развитие младите хора в общината?
- Много от младите хора, които излязат извън Лозница, било то за да учат в университет или да търсят работа, не се връщат обратно. Една от причините е, че на местно ниво няма фирми, които биха могли да поемат този умствен и трудов капацитет. Повечето предприемачи наемат неквалифицирана работна ръка. Но постепенно и при тях ще се променят нещата, защото дори една фирма за производство на ядки или прахове след време ще има нужда от мениджъри, което ще бъде наложено от тенденциите на свободния пазар в методите на работа на администрацията.
Вие сте млад кмет. На млад екип в администрацията ли разчитате?
- Над 90% от служителите на общината, които бяха назначени с избирането ми като кмет, са до 35-годишна възраст. Това са около 25 служители, към които сме предприели напълно либерален подход и им даваме пълна свобода да се развиват. Не искаме те да са обременени от старите. Затова в администрацията всеки един от служителите има достъп до интернет. Постоянно развиваме услугите, които се предоставят на гражданите. Имахме отдел за обслужване на едно гише. Сега го усъвършенстваме, защото виждаме, че не работи както трябва. Въведохме система за електронен документооборот в общината, което позволява всичко да се проследява. Не може, както по-рано, да се внесе заповед или молба с дата отпреди три месеца, което създаваше предпоставки за корупция.
По отношение на децентрализацията какви са възгледите ви?
- Няма какво да си кривим душата, всеки знае, че централната власт никога не иска да се разделя с правомощията си. Това е и причината този процес да се бави толкова. Това обаче неминуемо рано или късно ще се случи. Моето лично мнение е, че децентрализацията не трябва да става изведнъж, защото все още общините нямат необходимия капацитет да се възползват от правомощие, като събирането на всички данъци и такси. Доказано е, че събираемостта е с 20-30% по-голяма, отколкото, ако данъците се събират и разпределят централизирано. Коментари дали този процес е положителен или отрицателен са излишни. Логиката показва, че проблемите на населението и всички останали дейности, трябва да се решават от най-близката административна единица. Но дилемата с делегирането на правомощия на местната власт я има във всяка една държа. Необходимо ще е малко повече време това да се случи и у нас. Ето защо може този процес да стартира пилотно в няколко общини, за да се изпипат недостатъците, защото, за да се приложи ефективно, са необходими поне една-две години.