Мелничари и търговци от Южна България вече продават българско брашно в Гърция. Стоката се реализира с печалба, защото, докато тон брашно у нас се продава по 480 лв., на юг от Кулата и Гоце Делчев цените са около 700 лв. за тон, съобщи Христо Андреев, председател на Съюза на мелничарите. На този етап сделките са спорадични, но партньорството може да се развие и при хлебопроизводителите, тъй като хлябът в България е три пъти по-евтин. Производители на хляб и сладкарски изделия вече са започнали сондажи с търговски вериги в Северна Гърция и е много вероятно пазарът да посрещне добре българската продукция, обясниха браншовици.

Четирите представителни организации на хлебопроизводителите и сладкарите в страната започват организирана кампания срещу сивия сектор, който продължава да пречи на законния бизнес. Ако нещата не се решат вътре в страната, ще потърсим съдействие от европейските браншови организации за решаване на проблема, обясни Георги Попов от асоциацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Държавата най-после трябва осъществи реален контрол върху сектора, защото нелоялната конкуренция е пагубна за законните хлебопроизводители и някои от тях започват да фалират, допълни и Петър Караиванов от Федерацията на хлебопроизводителите и сладкарите. Микрофирма за тестени изделия в Поморие, която е инвестирала в обновяване на производството и въвеждане на системи за безопасност на храните, е фалирала точно под натиска на незаконно работещ съсед - конкурент, глобяван десетки пъти от здравните инспектори, посочиха от бранша. Практика в цялата страна е затваряни цехове да продължат да работят независимо от протоколите на инспектиращите.

Здравните инспектори са твърде либерални към неотговарящите на хигиенните стандарти пекарни и цехове за сандвичи и ако те не започнат да затварят най-бруталните нарушители, българският потребител ще бъде застрашен сериозно, обясни шефът на Камарата на индустриалните хлебопроизводители Борис Инчев. И припомни, че дори образователната програма със закуските в училищата работи за сивия сектор, защото нито един законен производител не може да осигури закуски на цени, покривани от държавата по тази програма.

Браншът неколкократно е поставял пред министерствата на здравеопазването, на земеделието и на икономиката искането да започнат масови проверки из цялата страна, но те се придържат към наредбата, която дава 6-месечен гратисен срок за въвеждане на системите за самоконтрол.