- Очакваме кампанията за прибиране на пшеницата да протече в рамките на месец и по предварителни данни от консултативния съвет по зърното към Министерството на земеделието и горите в национален мащаб реколтата няма да надхвърли 2.5 млн. тона. Това количество, разбира се, ще подсигури зърнения баланс на страната. Поради нестабилния зърнен баланс участниците на пазара на зърнени култури от Черноморския басейн наблюдават сериозен дисбаланс в цените на зърното. От месец и половина Украйна е забранила износа на зърно и това оказва сериозно влияние за увеличение цената на хлебното зърно. Така според информацията, която ние имаме, цената на пшеницата от новата реколта стартира от около 300 лв. за тон.

- Тази цена ще удовлетвори финансовите разчети на зърнопроизводителите, ще ги накара да се почувстват по-стабилни. Освен това те ще получат и компенсации, които вече бяха обсъдени на Консултативния съвет по зърното за пострадалите от сушата. Във всички случаи при тези нива на цените зърнопроизводителите  ще могат да бъдат спокойни за своите финансови разчети. Дори и при по-ниски добиви в порядъка на 200 - 300 кг от декар, при 300 лв. за тон зърно без ДДС, аз смятам, че те ще могат да покрият себестойността на продукцията си и дори да формират принадена стойност. Друг е въпросът дали тази цена ще издържи на пазара, след като се прибере цялото количество пшеница. Причината за растящите цени не само на пшеницата, но и на всички останали зърнени култури - ечемик, царевица, слънчоглед, рапица, соя и др., е и в ограниченото количество зърно, което е в зависимост от количеството обработваеми площи в световен мащаб. След засиления интерес от страна на преработвателите в областта на енергийните култури ( биодизел, биоетанол, спирт и др.) се наруши значително зърненият баланс на храните. Това според мен ще е тенденция в следващите години и ще води до високи цени на зърнените продукти.

- Освен от брашното цената на хляба се влияе от цената на електроенергията, горивата и т.н. Тук е мястото да уточня, че цената на хляба и хлебните изделия все по-осезателно започва да се влияе от нивото на работните заплати у нас. Въпреки непрекъснатите усилия  за автоматизирането на процесите в бранша делът на ръчния труд остава относително висок. Част от него е невъзможно да бъде автоматизиран. При това положение, особено в Североизточна България, развитието на туризма и строителството сериозно привличат голяма част от работната ръка в останалите браншове. Вследствие на това, ако допреди месец ние успявахме да привлечем работници с възнаграждения от порядъка на 400 - 500 лв., в момента това е почти невъзможно. Голяма част от квалифицираните хлебари успяват да намерят добра реализация и в Западна Европа, където заплащането за този вид специалисти е в рамките на 1000 - 1500 евро. С две думи - липсата на квалифициран персонал вече се превръща в сериозен проблем пред хлебопроизводството и ние все по-често започваме да мислим за преодоляването му чрез изграждане на система за обучение и мотивация на кадрите.

- Поради сериозната конкуренция в сектора моята прогноза е, че повишаването на цената на хляба ще се осъществи на стъпки. Флуктуацията на цените може да бъде предизвикана и от външни фактори. Ситуации като тази в Украйна биха могли да станат причина за рязко вдигане на цените, след което те отново ще се върнат в по-ниските нива. Неизбежната тенденция обаче е към повишаване на цените. Това ще продължи на стъпки в следващите две-три години. Този процес безспорно ще предизвика сериозни сътресения в бранша, след които ще оцелеят най-големите индустриални производители. Става дума за тези, които са по-гъвкави в посока на финансови схеми, които имат възможности да се доберат до кредитни линии и финансов ресурс от европейски фондове - програмата за конкурентоспособност, ФАР, ИСПА, програма САПАРД и др. Така в рамките на две-три години цената на хляба трябва да достигне европейски нива. Защото един хляб от 700 г, който се продава у нас за 60 или 70 ст., се купува от западноевропееца за евро, евро и половина при еднакви разходи за производство.

