За разлика от европейските винопроизводители, които приемат новите реформи с противоречиви настроения, българските им колеги подкрепят идеята за насърчаване на производството на качествени вина. "Основната идея на реформата е да се подобри имиджът на европейското вино на свeтовните пазари и вярвам, че индиректно тя ще повлияе и на ситуацията на българския пазар. Не може литър и половина вино да се продава за 1.2 лева и потребителят да се залъгва, че тази напитка е вино." Така шефът на "Винекс Славянци" Жеко Жеков коментира новите правила за сектора, предлагани от Европейската комисия.

От тази година българските лозари се очаква да прилагат европейската система за подпомагане, която обаче се различава от подкрепата за големите винопроизводители Франция, Италия и Испания. Годишно тези държави ще получават най-голям дял от субсидиите, които Европейската комисия ще отпуска за сектора. Италианските лозари и винопроизводители ще си разпределят 28% от общия бюджет, френските - 21 процента, а испанските - 34 процента. Трите страни заедно произвеждат половината вино в световната индустрия. Проблемът е, че докато потреблението в тези държави преди години е било значително, напоследък то спада. Само във Франция преди половин век потреблението е било с 60 на сто по-високо от сегашното, сочат експертите. Средностатистическият французин е изпил 67 бутилки вино през миналата година за разлика от 150 бутилки годишно преди 40 години. В страни, където потреблението се увеличава, като Великобритания, Финландия и Ирландия, много по-предпочитани са евтините и леки вина от Аржентина, Чили, Южна Африка, Австралия и САЩ.