Първа финансова брокерска къща (ПФБК) е една от големите небанкови финансови компании на българския пазар. Според статистиката на Българската фондова борса компанията е на четвърто място по реализиран оборот на пазара за октомври тази година. ПФБК е мениджър на първичното публично предлагане (IPO) на "Билборд" АД. ПФБК ще бъде мениджър и на публичното предлагане на "Дървообработване" - Велико Търново.

- Не смятам, че пирамида е правилната дума. Хората инвестират пари на борсата по начина, по който намират за най-подходящ, и в компаниите и схемите, които смятат, че са най-изгодни. Истина е, че от началото на годината до средата на октомври цените на акциите се придвижиха значително във възходяща посока основно поради превеса на търсенето спрямо предлагането и наличието на голямо количество свободни средства.

Това доведе до корекция, която според мен е нормална и малко закъсняла, но достатъчно навреме, за да не прегрее пазарът. Относно залагането на апартаменти за акции ПФБК няма такива клиенти и аз научавам за подобни случаи от пресата.

- Трудно е да се прецени. През последните две години на борсата се наблюдаваше постоянен ръст, без да има движение надолу. От друга страна, освен с достигането на високи цени на някои акции на борсата сегашната корекция е свързана и със ситуацията на фондовите пазари на Балканите и в световен мащаб. Тенденцията навсякъде е низходяща. Успоредно с това проблемите с ликвидността на ипотечния пазар се очаква да продължат и през 2008 г., което допълнително затруднява отговора на въпроса докога ще продължи корекцията. Според мен обаче спадът от последния месец направи акциите на някои от сега представените на пазара дружества интересни за закупуване.

- Това зависи от типа на инвеститора - каква стратегия и времеви хоризонт си е поставил. Във всеки един момент има активи, които по комплексни съображения си заслужава да бъдат придобити, което не означава непременно да бъдат закупени на най-ниската цена, както и обратното - да бъдат продадени на най-високата цена. Определено обаче преди корекцията пазарът беше достигнал етап, в който трудно можеше да се намери нещо, което си струва да се купи от фундаментална гледна точка. Сега обстановката е по-благоприятна, но няма гаранция, че пазарът няма да отбележи допълнителен спад предвид съвкупността от няколко едновременно действащи негативни фактора, които изброих.

- Корелацията между българския и чуждите пазари все още е слаба за добро или за лошо, но тя се засилва. Чуждите инвеститори винаги са влияели на борсата, но не и на краткосрочните движения, защото купуват големи обеми акции и не всички от тях са склонни да обират всички оферти. Според мен в краткосрочен аспект движението в цените на борсата се определя от местните инвеститори, докато тези в дългосрочен от чуждестранните инвеститори. Българските индивидуални и институционални инвеститори генерират ликвидността на пазара, тъй като те имат по-добро разбиране за ситуацията на пазара, но както чуждите инвеститори не могат без местните, така и обратното.

- Не мисля, че са необходими допълнителни наредби, още повече че съществуващата нормативна уредба е задоволителна. В цял свят т.нар. бук билдинг се осъществява по начина, който се практикува и в България - не е нужно да се предоставят парите предварително, няма фиксирана цена и пропорционално разпределение. Предварителното заплащане не е оправдано. Разликата между практиката в България и развитите страни е тази, че в другите държави има две предпоставки, които допринасят този процес да не излезе извън контрол.

На първо място мениджърите на емисията никога не биха приели поръчка на клиент, чийто размер не се покрива от стойността на наличните му активи. Посредниците трябва да познават клиентите си и техните финансови възможности, както и да гарантират, че те ще си изпълнят поръчките. Не е нормално едно физическо лице в България да направи поръчка за десетки и стотици милиони левове и тази заявка да бъде приета от един посредник. Ако продължаваме с тези огромни кухи поръчки, публичните предлагания на българския пазар ще останат достъпни само за големите институционални и заможните индивидуални инвеститори.

Ако желаем да избегнем това развитие и да даваме възможности на индивидуалните инвеститори да участват в публични предлагания и да печелят, трябва участниците на пазара сами да се регулираме, за да не се налага друг орган да ни регулира. Има признаци, че българските инвестиционни посредници се опитват да се саморегулират и да не допускат нереални поръчки, но смятам, че предстои да извървим още дълъг път в това отношение.

От друга страна обаче, отговорност и на Комисията за финансов надзор е да регулира посредниците, когато одобрява проспекти за публично предлагане, защото тя, освен да следи за спазването на буквата на закона, има и тълкувателна роля - независимо дали това става чрез санкции или забрани. Така че за ситуацията около IPO на пътностроителната компания "Трейс груп" заслуга имат всички - както индустрията в лицето на инвестиционните посредници, така и останалите участници на пазара, включително и регулаторният орган.

- Емисията на "Билборд" АД не е голяма, но очаквам силен интерес към нея, тъй като компанията е бързо развиваща се, с добър мениджмънт, а и секторът, в който работи дружеството, не е представен на борсата. В индикативния ценови диапазон е предвидена отстъпка (дискаунт) за участниците в подписката за емисията, така че те да могат да извлекат капиталов доход на вторичната търговия с книжата на борсата след това. Това е нормално с оглед на подкрепата и доверието, които инвеститорите дават на компанията, преди тя да е станала публична.

- Следващата година като цяло ще бъде доста интересна. Все още всички очакваме предлагането на Инвестбанк. Според мен ще се появят компании, които са по-големи от вече регистриралите се нови на борсата. Все още има потенциал и правителството да даде принос в тази насока. Монополисти от типа на НЕК и "Булгаргаз" са големи и достатъчно интересни компании, за да присъстват на борсата. Ако отправим поглед към съседни на България страни като Хърватска и Румъния, ще видим, че това се случва и е най-добрата алтернатива за приватизация.

- Това по един или друг начин постоянно се прави. Всички участници на пазара имат интерес от това. Няма посредник, който ако е имал възможност да лобира в тази посока, да не го е правил. Всеки от тях би спечелил от подобен ход, както стана с БТК. Това е обаче и въпрос на приоритет на държавата. Струва ми се, че настоящото управление на този етап като че ли няма такава нагласа, независимо че бяха изказани подобни намерения.

- Мисля, че четири или пет по-големи предприятия като Инвестбанк и "Асарел медет" например в комбинация със схеми за увеличение на капитала като тази на "Индустриален холдинг България", които представиха неактивни досега акции на пазара още от времето на масовата приватизация, могат да балансират пазара. Мисля, че борсата не трябва да разчита на държавния сектор, след като, слава богу, и досега не го е правила. Всяка държавна компания, за която правителството реши да предложи акциите й на борсата, е добре дошла, но ние не бива да разчитаме на това.

- Забавяне на растежа със сигурност ще има и не може да се очаква, че огромните ръстове от последните години ще се запазят. През последните три-четири години борсата растеше с бързи темпове, стартирайки от едно ниско ниво на оценка на активите. За следващата година очаквам двуцифрен процентен ръст, но не и близо до границата на трицифрения. Като цяло съм оптимист за Българската фондова борса. Моят оптимизъм се състои в това, че дори и доходност от 20-40% представлява добър резултат. Това не означава, че някой не може да постигне повече или по-малко и именно в този смисъл ще стане ясно кой има добри умения в управлението на активи.