Соня Енилова: Очакваме конкретни проекти от бизнеса за развитие на иновациите

Соня Енилова: Очакваме конкретни проекти от бизнеса за развитие на иновациите

Соня Енилова
Соня Енилова
Соня Енилова е консултант в областта на регионално развитие и управление на проекти от 1993 г. Председател на управителния съвет на Бургаската регионална туристическа асоциация и член на Националния съвет по туризъм от 1998 г. В момента е мениджър на проект "Регионална иновационна стратегия на Югоизточен планов регион" - проект, финансиран от Шестата рамкова програма на ЕС, и регионален координатор на "Техническа помощ за Югоизточен регион" по Оперативна програма регионално развитие към Министерството на регионалното развитие и благоустройството.
Г-жо Енилова, как се справят регионите в България и в частност Югоизточният с укрепване на икономиката на знанието или с иновациите в различните сфери?
- Съгласно Закона за регионално развитие в България са обособени 6 района за планиране. Всеки от тях има разработен регионален план за развитие за периода 2007-2013 г., на база на който ще се реализират проекти, финансирани предимно от европейските структурни фондове, както и от други програми на общността. Тези планове и стратегии отговарят както на потребностите на регионите, така и на приоритетите в развитието в Европейския съюз и в съответната държава. В областта на иновациите регионалните стратегии за развитие, които се разработват в настоящия момент, ще получат финансиране от Седмата рамкова програма на ЕС, програма "Конкурентоспособност и иновации" на ЕС, както и от оперативните програми в България за периода 2007-2013 г. Регионалната иновационна стратегия на Югоизточен район за планиране в България също е изготвена в съответствие с тези програмни документи. Основни бенефициенти са научните и изследователските центрове, университети, малки и средни предприятия, както и обществени институции, които подкрепят развитието и внедряването на иновациите.
С какви темпове ще става внедряването на иновациите?
- В края на май в Енис, Ирландия, се проведе пленарна конференция "Укрепване на икономика на знанието в Европа и правенето на иновационни регионалните политики". В конференцията участваха над 300 представители на мрежата "Иновационни региони в Европа", на която член е и Югоизточният планов регион. Бяха представени добри практики от различни региони в Европа. Югоизточният планов регион беше представен в една от паралелните сесии, както и единият от нашите партньори - Балеарските острови. Той дори получи награда за най-добра иновация в областта на туризма сред 238 региона в Европа.
В конференцията участваха представители на две генерални дирекции на Европейската комисия - "Регионална политика" и "Предприятия и индустрия". Бяха очертани насоките в областта на иновациите, изследванията и икономика на знанието в периода 2007-2013 г. Беше очертана политиката на ЕС в подкрепа на регионалните иновации и набелязана ролята на различните институции. Подчертана беше силната роля на регионалните власти, които за съжаление при нас като структура на ниво планов регион още отсъстват. Регионално правителство при нас няма и ние ще продължим да разчитаме на централните власти, което може би ще забави процеса на внедряване на иновациите и регионализма.
Как ще се отрази опитът на работата в областта на иновациите в перспектива?
- Опитът на България и Румъния беше подчертан и в Ирландия като доста добър от гледна точка на по-силната предприемаческа активност, която има в източноевропейските в сравнение със западноевропейските страни. Ето защо ние ще продължим да провокираме тази активност. Втората особеност, която ще се отрази върху нашата работа, е потребността от създаване на такава регионална иновационна стратегия, която да съответства на програмните документи на ЕС. В тази връзка има разработени няколко програми, които разполагат с доста голям финансов ресурс за подпомагане на предприемачите и този ресурс трябва да се изхарчи. За целта е необходимо предприятията да се включват по-активно в разработването на подобни документи, за да могат да бъдат отразени техните нужди и те да получат финансиране.
Какво да очакваме в областта на икономиката на знанието в Югоизточния район?
- Беше направено проучване в трите области на плановия регион - Ямбол, Сливен и Бургас. За съжаление нямаше голям интерес от фирмите за участие в представянето на резултатите, но ние ще използваме и други механизми, за да можем да популяризираме резултатите. Оказва се, че фирмите имат нужда от информация и знания, но са пасивни. Те не са активните играчи на пазара. Което ще рече, че имат голяма нужда от информационни прояви, за да разберат възможностите и да ги използват. По Седмата рамкова програма, програма "Конкурентноспособност и иновации" има заделени милиарди евро за предприятията в Европа. Част от тях са за директно подпомагане - това става за първи път в Европейския съюз - да се заделя толкова голям ресурс за самите предприятия и той трябва да бъде използван. Предстои да направим информационни семинари, за да обясним подробно на хората какви са възможностите. Друга наша задача е да осъществим стратегическата рамка на региона - в кои области и сектори ще може да внедрява иновации.
