Ерих КЛЕМ: Няма да отваряме вратата пред Китай

Ерих КЛЕМ: Няма да отваряме вратата пред Китай

Ерих КЛЕМ
Ерих КЛЕМ
Ерих Клем, един от най-могъщите синдикални босове в Германия, е отроче на автомобилната компания "Даймлер" от 1970 г., когато започва обучението си като шлосер. През 1988 г. е избран за член на надзорния съвет от квотата на работниците, а през март 1999 г. става председател на работническия съвет в концерна. Клем, който най-често носи фини костюми и очила без рамки, е сред задкулисните властници в "Даймлер - Крайслер" (Daimler-Chrysler). Той критикува тежката оздравителна програма в "Крайслер", която президентът Дитер Цече оповести след поредната година с големи загуби в американското звено.
Господин Клем, като представител на работниците вие подкрепихте през 1998 г. сливането с "Крайслер". Бихте ли го направили и днес?
- Ние решихме според тогавашните знания, които имахме. Към онзи момент решението беше правилно. Ако следователно ме питате дали беше погрешно, моят отговор е "не". Ние взехме решение при пълна осведоменост и с чиста съвест.
Оздравителният план предвижда закриването на 13000 работни места. Защо гласувахте за него?
- Нека първо ви коригирам: Ние не одобрихме закриването на работни места, а само предвидените средства в плана за преструктуриране. Но естествено знаем какво означава това. За нас решаващо беше какво казват нашите колеги в САЩ. А на тях им беше ясно, че подобна стъпка е нужна в момента, за да не се застрашат още работни места.
Американският синдикат UAW нарече мярката катастрофална, вие предупредихте, че "Крайслер" ще повлече надолу целия концерн. Има ли разрив сред синдикалистите?
- Абсолютно не. Напротив, аз се радвам колко голямо единство имаше по темата между нас, американските колеги от UAW и канадския синдикат CAW. Заедно настояваме за перспектива за растеж за "Крайслер". Само чрез икономии компанията няма да стъпи отново на крака. Няма полза, ако на всеки две години съкращаваме масово служители.
Какво мислите за позицията на UAW, че "Крайслер" не трябва да прави отстъпки за здравните вноски, за разлика от американските конкуренти?
- Ако смятате, че ще притискам американските колеги, за да отстъпят в преговорите за работните тарифи, погрешно преценявате ролята на представителя на работниците. Естествено разговаряли сме по това с UAW. Но когато Рон Гетелфингер (лидер на американския синдикат бел. ред.) казва, че в страна, в която все повече хора нямат здравни осигуровки, работата на един синдикат е да осигури надеждно медицинско обслужване за неговите членове, то аз смятам, че има право.
Следователно "Крайслер" трябва да живее с един конкурентен недостатък?
- Мисля, че проблемът с разходите за здравни осигуровки трябва да бъде решен политически. Вече виждам с каква обърканост и безразличие американските политици гледат на продължаващото орязване на работни места в САЩ, без да ги е грижа, че и японците със своите заводи в САЩ също трябва да дадат принос към здравното осигуряване. Нито един синдикат не може все пак да реши дилемата сам. Нужна е намесата на държавата.
Заради "Крайслер" "Даймлер" три пъти редуцира през 2006 г. прогнозата си за печалба. Подходящо ли е но този фон искането на металургично-машиностроителния синдикат "ИГ Метал" (IG Metall) за 6.5% увеличение на заплатите?
- Да, естествено. През миналата година концернът все пак прибра над 5 млрд. евро оперативна печалба и вие искате да ми кажете, че вдигане на заплатите с 6.5 на сто е неуместно? Огледайте се, целият бранш се развива великолепно. Съобразно с това високи са очакванията и на служителите.
Заложен ли е конфликт със синдикатите и през тази година?
- Преговорите за работните възнаграждения винаги означават и конфликти. Но аз се надявам, че работодателите този път няма да стигнат до по-дълго противопоставяне, а ще осъзнаят, че предвид доброто състояние на бранша просто дължат дължимото на работниците.
Парите обаче не са заслужени най-малкото при "Крайслер". За американската компания се проучват всички възможности. По кой път бихте поели вие?
