Медодобивното предприятие "Асарел Медет" ще отстрани всички стари екощети от дейността на компанията до края на тази година. Това предвижда програмата на ръководството на дружеството, за изпълнението на която ще бъдат инвестирани 5.7 млн. лева според съобщение на компанията. По този начин "Асарел Медет" ще покрие напълно пораженията върху околната среда от дейността на предприятието в миналото и ще изпълни всички европейски изисквания в тази насока, уточняват от управата на дружеството.

През последните шест години компанията е реализирала общо седем проекта по програмата за отстраняване на стари екощети от периода преди предприятието да бъде приватизирано. По-рано този месец държавна приемателна комисия одобри най-големия досега реализиран от "Асарел Медет" проект в тази насока, който беше на приблизителна стойност 10.5 млн. лева и включваше рекултивация на площ от 1100 декара на територията на Източно насипище за срок от три години.

По-рано този месец "Асарел Медет" обяви и конкурс за избор на изпълнител на строително-монтажните дейности по изграждането на пречиствателна станция за дренажните води на рудника. Изграждането й трябва да приключи до края на годината и отново е част от програмата за отстраняване на екологични щети от минали действия на компанията, докато тя е била държавна собственост.

Проектите на миннодобивните дружества в България по покриване на старите екощети се финансират и по програма на Световната банка.

Ключово значение за разходите за екология, които ще трябва да направи "Асарел Медет", ще има и европейската директива за минните отпадъци, която предстои да бъде внедрена в българското законодателство през следващите няколко месеца. Ангажиментите по тази директива ще струват на минния бранш около 2 млрд. лв., обяви преди време пред "Дневник" д-р инж. Лъчезар Цоцорков, изпълнителен директор на "Асарел Медет". Мениджърите в сектора очакват част от средствата да бъдат осигурени от фондовете на ЕС.

"Асарел Медет" е водещ производител на медни и пиритни концентрати на българския пазар. Компанията е собственост на регистрираната "Асарел инвест", в чиято приватизация мажоритарно участва австрийската компания "Фьост-Алпине интертрейдинг" (Voest-Alpine Intertrading). Близо 90% от продукцията си предприятието продава на завода за добив за мед на белгийската "Кумерио" в Пирдоп.