Михаел ДИКМАН: Приемаме предизвикателствата на климата

Михаел ДИКМАН: Приемаме предизвикателствата на климата

Михаел ДИКМАН
Михаел ДИКМАН
След като учи философия и история на изкуствата, Михаел Дикман харесва правото, основава малко издателство и едва на 34 години се премества в застрахователния гигант "Алианц" (Allianz), където първо продава имуществени застраховки. След петгодишен престой в чужбина през 1998 г. е избран за член на управителния съвет на групата. През 2003 г. поема управлението, след като "Алианц" за първи път от 1949 г. излиза на загуба. Дикман фокусира концерна върху Европа и провежда дълбоко преструктуриране, в рамките на което закри 5700 работни места. За 2006 г. "Алианц" отчита рекордна печалба от 7 млрд. евро.
Господин Дикман, наскоро представихте рекордни годишни резултати. Паралелно с това беше съобщено, че Земята има още 13 години, за да избегне климатичната катастрофа. Промените в климата застрашават ли и бъдещето на "Алианц"?
- Поне от 10 години темата стои в нашия дневен ред. Основахме собствена консултантска група за климата, която стартира много инициативи. Запитахме се какво означават климатичните промени не само за рисковата страна, но и за нашата продуктова гама. И така възникна образцова идея: по собствена инициатива в Дрезднер банк (Dresdner Bank) беше създадено звено, което се занимава с финансиране на възобновяеми енергии. Разбраха го и нашите търговски представители и сега постоянно водят клиенти, които искат да застраховат например своите инсталации за производство на биогорива. Накратко, приемаме предизвикателството.
При всичкото уважение към биогоривата, но не са ли застраховките като цяло застрашени от климатичните промени?
- Сигурен съм, че нашият бранш може да се настрои и към климатичните рискове. Припомнете си времето след 11 септември - тогава никой не искаше да застрахова вече авиацията. Ние като индустрия трябва да покажем, че можем да отговаряме и за тежки рискове.
Това означава ли, че очаквате повече природни бедствия?
- Известно е, че увеличаващото затопляне води и до по-висока честота и интензивност на бурите и наводненията.
И как реагирате?
- В някои страни изградихме система от карти за оценка на риска. По тях веднага можете да разпознаете например колко големи са опасностите от наводненията за жилищна сграда в Пасау. Нашата преценка на риска е силно развита. Но за застрахователите като цяло е проблем фактът, че с покачването на благосъстоянието на хората се строи все повече тъкмо там, където рискът е особено висок. На колегите от нашата американска дъщерна фирма "Файърманс фънд" (Fireman's Fund) им хрумна интересно нещо - те организират строителни мероприятия срещу ураганите, с което се намалява застрахователната премия на клиента. Освен това "Алианц" подкрепя употребата на щадящи околната среда строителни материали. Това със сигурност са малки стъпки, но те показват как се опитваме да подхождаме с риска.
Следователно промените в климата ви носят добри печалби?
- Една катастрофа винаги е и предизвикателство. Вземете например реформата в здравеопазването, за нея всички с известно основание казват: "О, боже, какво отново измислиха политиците." Но тъй като всички там трябва да работят при еднакви условия, те трябва да измислят нещо, ако искат да затвърдят позициите си. Би било много лесно да кажем - ние вече не застраховаме даден субект. Но в крайна сметка подобно поведение води само до появата на нов конкурент.
Не изпадате ли в противоречие с вашата основна линия предпазливо да застраховате рискове?
- Не виждам никакво противоречие. Дисциплинирана застрахователна политика не означава, че ще се изтегляме от рисковите пазари. Тя означава, че знам какво правя. Да вземем условния 25-годишен американец, който под влияние на алкохола два пъти катастрофира. Обикновено никой повече не иска да го застрахова. В САЩ обаче съществува една фирма, която се е специализирала тъкмо върху подобни рискове. И тя се развива много успешно. Това отговаря на моята представа - да бъдеш гъвкав и да се настройваш към новите ситуации. Налице са хиляди примери как хората постигат успехи с друга философия.
