Преди седмица "Хюлет-Пакард България" се разграничи публично от Българската асоциация за информационни технологии (БАИТ) и обяви, че я напуска. Основният мотив е, че асоциацията компрометира името й и се меси в отношенията й с държавни институции. Скандалът се случи близо месец след като се разбра, че оспорваната от БАИТ държавна помощ за центъра й всъщност не е получена.

Предлагаме двете гледни точки. В интервюто със Саша Безуханова са използвани въпроси и на други медии.

- Чух за това твърдение, според което от 4500 компании само 115 членували в БАИТ и това било малка, непредставителна част. Истината е, че при нас членуват 171 компании (без "Хюлет-Пакард") и една браншова структура, в която влизат около 40 компании. Сред тях има различни по мащаб, без да броя телекомите, но на практика реализират преобладаващата част от ИТ бизнеса. Не знам откъде е взето числото 4600 - в справочника Who is who, доколкото знам, са включени около 550 компании.

- Не чуваме тази теза за първи път. Тя се чу и през лятото на миналата година, когато БАИТ реагира на търга в Министерството на държавната администрация за интеграционната система. Няма как БАИТ да защитава частни интереси, защото в нея има около 200 фирми, които са остри конкуренти на пазара. Структурата на организацията е доста демократична, с ясни правила и никой не може да провежда политика за защита на частни интереси. В УС на БАИТ има представители на всякакви фирми - малки, дистрибуторски, международни, софтуерни.

- БАИТ не поставя под съмнение инвестицията на"Хюлет-Пакард". Смятам, че на него не бива да гледаме само като на кол-център. Такъв би могъл да се направи навсякъде по света и не изисква кой знае каква инвестиция. Тук става дума за нещо по-сериозно, подкрепяме това, което са направили. Това, което може да спре чуждите инвеститори да дойдат в България, не е БАИТ, а липсата на правила. Ние това атакувахме, защото решението за държавната помощ е абсолютно частно. Не е имало преди, нито вероятно ще има такова решение за държавна помощ, която навсякъде по света е недопустима. Допустима е в краен брой случаи, но конкретният е центъра на "Хюлет-Пакард" не е от тях. Затова атакувахме КЗК в съда.

- Според закона за държавните помощи тя има социален характер и е допустима в няколко случаи - да отстранява щети при природни бедствия, да насърчава икономиката в изостанали региони, да подпомага проекти със значителен икономически интерес за страната - тук единствено може да търсим някакво основание. Държавата, ако иска да подкрепя високите технологии, трябва да подпомогне процеса на генериране на млади и подготвени кадри. Всички знаем, че най-младият доцент във ВУЗ е на 60 години. Няма никакъв интерес от страна на младите хора да се развиват в науката, защото там няма пари. Затова трябват пари и добра воля. Тези средства могат да отидат във висшите училища.

- Мисля, че противоборството не е между "Хюлет-Пакард" и БАИТ. Никъде не сме атакували самата компания. Има конфликт между г-жа Безуханова и БАИТ и той се е натрупал през годините затова, че името на "Хюлет-Пакард" беше свързано с няколко обществени поръчки, които очевидно не бяха най-прозрачните и демократично проведените.

- Не смятам. Световните инвеститори отиват там, където правилата са ясни. Те не обичат да се набъркват в игри без правила.

Не, "Комел софт" по традиция не участва в поръчки, защото продуктите ни са ориентирани към крайни потребители. Известна част от тях биха могли и да попаднат в доставките по ЗОП, но сме се опитвали да участваме в търг последно през 2005 г.

- Да, няма никакво преплитане на моя личен интерес с това, което се случва. Позицията ми е изцяло гражданска.

- В бизнеса трябва да има етика и морал, доколкото моралът възниква на границата, където свършват писаните закони. И тъй те не могат да изпишат всички частни случаи, има и неписани правила. БАИТ имат добре развит етичен кодекс. Този, на който не му харесва, може да не членува в асоциацията. Останалите трябва да се съобразяват с него.