- Имайки опита като директор на асеновградското предприятие за детски храни "Аскон" и на пловдивската фабрика "1 май", ми беше ясно, че в Бяга предприятието няма потенциал за развитие. Базата ни ограничаваше, а в Черногорово закупихме по-голям терен с площ 14 дка. Това също е бивша консервна фабрика. Купихме я от Булбанк, където предишните собственици я бяха ипотекирали. Заварихме имота в окаяно състояние. Основният ремонт ни отне пет месеца, но от април прехвърлихме трите поточни линии и вече работим. Извозваме част от работниците с два микробуса от Бяга. В Черногорово вече работят около 60 души, но очакваме по време на кампанията да достигнат до 150.  Ще наемем и още работници, така че да обезпечим производството си.

- Досега предлагахме на пазара зеленчукови консерви. Това е наше традиционно производство. Вече можем да твърдим, че едросмляната ни лютеница с печена капия е добре позната и много търсена. Произвеждаме и различни видове пюрета. За пръв път тази година ще предложим на пазара и плодови консерви. Компотите ще бъдат от череши, вишни, синя слива, кайсия и праскова. Производството ни обаче е в пряка зависимост от изкупната кампания, а преди тя да е започнала, не смеем да планираме много смело, тъй като в цялото ни селско стопанство липсва плановост, а консервната промишленост е зависима от него.

Според предварителните ни разчети през първата година в Черногорово ще достигнем 3 млн. буркана с различен литраж - от 270, 580, 720 мл до 1.7 и 2.65 л. В Бяга произвеждахме около 1.5 млн. буркана за една година.

- Работим предимно за вътрешния пазар. Неголеми количества зеленчукови консерви продаваме в Полша, Чехия и Австралия. Американският пазар проявява интерес към едросмляната ни лютеница с печена капия. "Екоконс" е първата консервна фабрика в страната, започнала това производство. По-скъпа е, но е истинска, в нея няма никакви пълнители, оцветители и консерванти и затова е търсена.

Продаваме продукцията си и на големите търговски вериги в страната. Често правим дегустации в големите магазини и този маркетингов подход се оказа много успешен, защото дава възможност на хората да опитат, без да им се натрапва реклама на някой продукт. Красивият етикет за съжаление не е достатъчен, за да продаде стоката. Един буркан, просто поставен на рафта, може да бъде подминаван от хиляди купувачи. Но все повече хора поглеждат какво е записано на него. Българите постепенно се връщат към истинския вкус и доброто качество на храната. Допреди няколко години клиентите гледаха основно да си купят нещо евтино и не случайно ментетата тогава просперираха и много консервни фабрики работеха и продължават да работят с пълнители и консерванти. Да не говорим, че пластмасовите опаковки – кофи и цели бидони, са крайно неподходящи за съхранение на лютеница и доматено пюре. Но много заведения за хранене това въобще не ги интересува и търсят да купуват само в такива разфасовки.

- Когато получихме запитване за този продукт, с притеснение започнах да обяснявам, че се случва в лютеницата да има малки черни парченца от люспата на печената капия. Американецът обаче ме прекъсна и ми каза, че това е задължително и че само така може да се гарантира, че чушката не е белена по химичен път. Оказа се, че моето притеснение е позитив за тях. А най-високата оценка за този продукт получаваме винаги по време на дегустации в големите търговски центрове. Обикновено не пропускам да стоя отстрани, за да чуя реакцията на хората. Всички, опитали от лютеницата ни, си купуват веднага, защото хората безпогрешно познават истинския вкус и качеството.

- Изкупуваме от производители селскостопанска продукция, но и сами произвеждаме. Имаме собствена земя и сме взели под наем. Обработваме около 120 дка, 40 дка от тях са с корнишони, защото имаме клиенти, които държат на определен сорт, и ние се стараем да им го осигурим. Отглеждаме също зелен фасул и шипка.

Сключваме и предварителни договори със селскостопански производители за изкупуване на продукцията им. За да си гарантираме качеството на суровината, подпомагаме производителите със семена или финансираме определени практики като пръскане или торене. Стихийността в селското стопанство обаче ни създава много трудности и прави почти невъзможно планирането.