В средата на февруари подписахте в Ню Йорк най-новата глобална инициатива срещу климатичните изменения. Могат ли застрахователите да подкрепят екологичното поведение по целия свят?
- На първо място е нагласата да продължаваш напред с добрия пример. Това създава конкурентен натиск, но, разбира се, не е достатъчно. В индустриален мащаб ние с Дрезднер банк сме водещи в търговията с емисии вредни вещества. Очертава се добро бъдеще, особено ако търговията с емисионни сертификати се разрасне глобално. Опасността за нашия климат не се намира в Европа, същественият проблем е най-вече огромното енергийно потребление в САЩ. От тази гледна точка е жалко, че САЩ не ратифицираха Протокола от Киото. И на второ място, идват нациите в подем като Индия и Китай - два и половина милиарда души, които искат да карат автомобили. Тези страни обаче имат претенция за собственото си развитие, което означава, че ние само можем да се опитваме да ги съпътстваме по един разумен път, например като предлагаме екологични и постижими решения. Но всъщност се нуждаем от световен план за климата.
А как стои въпросът с ядрената енергетика, която досега не можеше да се застрахова?
- Темата е сложна най-малкото защото и аз лично малко съм раздвоен. В младите си години носих жълти плакати: "Атомна енергия? Не, благодаря." А пък сега получаваме ядрено електричество от страни, в които стандартите за сигурност са по-ниски, отколкото при нас. Но за мен е сигурно, че заради огромната консумация на енергия по света и климатичните промени в следващите 30 години едва ли ще можем да се откажем от атомната енергия. И ние като застрахователи трябва да дадем принос.
Как?
- Износ на технологии плюс застрахователен капацитет. В Германия и в другите държави разполагаме с общ атомен фонд, защото рисковете за отговорността за най-лошия сценарий са твърде големи за отделните компании. Ако обаче можем да наложим високи международни стандарти за сигурност, тогава би имало възможност за ограничаване на застрахователния риск.
Готови ли сте с конкретна инициатива?
- Не, защото обкръжението не ни подкрепя. Темата за строеж на нови атомни електроцентрали е политическо табу.
А какво става със застраховането на старите АЕЦ? Какво мислите за удължаването на срока за експлоатацията им?
- От застрахователно-техническа гледна точка не е проблем. Но задачата е предимно на държавата.
Защо германците изпитват толкова проблеми с ядреното електричество?- Бях в АЕЦ "Горлебен", когато влаковете с отработеното гориво минаваха през Люнебругската пустош. Оттогава въпросът с окончателното складиране е неизяснен  за нас. Докато продължава да е нерешен обаче, атомната енергия за "Алианц" ще има сериозен проблем с доверието.
Вие също имахте през миналата година проблем с доверието. Научихте ли нещо от конфликтите за преструктурирането на "Алианц" в Германия?
- Противопоставянията бяха горчиви за мен, защото в крайна сметка аз съм израснал в структурата в Германия. Получих хиляди писма от моите колеги, всеки ден четях във вестника свободни интерпретации, че по върха всичко е наред, а служителите долу трябва да страдат. Опитах се да го поясня с медицински пример: Когато сте болен, можете да отложите посещението при лекар, от това болестта няма да премине.
Част от успешната трансформация ли е, ако Дрезднер банк се превърне в Банка Алианц?
- Да говорим за потребителското банкиране. Вярно е, че в чужбина сме представени навсякъде, където Дрезднер банк няма позиции, и притежаваме или откриваме нова банка, от която правим банка на "Алианц". В Германия с Дрезднер банк разполагаме с добре позиционирана марка. Винаги съм смятал за приключенска идеята да променим името. Но въпросът няма нищо общо със звената за мениджмънт на личното благосъстояние (Private Wealth Management) и за инвестиционно банкиране (Dresdner Kleinwort), те оперират зад граница със собствени имена.
Германците следователно трябва да се откажат от Банка Алианц?
- Не непременно. До 2009 г. ние ще назначим в 1000 от нашите агенции банкови консултанти. Мога да си представя, че след 10 години там ще висят табели Банка Алианц.