До няколко седмици ще започне изпълнението на програма за изготвянето на т.нар. трална снимка, която трябва да установи какви са количествата от чeрна мида и рапан по българското черноморско крайбрежие. Това съобщи директорът на Териториалното звено на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) във Варна Бейхан Хасанов. Последното подобно проучване на запасите от миди и рапани, към чието промишлено ловуване и отглеждане интересът непрекъснато расте, е правено преди около 18 месеца, уточни Хасанов.

"Това, което сме констатирали до момента, е, че запасите от рапани са много по-големи от тези на черната мида, която е и основната им храна, каза Бейхан Хасанов. Това е и причината за сравнително слабия улов на миди пред тази година." Рапаните бързо унищожават мидените полета в плитките места на шелфа. Според последните проучвания на ИАРА в морето около Балчик, Каварна и Варна има огромни полета, където са останали само мидените черупки. По-слаби са пораженията край Шабла и каварненското село Българево, каза Хасанов. "Рапанът няма естествен враг в Черно море, което позволява безконтролното нарастване на популацията му, твърдят експерти от ИАРА. Това пък води до изчезването на огромни плантации от черна мида, която е биофилтърът на морската вода.

В момента у нас килограм рапани струва на дребно около 12 лв. Основните количества от улова обаче се изнасят за Япония, Корея и САЩ. През миналата година варненското дружество "Електа" вложи 2.1 млн. лв. в оборудването на фабрика за преработка на риба и морски деликатеси, като основната част от производството й е именно подготовката за експорт на месо от рапани. Фирмата е спечелила и проект за финансиране на производството си със средства по програма САПАРД на ЕС. Дневно в предприятието се преработват по 20 т рапани. При пълен капацитет годишното производство може да надхвърли 6 хил. т. "Само за японския пазар изнасяме около 15% от рапаните, каза Любов Георгиева, управител на "Електа". На световните пазари се пласират около 2500 т месо от черноморски рапани. Българското производство е около 1000 т годишно, а турското - около 1500 т. Преди години рапаните, произведени у нас, бяха много повече, но от тази година много от цеховете с лоша хигиена бяха затворени. В момента разрешителни за преработка имат 5-6 компании." Според Георгиева на този етап поради нормативни неуредици българските компании не могат да изнасят черна мида. "У нас няма лаборатория по биотоксини, която да издава необходимия сертификат, каза управителят на "Електа". В същото време конкурентни компании в Турция печелят по около 100 млн. долара годишно от износ на черни миди.

В началото на май беше направена трална снимка и на запасите от калкан по българското Черноморие. Тя установи, че популацията му в момента е много добра. През последните години количеството на калкана в нашите води периодично падаше под допустимите нива поради нерегламентиран улов предимно от страна на турски бракониери, които навлизаха в български териториални води.