- Хлебопроизводството беше загърбено, изоставено от държавата и лишено от всякакви помощи и субсидии, каквито имаха възможност да ползват други браншове на агробизнеса и преработвателите, работещи в областта на лозаро-винарството и овощарството, животновъдството, млекопреработването и др. Именно по тази причина секторът съществено изостана. Илюстрация на това, за което говоря, може да бъде открита във всеки магазин за хранителни стоки. На щанда за месо нещата изглеждат по много по-различен начин, отколкото изглеждаха преди две-три години. Същото е и положението с млякото и сирената. В същото време щандът за хляб в супермаркета си остана скромничък, потиснат някак си... И там има изключения, разбира се, но редки. Това именно доказва, че в сектора има нужда от реинвестиции и внедряване на нови технологии, които да позволят на българина да консумира качествен хляб. Той обаче вече няма да е евтин. У нас на цената на хляба дълго време бе гледано като на политически лост. Именно това отношение към проблема с цената му стана бомба със закъснител и доведе до липсата на качествен хляб, на здравословни продукти, на добри търговски марки... Затова повтарям - няма как един качествен хляб да струва 70 ст. Или ако струва толкова, тази цена е сигурен знак, че в него няма никакви продукти, които европейските стандарти изискват, за да гарантират високото качество на продукта.

Това, което се случва на пазара на зърно през тази стопанска година, се нарича европейски тенденции в нивата на цените. Нека погледнем по друг начин - "Лукойл" продава горивата на базата на световните цени, "Агрополихим" определя цената на стабилизираната амониева селитра спрямо световния пазар. Така че ние трябва също да сме вече подготвени за високи цени, за да може агробизнесът и преработвателната промишленост (мелничарство и хлебопроизводство) да достигнат конкурентоспособността на своите конкуренти от Европа и в световен мащаб като цяло.

- В момента ние разполагаме с една зърнобаза в Попово. Тя е с капацитет 60 хил. тона. На производствена площадка в Девня изграждаме втора зърнобаза с капацитет 15 хил. т. Тя ще бъде първата по рода си у нас, произведена от английската фирма "Чийф" (Cheef). За тях това ще е пилотен проект у нас, а главната технологична особеност на базата ще е в това, че тя ще е пригодена за дългосрочно съхранение на рапица, тъй като на същата площадка смятаме да изградим и маслобойната, която трябва да преработва рапицата с капацитет 60 хил. т. на година. Както сами разбирате, това е сериозен обем - 50% от рапицата в страната. Естествено това производство също ще расте. Ако в момента в България се сеят 500 хил. дка рапица, прогнозите, възможностите, скоростта, с която се развива тази дейност, сочат, че в следващите две-три години рапицата ще намери мястото си в зърнения баланс на страната. А той чисто технологично може да поеме около 2- 2.5 млн. тона. Това означава ръст от 5-6 пъти спрямо състоянието на нещата в момента. Този обем ще доведе неминуемо до ръст и в инсталирането на мощности за преработката на тази суровина. Така че за Девня нашите стратегически намерения са да пуснем за преработка 60 хил. т рапица на годишна база. Целта ни е полуфабрикатът, който ще произвеждаме, да намери пазар в страните от Западна Европа, където да бъде преработен в биогорива. Следейки пазара обаче през тази година по мои прогнози по-голямата част от произведените количества рапица ще бъдат изнесени в съседни на България страни ( Турция, Румъния), които вече имат сериозен капацитет в преработката на маслодайни зърна.

- Причината за закъснялото производство на биогорива у нас е пак в държавната регулация. С влизането на България в ЕС препоръчителните количества биогорива, които трябва да се произвеждат до 2011 г., са 5.75% от общата консумация на горива в страната. Това означава, че България е една от страните в ЕС, които сериозно изостават в това направление. Независимо че сме малък консуматор, по мои изчисления в национален мащаб се потребяват около 180 - 200 хил. т дизел на месец. При това положение Законът за възобновяемите енергийни източници би трябвало да предвижда 5% от потребяваното количество минерален дизел да бъде заменен с биологичния си заместител. А това означава, че ние трябва да потребяваме около 10 хил. тона биогорива на месец. За една година това означава 120 - 130 хил. тона. Поради липсата на регламенти и ясни правила, това не се случва по никакъв начин. Има обаче и нещо по-важно: Законът за възобновяемите енергийни източници веднага би трябвало да бъде последван от система за стимулиране производството на биогорива. В момента те са оставени на общ пазарен принцип, в резултат на което цената на рапицата дори леко изпреварва тази на суровия петрол. А това за пореден път потвърждава необходимостта от създаване на правила за стимулиране производството на биогорива в страната. От това ще спечелят и преките, и косвените участници на пазара на алтернативни енергийни източници.