Голяма и високопоставена делегация на руския гигант "Газпром" преговаря на най-високо ниво в Белград в опит да постигне водеща позиция при приватизацията на енергийния сектор, съобщи Агенция "Франс прес".

Изпълнителният директор и председател на съвета на директорите Алексей Милер се среща с президента Борис Тадич, премиера Воислав Кощуница и вицепремиера Божидар Делич, които от своя страна ще настояват руснаците да увеличат инвестициите си в газопроводи през сръбска територия. В делегацията са още шефът на "Газекспорт" Александър Медведев и представители на "Газпромбанк".

"Ключовият момент за нас е "Газпром" да се съгласи да получим парче от паневропейски тръбопровод. Ексклузивното право през коя държава ще минава "Южен поток" принадлежи на руснаците и ако Сърбия получи част от него, това ще означава не само по-добри доставки за страната, но и дългосрочни ползи от инвестициите", коментира белградския в."Блиц".

Властите искат да финализират рамковото споразумение с "Газпром" от декември 2006г. за изграждане на газопровод през страната на стойност 1 млрд. евро. Става дума за 400-километров участък от границата с България на изток до Хърватия на запад, който трябваше да започне да се изгражда през тази година.

Въпросът е, че в замяна руснаците се опитват да получат мажоритарен дял от двете най-големи сръбски компании, предложени за приватизация - петролният монополист "Нафтне индустрие Сърбие" (НИС) и "Електропривреда Сърбие" (ЕПС).

Сърбия е в конкуренция с Румъния за транзита на газ по "Южен поток" подчертава и агенция "Блумбърг".

"Правим всичко възможно да докажем, че трасето през Сърбия е по-добро и по-евтино", каза енергийният министър Александър Попович преди срещите с делегацията на "Газпром". Според него изгодата на сръбския вариант идвал от това, че се избягва скъпото и технически сложно преминаване на Карпатите и тръбата по-лесно ще се изгради по относително равната Сърбия.

Проектът "Южен поток" бе обявен през юни от "Газпром" и италианския гигант "Ени". Идеята е подводен газопровод през Черно море да излиза на българския бряг, да прекосява страната и да продължи към Централна и Западна Европа по трасе, което още не е определено. Крайната цел на проекта е да конкурира европейския НАБУКО, който трябва да влиза в България от Турция и да пренася предимно каспийски и централноазиатски газ. Също през юни президентът Тадич заяви, че е "в интереса едновременно на Сърбия и Хърватия" да участват заедно в руския проект.

Освен рамковото споразумение за 400-километровата отсечка, Сърбия, която внася голяма част от синьото гориво от Русия, има договорка и за строеж до 2009г. на подземно газохранилище за 600 млн. куб.м. в Банатски двор.

Сърбия все повече отваря икономиката си за руския бизнес и анализатори обвързват този процес с позицията на Москва срещу независимостта на Косово. Руснаците са фаворити за приватизацията на медната мина РТБ Бор и авиокомпанията JAT. Досега в руски ръце попаднаха туристическата агенция "Путник" и голямата машиностроителна компания "Термоелектро".

Сръбското правителство още се колебае как да постъпи с приватизационната стратегия за НИС и според белградската преса "циниците може да стигнат до заключение, че "Газпром" ще определи динамиката на работата на министрите".

Енергийният министър Попович обаче отрича да има връзка между Косово и съдбата на НИС. "Не мога да предвиждам събитията, но е реалистично да очакваме компания като "Газпромнефт" да се интересува от търг за приватизацията на НИС", каза той.