- Независимо от добрите резултати, които показва българският пазар, портфейлът на "КД Акции" трябва да претърпи няколко изменения. Вече около месец и половина - два преструктурираме инвестициите. Доста време имахме само европейски акции, най-вече от гледна точка на ликвидност. Това обаче не е достатъчно и като отчетем кризата, която настъпи в Европа вследствие на американската, решихме максимално бързо да започнем изчистване на европейските и да ги запълним с акции от региона, където КД като холдингова структура е най-добре от гледна точка на опит и знания за пазара. Първоначално купихме някъде около 6-7% от стойността на портфейла хърватски ценни книжа. Последните ни покупки са 2% от сръбски пазар и 7% от словенския, с което делът на чуждите акции стана някъде около 18%. Предстои увеличаването му, като ще включим румънски ценни книжа. Нашето разбиране за структуриране на портфейла на "КД Акции" е 2 към 1 български пазар към регионален пазар до края на годината, като под регионален пазар разбирам само Словения, Хърватия, Сърбия и Румъния. Проучваме възможностите за Македония. С това смятаме да постигнем оптимално разположение на акциите от портфейла. Прогнозите на голяма част от експертите ни са, че възходящият тренд на българския пазар ще продължи, но не само от гледна точка на диверсификацията си струва да погледнем и към регионалните пазари.

- Промяната започна през юни. Растежът на активите ни от началото на годината е около 390%. Имаме значително увеличение на броя индивидуални инвеститори, но особено се забелязва увеличение на институционалните инвеститори, което не е било практика на КД до края на 2006 г. През май, а дори още при кризата през март се появиха първите признаци на пренасищане на местния пазар, когато голяма част от институционалните инвеститори започнаха активно да си пласират средствата навън. Оттогава всъщност започна нашият активен анализ как да преструктурираме портфейла си. Все по-често срещаме и коментари от нашите индивидуални инвеститори, които имат желание да влагат средства на чужди пазари или впоследствие да участват в чуждите фондове на КД.

- Нашите инвеститори изявяват желания да инвестират в чужд фонд от групата. Забавянето на регистрацията им идва единствено от законовото изискване да имаме наличие на банка. Ние сме небанкова финансова институция, а получихме откази от няколко банки поради факта, че сме конкуренти, което забавя процеса по регистрация. Някои от тези банки също имат свои фондове. По тази причина те отхвърлят нашето бизнес предложение да предлагаме чрез тях чуждите КД фондове. Това са банки, които имат своята корпоративна политика и не желаят да разпространяват други фондове освен своите. Ние все пак имаме свое решение, преговаряме в момента.

- Първоначално един и след това ще преценим за още според интереса.

- Засега ще запазя тази информация, но акцентът ще бъде изключително регионален. Като казвам регионален акцент, визирам тези държави, които изброих преди малко, тъй като "КД Груп" е най-силна на територията на бивша Югославия, България и Румъния.

- Предвиждаме по-активно дистрибутиране, както и засилено рекламно присъствие на българския пазар скоро. Много разчитаме на две от нашите ноу-хау дистрибуция чрез финансовите точки на КД, чрез които разпространяваме голяма част от фондовете си, и другото е чрез KD Life т.нар. фондополица, което е много интересен застрахователен продукт, базиран на инвестиционни фондове. Като недостатък може да се отчете, че животозастрахователното дружество започна дейност преди няколко месеца, но сме убедени, че продуктът има потенциал, имайки предвид примера на Словения и резултатите там.

- Определено. Логиката е много проста. В момента около 2% от средствата по депозити са инвестирани във взаимни фондове. Този показател в Централна и Източна Европа е някъде около 25%, за Европа е между 30-35%. Значи има потенциал от минимум 20%, който, ако се сметне като активи, е доста голям. В същото време абсолютно съща е статистиката, когато говорим за животозастраховането. Изключително ниски са показателите на застраховки "Живот" в България, а животозастраховките с такъв тип продукт са още по-подценени, което значи, че потенциалът е изключителен. И тук би трябвало бумът, най-вече при взаимните фондове, да е след около 5 години, когато много рязко ще нараснат активите им, защото този бизнес е едва от три години у нас. Смея да кажа, че едва тази година хората започнаха да научават що е това взаимен фонд и че действително има печалби през борсата и избора на фонд. За две години учителската ни роля започна да дава резултат и като всяко ново нещо трябва да минат две-три години то да покаже постоянен тренд, за да може този тип вложения да добие популярност и сигурност сред инвеститорите. Тогава те ще започнат да пренасочват средствата си. Фактът, че и банките започнаха да комбинират такъв тип продукти с взаимни фондове, говори именно за този потенциал.

