Клаус-Петер МЮЛЕР: Училищата и университетите трябва да дават повече знания за икономиката и финансите

Клаус-Петер МЮЛЕР: Училищата и университетите трябва да дават повече знания за икономиката и финансите

Клаус-Петер МЮЛЕР: Училищата и университетите трябва да дават повече знания за икономиката и финансите
От март 2005 г. председателят на УС на "Комерцбанк" (Commerzbank) Клаус-Петер Мюлер е начело и на Съюза на германските банки. Обединението представлява интересите на над 220 частни финансови институти във федералната република. Мюлер, член на Християндемократическия съюз, работи в "Комерцбанк" от 1966 г. Енергичният банкер, който подхожда открито към медиите и анализаторите, вдигна реномето на "Комерцбанк" и със серия успешни ходове, като влизането й в "Дойче бьорзе" (Deutsche Boerse).
Господин Мюлер, президент сте на Съюза на германските банки почти от две години. Какво постигнахте досега?
- Бих извадил на преден плен две теми. Спорът за отговорността на обществения сектор към публично-правните дружества, продължаващ над 10 години, приключи. От лятото на 2005 г. се доближихме с още една стъпка напред към честни условия за конкуренция на германския банков пазар. Решен беше и въпросът за защитата на имената в закона за кредитното дело. Европейската комисия постанови, напълно в нашия дух, че частен купувач на спестовна каса има право да продължи да използва името й. Ще видим как ще подейства това в приватизацията на "Ландесбанк Берлин" (Landesbank Berlin) и "Берлинер шпаркасе"  (Berliner Sparkasse).
Ще има ли още приватизационни сделки за спестовните каси?
- Това трябва да решат като собственици общините в рамките на местното самоуправление. Затова провинциите трябва да променят своите закони за спестовните каси. Стриктното придържане към тристълбния модел в Германия (частни банки, кооперативни банки и публично-правните спестовни каси и местни банки) спира националното консолидиране и така отслабва конкурентната позиция на общата европейска банкова система. В това са единодушни и всички международни експерти. Мога само да се съглася с президента на Европейската централна банка (ЕЦБ) Жан-Клод Трише, който казва, че германският тристълбен модел противоречи на европейския финансов пазар.
Как виждате бъдещата конкурентоспособност на германските частни банки в Европа?
- Частните банки оцеляха през тежките години и се пренастроиха наново. Като цяло се подобриха и печалбите. Но все още не можем да се наредим сред водещите интернационални институции. Изоставаме и при консолидацията. Нашите европейски и американски конкуренти печелят от това, че при тях много по-рано са били поставени знаците за ефективен банков пазар. От тази гледна точка сме в по-лоша изходна позиция.
Какво очаквате от бизнеса на частните банки през 2007 г.?
- Влизаме с оптимизъм в новата година. Миналата беше добра и 2007 г. има всички основания за придвижване още малко напред. Ако няма политически кризи, аз съм обнадежден, че пазарите ще се развиват така добре, както миналата година.
Залагате ли на оздравяване на вътрешната конюнктура?
- В известна степен да. Съвземането ще продължи, безработните ще намалеят. Освен това очаквам леко покачване на търсенето на кредити от страна на частните домакинства. За първи път ще се увеличи и търсенето от икономиката. Много компании трябва да инвестират, ако искат да участват в икономическия подем.
В бизнеса с фирмени кредити банките отдавна се оплакват от твърде ниските маржове. Виждате ли успокояване?
- В момента все още не може да се предскаже. Маржовете сега нямат никакво отношение към рисковете, които трябва да се поемат. Това е и причината, защо ние в "Комерцбанк" практически да нямаме ръст на кредитите. В следващата година ситуацията със сигурност ще се промени. Но за съжаление не можем да очакваме разширяване на маржовете до задоволителни нива.
Коя е причината?
- Не е тайна, че преди изтичането на привилегиите им областните банки се натъпкаха с ликвидност и в момента почти не могат да пласират тези активи без рискове. Те най-вероятно заложиха - както и други - на по-ранно съвземане на конюнктурата. Положението се усложни и от факта, че инвеститорите продължават да инвестират малко в акции, а вместо тях - в други форми за спестяване. С подобна висока свръхликвидност можем да се справим само бавно.
Спадът на безработицата оказва ли въздействие върху банковия бизнес?
- Средно през миналата година сме постигнали спад на безработицата до под 4.5 млн. души. За 2007 г. очаквам още подобряване. Това е добра новина, но краткосрочно тя няма да се забележи при банките. Хората, които се връщат от период на незаетост, първо трябва да оправят финансовите си отношения. Едва в средносрочен план ще се усети позитивно влияние и върху бизнес възможностите на банките.
Ще има ли отново съкращаване на работни места във финансовия сектор?