- Трябва да ви помоля за разбиране, че в момента не мога да взема отношение. Смятам за погрешно да вадим в публичното пространство неща, които са все още в стадий на обсъждане като идеи. В тази връзка искам да повторя моята критика към борсовите регулации, които принуждават една компания да разкриват процес, който е едва в началото.
Бихте ли одобрили в надзорния съвет възможна продажба на "Крайслер" на "Дженерал мотърс" (GM)?
- Както казах, няма да говоря по тази тема.
Кога очаквате резултатите от търсенето на стратегически опции за американското звено?
- Мога само да ви кажа, че съобщението, че се проучват всички възможности за "Крайслер", предизвика значително безпокойство сред засегнатите в САЩ и Канада и мнозина наблюдават развоя със загриженост. Не искам да спекулирам колко дълго може да го издържи една компания. Но във всеки случай ще се борим за запазване на работните места.
Подкрепяте ли принципно курса на Дитер Цече за "Крайслер"?
- Нашето мерило за оценка на курса на управителния съвет и на неговия председател е сигурността на работните места от двете страни на Атлантическия океан.
Заради планираното преместване на части от счетоводството се стигна наскоро до открит конфликт между работническия съвет и мениджмънта. Охладняха ли отношенията?
- Вижте, през последната година и половина ние трябваше да изясним няколко теми с мениджмънта, които естествено водят до спорове. На първо място, оповестеното съкращаване на 8500 служители в "Мерцедес" (Mercedes), после новият модел на мениджмънта с премахване на още 6000 работни места имаше много конфликти, които трябваше да се решат. Не е наша задача да събуждаме впечатление, че в "Даймлер" царстват мир и любов.
Представителите на работниците в надзорния съвет гласуваха срещу сътрудничество на "Крайслер" с китайската автомобилна компания "Чери" (Chery). Защо избрахте курс на конфронтация?
- Да, вярно е, че решението се осъществи само защото председателят на надзора се възползва от своето право на два гласа. Смятаме, че решението за сътрудничество с "Чери" е тежка грешка. Не трябва да отваряме вратата пред китайците, техният натиск върху бранша и без това ще става все по-силен в следващите години. "Клайслер" обаче им предоставя достъп до пазарите в Европа и САЩ. Освен това смятам за погрешен и целия бизнес модел. "Даймлер - Крайслер" трябва да продължи в бъдеще сам да развива, да строи и да продава автомобили. Когато "Крайслер" купи чужд автомобил от "Чери" и само залепи етикета си отгоре, компанията се свежда в крайна сметка до дистрибуторска организация с включен маркетинг. Не можем да го оправдаем пред американските работници. Не можем да съкращаваме масирано служители в САЩ, а в Китай де факто да откриваме нови работни места при конкурентите.
Тогава смятате ли, че "Крайслер" ще се спаси и без нов партньор?
- Естествено сътрудничеството в автомобилната индустрия играе все по-голяма роля. Вземете например хибридната технология, чието развитие струва милиарди. Подобен технологичен скок едва ли бихте осъществили без партньори независимо от конкретната форма на сътрудничество.
Новите проблеми в "Крайслер" навредиха на имиджа на Цече. Допусна ли грешки президентът?
- Ако мисля, че г-н Цече е направил грешки, ще отида и ще му го кажа сам, а няма да му го съобщя през "Ханделсблат".
В средите на работниците се твърди, че от 2006 г. се настоява за алтернативно планиране за американското подразделение. От вас ли идва импулсът за преоценка на "Крайслер"?
- Не става дума за това. Тогава казахме, че управителният съвет трябва да помисли дали компанията, така както стои днес, е правилно позиционирана в смисъл на трайно гарантиране на работните места.
"Даймлер" вече няма единичен силен голям акционер. Страхувате ли се, че концернът може да се превърне в обект за придобиване?
- Не мога да кажа нищо за възможните движения на борсата. Но естествено концерн като "Даймлер - Крайслер" трябва винаги да има предвид, че в сравнение с конкуренцията той има по-лоша (в кавички), акционерна структура, тъй като му липсва стабилен голям акционер.
А желаете ли да се появи?
- Ако сравним ситуацията с БМВ (BMW) или "Порше" (Porsche), които са контролирани от семейства, без съмнение може да се каже, че с един стабилен голям акционер се работи по-надеждно и сигурно.