- Сега имаме около 2.2% пазарен дял. Идеята е твърдо да се намесим между 5 и 10% след няколко години, когато хората ще разберат, че такъв тип структури като нашата и начинът на взимане на инвестиционни решения са всъщност гаранция за по-нисък риск. Защото тук има твърди правила, спазващи се в седем държави, като сходните показатели за доходност във всички тези държави свидетелства за това.

- Таксите за управление са обратно пропорционални на растежа на имуществото. Някои биха казали, че таксите ни са големи, но на фона на всички управляващи дружества в България ние сумарно сме в златната среда. Сумарно таксите в България са между 3.5 и 5%, включително таксите на входа и изхода от инвестицията. Фондовете на КД нямат такса за обратно изкупуване и затова се създава усещането, че нашите такси са високи. В световен мащаб никой не говори за такси обратно изкупуване. Те са нула, а ние все още имаме конкуренти, които ги начисляват. Но тъй като очакваме ръст на активите, трябва да има понижаване в таксите ни. Най-вероятно догодина и това ще се случи. Предвиждаме да намалим с 0.5% таксите за управление на "КД Пеликан" след приключването на общото събрание на фонда тази есен. Така че постепенно и с пускането на чуждите фондове на КД ще преминем към изравняване на такси тук с тези в Словения например. Там в момента те са по-ниски - средно около 2%, но пък се управляват над 600 млн. евро. Така че имаме една такава перспектива за движение, която, надявам се, 2009 г. да бъде уеднаквена.

- Ръстът до момента малко изненада всички. Повечето участници правеха прогнози, че тази година активите ще са около 500-600 млн. лв., а те вече са задминати, което говори, че взаимните фондове започват да стават интересни. Нормално е очакванията да бъдат около 800-850 млн. лв. до края на годината. Някои казват, че може да мине и 1 млрд. лв. В тази връзка би трябвало да очакваме в края на 2009 г. 3 млрд. лв. Това е съвсем реално число. И ще ви кажа защо това число работи за нас. Дайте български активи на тази стойност на борсата… Няма такива.

- Ако правителството не вземе мерки да изкара предприятия, които могат да направят сериозна пазарна капитализация особено от енергийния сектор, военна промишленост, парите на вътрешния пазар спокойно може да отидат на други пазари, които да поемат подобни обеми. Борсата трябва в един момент да отговори на това търсене. Фактът, че ние в момента бъркаме прогнози за ръст на активи във взаимни фондове, трябва да е показателен за всички, че управляващите дружества ще намерят къде да вложат средствата на хората. Но въпросът е, че ако България се стреми да бъде конкурентна по отношение на капиталовия пазар, някой трябва просто да даде продукта. На нашата борса е време да се продаде нещо, което струва поне 1 млрд. лв. атомни централи, "Булгаргаз". Това са предприятия, който само при продажбата на 15% от държавния дял на борсата ще даде тласък. Всичко големи руски газови и петролни компании са на борсата.

 Румънците също са го направили. С тях трябва да се конкурираме. Със сегашните емисии сме решили проблема с това къде да се вложат средствата. Но какво ще стане след пет години? Борсата трябва да предложи реален продукт. Има свободен ресурс на пазара, но няма достатъчно големи хапки за него, просто няма цвят да разнообрази портфейлите на инвеститорите. В световен мащаб се забелязва наличие - и ние сме част от него - на свободни парични средства, които дремят по депозити. Те търсят нещо атрактивно, което да ги извлече и да ги вкара в нещо. Вече има примери за инвестиции на български институционални инвеститори в чужди общински облигации, не български. Пазарът е гладен например за общински облигации, но такива интересни няма. Проекти има много, които да се финансират с тях завод за боклуци например, саниране на стари сгради.