- Честно казано не. Потенциалът за икономии, особено в счетоводството (back office) все още далеч не е изчерпан. И конкурентният натиск от някои сравнително нови конкуренти, които са много по-силно автоматизирани и предлагат стандартизирани продукти, ще продължи. Но все пак най-малкото в "Комерцбанк" в момента няма нужда от рестриктивни действия. Напротив, ние току-що назначихме 500 нови служители в маркетинга.
Сред най-наболелите проблеми е и свръхзадлъжняването на частните домакинства. Какво може да направи финансовият бранш, за да не ескалира проблемът?
- През 2006 г. е имало 90 000 частни фалита. Това е близо една трета повече от предишната година и бройката ще продължи да расте. Не може да продължава така. Виждам само един изход: нашите училища и университети трябва да предават повече знания за икономиката и финансите. В тази област Съюзът на банките действа отдавна. Нуждаем се от променени учебни планове, за да се оправят младите хора във все по-взискателния финансов свят.
Политиците в Берлин отново посягат към сливанията, придобивките и промените в участията. Създава се впечатление, сякаш изживяваме ренесанс на "Германия" АД. Значи ли това, че Германия сбърка някъде в последните години?
- През последните години ние продадохме свои участия и така разпуснахме т. нар. Германия АД. Сега обаче се установява, че "Франция" АД, "Италия" АД, "Англия" АД и "САЩ инк." продължават да съществуват. Примерните германски ученици стоят малко объркани на чиновете си и вече въобще не знаят какво да направят.
Нуждаем ли се от нова индустриална политика?
- Ако това означава повече държава, моят отговор е не. Банките не искат и индустриална политика по френски образец. Трябва да развиваме социалната пазарна икономика действително така, както беше разработена от Лудвиг Ерхард (канцлер на Германия в периода 1963-1966 - бел. ред.). Държавата трябва да се ограничи до задачите на суверенитета.
Нахлуването на банките в ЕАДС (EADS) следователно не е връщане на "Германия" АД?
- Не. В случая банките само са посредници, защото "Даймлер Крайслер" (Daimler Chrysler) иска да се раздели с акциите си в европейския авиокосмически концерн.
А влизането на Комерцбанк и Дойче банк (Deutsche Bank) с по един процент в "Дойче бьорзе" (Deutsche Boerse)?
- Покупката и продажбата на дялове от компании, т.е. разумният мениджмънт на портфолиото, е първична част от бизнеса на една банка. "Комерцбанк" не би купила акциите по 96 евро, ако не бяхме убедени в потенциала им. Последвалото развитие ни дава право. Днес курсът е над 130 евро/акция. Ако някой говори за ново "Германия" АД, бих искал да му кажа, че всяко участие трябва да се пресметне и икономически.
След като експанзията на "Дойче бьорзе" към Лондон се провали заради съпротивата на хедж-фондовете, акционерите отхвърлиха и плановете за сливане с борсата в Париж. При тази ситуация може ли борсата да разчита на германските банки?
- "Дойче бьорзе" може да очаква подкрепа от германските банки, ако иска да се слее с друга борса и от това има икономически смисъл. Налице са още Мадрид, Цюрих или Мадрид. Но ако две или три големи европейски борси се обединят срещу нас, това вече ще е тъжна новина.
Донякъде и заради атаката срещу "Дойче бьорзе" мнозина политици заговориха за регулации на хедж-фондовете. Нужно ли е?
- Модерният капиталов пазар без съмнение се нуждае от хедж-фондовете. Смятам обаче за абсолютно необходимо в бъдеще те да се регистрират. Имаме нужда от повече прозрачност. Хедж-фондовете трябва да съобщават колко пари управляват и как разпределят инвестициите си. Това го правят и другите фондове, защо да не е възможно и за тях. Трябва обаче да се въздържаме от разширяване на регулацията, първо трябва да се провери какъв ще е ефектът от тези мерки.
Ще предложи ли Комерцбанк оферта за Ландесбанк - Берлин (LBB)?
- Ще разгледаме конкурсната документация и после ще решим. Ако има стратегически и икономически смисъл, тогава ще участваме в наддаването.
Къде ще търси растеж Комерцбанк през тази година?
- В бизнеса с частни клиенти. Там притежаваме само 3% пазарен дял, но има още потенциал. Залагаме на органичния растеж. Нашите предложения за високи лихви и новата безплатна текуща сметка бяха приети добре. За няколко седмици спечелихме над 70 000 нови клиенти. Сега задача на нашите консултанти е да им покажат, че си струва да останат при нас и да закупят нови продукти.
През миналата година силно залагахте на придобивки. Доволни ли сте от покупката на ипотечната банка "Ойрохипо" (Eurohypo)? Чуват се критики към печалбата.
- Да, доволни сме. Ще изненадаме пазара с още позитивни новини. Защото печалбите със сигурност ще бъдат още по-добри, предвид новите разпоредби за собствения капитал (Basel II), което ще успокои критиците, които оценяват само актуалното състояние. Те с право установяват, че печалбите при "Ойрохипо" не са тези, към които се стреми цялата група. Но ние не сме купили банката само за една година.