Върховният касационен съд (ВКС) върна във Враца делото за оздравителния план на торовия завод "Химко". Това стана, след като синдиците на дружеството Андон Роков и Борис Борисов и големите кредитори "Булгаргаз" и НЕК внесоха жалба във ВКС срещу взетото решение от Врачанския окръжен съд за отхвърляне на оздравителния план на "Ново Химко". В жалбата е посочено, че мотивите на врачанските магистрати са формални. Така например един от тях е, че внесеният от двамата синдици оздравителен план не бил подписан от тях.

Отхвърлянето на оздравителния план стана на 6 юли 2006 г., когато съдия Борислав Самоковски от Врачанския окръжен съд постанови да започне осребряване на имуществото на предприятието, а приходите от разпродажбата му да бъдат разпределени между кредиторите. С това постановление на практика се обезсили решението на събранието на кредиторите от 30 август 2005 г., на което бе утвърден оздравителният план на синдиците, изготвен от дружеството "Ново Химко" и подписан от изпълнителния директор на "Ново Химко" Леонид Беренбаум. Това решение беше обжалвано пред ВКС от вносителя на другия оздравителен план - акционерите на "Химко" АД, сред които основен е "Интер Рао България".

ВКС поиска от врачанския съд да поясни мотивите си за това решение и за обявяване на дружеството в несъстоятелност. Според съдия Самоковски обаче формалната причина за връщането на делото е, че оздравителният план е подписан от Беренбаум и поради това не е следвало да бъде допускан до разглеждане на събранието на кредиторите и гласуван от тях. От това следва автоматично обявяване в несъстоятелност на дружеството и осребряване на имуществото, като се дава право на синдиците да разпродават имуществото след оценки и процедури, поясни съдия Самоковски.

В края на декември 2006 г. съдийски състав на първо търговско отделение на ВКС уважи жалбата на синдиците и върна на врачанския съд да разгледа отново казуса по оздравителната програма. Тя беше предпочетена от синдиците и кредиторите заради гаранцията, която "Ново Химко" дава за годишна доставка на 500 млн. куб.м природен газ директно за врачанския торов завод чрез руската компания "Газекспорт", както и заради гарантираните международни пазари чрез швейцарската фирма "Индагро" . Освен това дружеството се задължава да изплати задълженията на торовия завод в размер на над 160 млн. лв. в срок от 10 години след тригодишен гратисен период и да вложи големи инвестиции в реконструкция на производствените мощности за амоняк и карбамид и в екологични дейности.