Едно от дружествата, които обмисляме да превърнем в публично, е в туризма - "Грандхотел Пловдив". Предстои промяна на името. То ще стане "Синергон хотели" или "Синергон туризъм". Трябваше спешно да сложим някакво име, имахме проблеми с преговорите с "Акор" с франчайзинговия договор. Поискаха неимоверно висока цена за франчайзинг и ние бяхме на път да се откажем от "Акор" и името "Новотел", въпреки че 30-годишната история (на 27 юли хотелът става на 30 години) ни караше да бъдем по-сговорчиви. В крайна сметка те отстъпиха малко, ние отстъпихме малко и запазихме франчайзинговия договор за следващите 10 години. Но междувременно те поискаха да сменим  името. Тоест управляващото дружество да не бъде едноименно с хотела.  Другото дружество е "Енерджи делта", но там още сме на етап обмисляне. Първо трябва да бъдем 100% уверени в успеха на начинанието и тогава да привлечем повече инвеститори. Дружеството в момента е с капитал от 50 хил. лв.

В момента изкупуваме земя и не бих искал да говоря на тази тема.

Да, защото това е и предметът на дейност на един холдинг, който основно търгува с ценни книжа и респективно купува дружества като цяло и ги продава. В публичния сектор нямаме амбиции, много е трудно и дори да има такова придобиване, то на практика не става на борсата.

Този въпрос трябва да се разгледа в два аспекта в зависимост от това колко са дългосрочни интересите на холдинга в дадено дружество. Според мен там, където имаме дългосрочни интереси и където смятаме инвестицията за стратегическа за холдинга, процентът на свободно търгуемите акции може да бъде по-голям, бих казал, че може да достигне до 35%. Мисля, че можем да увеличим броя на свободно търгуемите акции на "Топливо" с още поне 10%.

Ние трябва да развиваме тези дружества, в които имаме дългосрочни интереси. Развитието става чрез инвестиции, чрез привлечен ресурс. Ясно е, че привлеченият ресурс е по-скъп, по-тежък за обслужване. Винаги е за предпочитане развитието да става чрез собствен ресурс, чрез собствения капитал. В този смисъл финансиране чрез емисии акции на борсата дава дългосрочно финансиране. А всяка емисия увеличава броя на свободно търгуемите акции като процент. Нормално е процентът да достига до 35-40% в тези дружества. А в дружества, в които имаме намерение да инвестираме в краткосрочен план, като ги купим и продадем след няколко години, задържаме над 90%.

Няма как "Топливо" да стане най-търгуваното дружество на фондовата борса поради малкия брой свободно търгуеми акции. Търговията с акциите му може да се разрасне, ако увеличим свободно търгуемите акции със следваща емисия. Акциите на "Топливо" са подценени.

Да, "Топливо" трябва да емитира още една емисия на фондовата борса точно с тази цел - увеличение на free float-a. "Синергон холдинг" ще отстъпи от позициите си. Сега владее около 75%. Например от около 25% от капитала, които се търгуват свободно сега, ще ги направим 30-35%. Ще емитираме акции, но този път за разлика от предходни няма да запишем акции от новата емисия в пълния размер, а ще оставим на борсата една част за закупуване от другите акционери. Тогава може да се очаква увеличаване на свободно търгуемите акции. Иначе бъдещето на "Топливо" е перспективно.

Бизнес задачата на "Топливо" е 10 млн. лв. печалба, но реално дружеството може да прехвърли това число.

 От една страна, на базата на непрекъснатия ръст в продажбата на строителни материали, от друга страна, на базата на инвестициите - мрежата от бензиностанции расте. Не на последно място, след емисията акции от предходната година в една немалка част ще паднат финансовите разходи на дружеството. То ще започне да оперира със собствен капитал, което беше и смисълът на увеличението на капитала. Като се събере всичко накуп, печалбата отскача като футболна топка.