У нас трудно може да се каже каква ще е за следващия ден изкупната цена на даден продукт, а в Европа знаят на каква цена ще го продават догодина, защото техните сдружения на селскостопанските производители са разпределили кой производител какво количество от даден продукт ще изнесе на пазара. Липсата на такова планиране създава стихийност в селското стопанство, а от това страда и консервната промишленост. Първопричината за това е в раздробеното българско селско стопанство.

Почти ежедневно имаме запитвания за изкупни цени. Трудно може да дадем цени, защото миналата година например купувахме корнишони на 50 ст. за килограм, но дали това ще е цената за тази година - никой не знае. Всичко зависи от пазара, дори в рамките на един ден изкупната цена може да се промени. Да не говорим за горивата. Тон мазут преди няма и месец беше 600 лева, сега е 800 лв.

- Производителите на селскостопанска продукция не са склонни да подписват такива договори, защото са дребни производители. Много пъти сме опитвали да определим предварително цената. Самите производители обаче не искат да посочат цена, защото смятат, че ако тя се вдигне, те ще са на загуба и въобще не ги интересува, че тя може и да падне. Тези скокове на цените, тази непрогнозируемост не е добра нито за селскостопанските производители, нито за консервната промишленост. Когато селското стопанство е раздробено, не може да се планира каква продукция и в какъв обем ще се произведе през следващата година. Сега се садят картофи, защото миналата година картофът се продаваше добре. Но свръхпроизводството води до спад в цената. Така беше преди две години със зелето, което изгни по полето, защото всички масово гледаха зеле.

Хората от региона вече ни знаят, търсят ни да предадат продукцията си. Така ние си гарантираме суровините, а те – реализация на тяхната продукция.

- Със сигурност ще направим консерви от произвежданата от нас селскостопанска продукция. От корнишоните очакваме около 300 тона. За да гарантираме по-пълноценно натоварване на мощностите в предприятието, ще трябва да оборудваме хладилни камери с шоково замразяване. В момента имаме хладилник с капацитет 300 кубически метра, но той е за кратковременно съхранение на плодове и зеленчуци. Ще кандидатстваме по еврофондовете и се надяваме да оборудваме  хладилни помещения, защото без тях трудно се работи.

- Основно е, че селското стопанство не е в добро състояние, няма го това производство, което беше. Селскостопанските производители са предимно дребни и това рефлектира върху консервната промишленост. Трудно може да бъде планирано в конкретни рамки каквото и да било производство. Нямам предвид планиране от соцтип, а планиране, основано на чисто пазарни принципи. Сега работим в буквалния смисъл на думата на пожар. Ако в даден момент е изгодно да се консервират корнишони, се работи това. Ако няма финансова изгода, не се консервира, но така трудно може да се отговори на поръчки. В момента например имаме запитване от Русия. Пазарът там е голям. Българските консерви са познати, но в Русия искат от даден асортимент поне по 300-400 хиляди бройки и отгоре.

Ние можем да увеличим капацитета на производство, като за целта минем на двусменен режим на работа, но невъзможността да осигурим суровина ще ни спре. За да си върнем руския пазар, трябва да можем да гарантираме не само високо качество, но и големи количества.

Онези големи комбинати отпреди 20-30 години не могат да продължат да съществуват. Издръжката им е огромна. Шестстотин души персонал е невъзможно да се поддържа целогодишно, затова и логично те загинаха.

Състоянието на консервната промишленост винаги е било в зависимост от състоянието на селското стопанство. Не може с коня и с магарето да се прави земеделие. Когато земята се уедри, цената на селскостопанската продукция ще бъде прогнозируема. Производителите сами ще търсят сигурност в сключването на предварителни договори за изкупуване на продукцията. Когато даден производител знае, че ще произведе 1000 тона домати, ще иска със сигурност да знае и че ще ги продаде и ще сключва договори. Това ще даде възможност на консервните предприятия също да планират производството си.