Кои са най-силните страни на региона?
- Бих посочила двата университета - Бургаския свободен университет и университет "Проф. Д-р Асен Златаров" - Бургас. За съжаление два университета са малко и в сравнение с Южния централен, Югозападния, Североизточния и Северния централен район ние сме на опашката като база на висши учебни заведения. Но, от друга страна, имаме най-силните специалисти в областта на химията, биотехнологиите, технология на водата. Ако ние използваме техните възможности, може да се получи нещо много полезно за икономиката на региона.
Има ли други приоритетни области?
- След като направихме икономически анализ на региона през миналата година, определихме пет сектора, където има тенденции да се работи в областта на иновациите. Това са химия и биотехнологии; селско стопанство и свързаните с него хранително-вкусова и преработваща промишленост; текстил, шивашка и трикотажна промишленост (представена е най-вече в Сливенска област); туризъм във всичките му форми, включително и в областта на предприятията; нови енергийни източници и нови методи и материали в областта на строителството. В тези пет сектора ние можем да внедрим иновации и да бъдем водещи по отношение на останалите региони в страната.
Друга много важна задача е създаването на клъстъри. Оказа се, че клъстърите са една много актуална тенденция не само в Европа, но и в света. При тях се постигат добри резултати чрез обединяване на фирми от един сектор и свързаните с тях - доставчици, транспорт, логистика и други. Нашата идея е да създадем поне един клъстър и той вероятно ще бъде в областта на туризма. Има нагласи в областта на транспорта и текстила, но все още няма инициативни играчи в тези области. В земеделието може да се работи в посока най-вече в биоземеделие.
В туризма областта е най-широка. ЕС излезе през миналата година с една много силна публикация в областта на иновациите в туризма и създаването на "зона за учене на туризъм" - свързване на обучението, науката туризъм със самия бизнес. Това са новите видове и форми на туризма, нови начини на маркетиране и предлагане, използване на интернет, виртуални инкубатори, разходки и посещения, онлайн букинг, информационни и резервационни системи. Това в никакъв случай няма да конкурира травъл агенциите и туроператорите, няма да ги пренебрегне. Но има по-малки хотели, в нашия регион са хиляди, които не могат да работят с туроператори, тъй като те търсят голямата база. И затова шансът на по-малките е да се включат в подобна мрежа. Резултатите на Балеарските острови например показват огромни печалби в резултат на внедряване на подобна информационна и резервационна система - т.нар. авантхотел. Възнамеряваме да представим тази система на нашите хотелиери през следващите няколко месеца и да видим заедно как може да се внедри и при нас.
Предвиждат ли се проекти в сферата на здравеопазването?
- Самото здравеопазване - не защото това е услуга, която все още е задължение на държавата. Много малко са все още частните предприемачи, които предоставят такива услуги. Те обаче също биха могли да бъдат бенефициенти по програмите, за които говорих. За съжаление в региона техният брой е малък, за да им се отдели специално внимание, и те не са в приоритетните сектори. В нашия район няма медицински университет, което би затруднило създаването на иновация в областта на здравните услуги. Вероятно Североизточният, Южният централен, Югозападният регион ще включат и това в своите приоритети.
Има идеи в областта на здравния туризъм, които сме ги коментирали. Ползвахме опита на Варна в това отношение. Там от миналата година "Дентал клиник" се оказа една много добра инвестиция. Специализираният здравен туризъм се оказа много търсен сред страните, които произвеждат туристи, ако мога да ги нарека така - Германия, Великобритания, скандинавските страни. Това е добър вариант да се помисли в тази посока и ако има предприемачи, които имат желание да разработят подобна услуга, ние бихме я подпомогнали с разработването на пилотен проект.
След около половин година трябва вече да определим няколко пилотни проекта за региона, да подпомогнем разработването им и да ги представим в Еврокомисията за финансиране. Очакваме конкретни предложения от бизнеса.