До момента сме продали само дружества, чиито производства вече излизат от употреба. Стоките им не се търсят на пазара и сме се отървали от тях. Изглежда проявяваме някаква ревност и всяко дружество, което сме купили и се развива, засега задържаме в портфейла на холдинга, независимо че за някои имаме атрактивни предложения. Веднага мога да ви посоча "Електроди" - Ихтиман, за което имаме прекрасно предложение. Това дружество никога не е закъсвало, от 10 години разпределя 1 млн. лв. дивиденти всяка година без изключение.

Основното вложение е свързано с многофункционалната сграда, която ще изградим в "Младост". Безспорно там ще отиде една чувствителна част от тези пари. От дъщерните дружества най-много ще вложим в "Топливо" и "Енерджи делта" - дружество, което се занимава с туризъм, балнеология и рехабилитация.

Има, в района на Самоков, близо до Боровец.

Съвсем условно до около 50% ще влязат в "Топливо" и останалите ще влязат в "Енерджи делта", защото самият туризъм генерира доход по-бързо.

Зависи от начина на управление на една такава инвестиция. Ако я построим и продадем, тя ще се изплати в деня на сделката и ще се реализира огромна печалба. При отдаване под наем бих казал, че дори и 8 години е твърде оптимистичен срок.

Причината да се заемем с построяването на многофункционална сграда е, че в момента сме в центъра, но сме комуникативно обременени. В тази сграда ще направим нашата нова административна част, в която ще влязат управленията на холдинга, "Топливо" и всички дружества, които са базирани в София.

Не, създали сме управляващо дружество и два договорни фонда. Засега ще се ограничим само в капиталовия пазар и инвестиции в ценни книжа. Ако създадем още един фонд, който да бъде в недвижимости, ще ни дойде много, нека първо да приключим едното и тогава.

 Дружество "Слатина" например е в текстила, работи, но не сме щастливи. Срещу много труд има малко постъпления. Иначе другите дружества съществуват и работят. На този етап не смятаме да инвестираме в друг бизнес. В това, което имаме и върху което работим, има още много потенциал, има още нужда от сериозни инвестиции, така че не искам да се разпръскваме.

За Китай мисля, че е ясно, той вече стана световен производител, там има и конкуренция. Предвид на това, че имаме регулярни, буквално ежедневни доставки от Китай, беше нужно да създадем структура, която да поема логистиката и спедициите оттам и най-вече да следи за качеството. Да не установяваме отклонения от договореното качество тук, да го констатираме още там, на място. От Китай караме стоки, които са необходими в търговската ни дейност, по-специално в "Топливо". Избрали сме Китай, защото цените са атрактивни. Сроковете за доставка са дълги, но в случай че става дума за регулярни доставки, това не пречи, т.е. каргата идват едно след друго. А Сърбия избрахме защото е съседна държава и управлението все пак е по-лесно. Държавата е позната, там влизаме с чиста търговия, с ноу-хау на "Топливо". В момента все още действаме като търговци на едро, но съвсем скоро ще закупим и първите локации, където да започнем и търговия на дребно, т.е. това, което прави "Топливо" в частта строителни и отоплителни материали.

Не случайно казах, че там започваме с търговия, а не с производство и тежки инвестиции. В търговията е полезно това, че ако не потръгне, можеш да затвориш, но цялата стока остава и няма как да се загубят пари. Колкото до риска, не смятам, че Сърбия е рискова страна. Тя е една възможност да разширим пазарните си позиции. Ние не искаме много от пазара, може би 5-6 % до една-две години. Освен това Сърбия е обречена да стане член на ЕС рано или късно. В този смисъл, бидейки там, в един момент ще ни стане по-лесно да работим.

 Другите дестинации са Турция, Румъния и Гърция, но там все още не сме обмисляли инвестиции. Нямаме намерение да навлизаме в Македония. Там пазарът е прекалено малък. Усилията, които полага човек, са едни и същи като време, нерви и енергия. А работейки на малък пазар, резултатите в крайна сметка са малки.