Красимир Кумчев: Държавата постави селското стопанство и преработвателната промишленост на колене

Красимир Кумчев: Държавата постави селското стопанство и преработвателната промишленост на колене

Красимир Кумчев
Красимир Кумчев
Агрономът Красимир Кумчев напоследък се прочу с червените ябълки, върху които слънцето по негова технология изписва впечатляващи послания. Роден е през 1955 г. в село Искра, Пловдивско. Повече от 20 години се занимава със земеделие. Преди 1989 г. е управлявал най-голямото стопанство за производство на ябълки в България, с над 30 хил. тона. продукция годишно.
Според някои статистики 27 хил. тона е било производството на България през 2006 г. Женен, има двама синове, които са завършили висшето училище "Земеделски колеж" в Пловдив със специалност "Икономика на селското стопанство". Всички работят в семейната фирма "Агропродукт груп" ООД. Грижат се за около 700 дка земя, половината от които са с интензивни култури - зеленчуци и овошки.
Колко декара е вашето стопанство и какво отглеждате в него?
- Овощните градини са 140 дка. От тях 80 дка са ябълки, останалото - череши. В началото на септември бях в Болоня, Италия. Там попитах държавни служители, които отговарят за земеделието, по техните критерии колко голям земеделец съм. Отговорът беше "гранде". В Италия около 75 на сто от фермерите, заети с интензивни култури - зеленчуци и плодове, обработват по около 30 дка.
Как ви хрумна да пишете и рисувате по кората на ябълков плод?
- Идеята се роди през 1996 г. Тогава бях в ябълковата си градина и съвсем случайно видях едно много добро очертание на листо, залепнало за червен плод. Това очертание ме провокира да опитам да направя нещо изкуствено. Изкуствено в смисъл аз да задавам темата, аз да кажа какво бих искал слънцето да направи върху плода. Пробвах с буквички, с цифрички, като това, което ме интересуваше тогава, беше дали екраниращите елементи ще дават идеален контур на двата цвята, които се очертават.
Незнайно защо обаче нито на следващата, нито на по-следващата година това не ме заинтересува като бизнес, не осъзнах, че е нова пазарна ниша на един уникален продукт.
Кога приключихте с експериментирането и започнахте да произвеждате тези бутикови ябълки?
- През 2004 г. реших, че почвам. Идеята ми отлежаваше в продължение на 9 години. В този продукт човек може да вложи фантазия, игра и различни художествени елементи. Една част от клиентите ми казват, че се чувстват участници в създаването на този продукт. И това е вярно. Тази година например имах поръчана ябълка за рождения ден на една жена от нейната дъщеря. Майката е рускиня и дъщеря й беше написала със своя почерк "С 45-летии мами". Отдолу подписът беше "Дочь".
И текстът, и почеркът е авторство на клиента. Моята заслуга е да изработя екраниращи елементи и спазвайки технологията, да получа продукта, който е поръчан. Въздействието на подобен подарък върху този, който го получава, е несравнимо като емоция. Преди няколко дни имах една серия от ябълки, които заминаха за Франция. Поръчката беше направена от българска фирма дистрибутор в Ница.
За бизнеса ми бутиковите ябълки са една ниша, която ще използвам и която искам да разширя. Но искам хората да си купуват не само единични плодове, а да идват в градината и да виждат на място как става. Има такива програми за развитие на селския туризъм. Ако не успея да я направя в Пловдив, градината ще бъде на 10 км от града - в село Трилистник. Сигурен съм, че ще има посетители.
Тази ваша технология патентована ли е?
- За България всички права са ми защитени чрез Патентното ведомство.
Какъв тип хора поръчват такива подаръци?
- Клиентите ми са два вида - едните са корпорации, които поръчват лога на фирмите си. Сред тях са "Международен панаир Пловдив", "София БТ" - тук освен логото направихме и ябълка с една нова марка цигари, "Плевен БТ, "Сокотаб", "Неохим". Те използват ябълките като много добра реклама на фирмите и продуктите си. Когато някой я види за първи път, запомня този момент завинаги.
Скъпи ли са тези ябълки?
- Те са на цената на един хубав букет. Предната седмица за София заминаха три ябълки с надпис "Обичам те". Някой обича повече от един човек.
Как смятате да развивате тази нова пазарна ниша?
- Идеята ми е да създам в Пловдив ябълкова градина с такива изписани ябълки. Отговориха ми официално, че идеята е страхотна, но не може да бъде реализирана на мястото, където предлагам, защото там има археологични останки.
Кога излезе първата по-масова реколта от тези писани плодове?
- През 2005 г. За производството на една ябълка се залагат 5 плода. Съотношението е едно към пет, за да има избор на най-високото качество и гаранция, че това, което е поръчано - ще стане. Първата година произведох около 120 броя. Изписването на ябълките може да се направи само в рамките на 10 дни от годината. Тази дейност правим само аз и членовете на семейството ми и тя е много трудоемка.
На колко дървета от градината ви произвеждате рисуваните от лъчите на слънцето ябълки?
- Залагам 2 хил. ябълки. Това означава около 200 дървета на площ от два декара.
Обикновените ябълки продавам не на килограм, а на тон. Бутиковите - на бройка. Един килограм ябълки струва около 2 лева. В килограма влизат 5-6 плода, т.е. около 40 стотинки излиза бройката. Бутиковите са 60-70 лв. В тази цена влиза и дървената кутия, която е доста скъпа. Мога да произвеждам и повече, но аз не искам тази ябълка да излезе от понятието бутикова и да се превърне в нещо серийно.
Българското земеделие се върна с години назад по време на прехода. Не е тайна, че сега за много стопани земеделието се превърна в истинска мъка. Защо повече от 17 години не се случва нищо съществено в този сектор?
- Това е една болна тема за хората, които се занимаваме със земеделие. Винаги съм се отнасял с подозрение към твърденията, че нещо е станало така, защото някой е поръчал да стане така. Сега обаче почвам да си мисля, че май има поръчки. Давам следния пример. Четири години преди България да стане член на ЕС, хората, които се занимаваха с отглеждане на домати и пипер, получаваха по 60 лв. на дка субсидии.
В навечерието на присъединяването на нас ни се казваше, че има много пари, те са ваши, вземете ги. Имаш чувството, че някъде текат реки от пари и от теб се иска само да отидеш и да ги вземеш. Никой от нас обаче не е видял тези пари. Бях доста оптимистично настроен, че когато влизаш в един икономически съюз с над 500 млн. жители, ти като субект, който произвежда един продукт, ще имаш възможност да продаваш на един по-голям пазар. Но влизаме в Европейския съюз и субсидията, която сме получавали преди присъединяването, се намалява 6 пъти!
Част от хранителната промишленост на България се крепи на два суровинни клона - единият е производството на домати, другият на пипер. Около 14% от износа на селското стопанство в България го държат преработените зеленчуци. При това положение субсидията на пипера тази година е едва 920 хил. лв. за цялата страна. За тютюна обаче субсидията е 140 млн. лв. Статистиката дава, че делът на износа на тютюна в общия износ на селското стопанство е едва 2 процента.
Аз разбирам, че хората от районите, които отглеждат тютюн, нямат друг поминък. Но това като дисбаланс е страшно.
Напоследък се изградиха много нови мощности в хранителната промишленост. Каква е логиката, когато си похарчил за 10 години милиони евро, да създадеш нови мощности с най-модерни технологии и изведнъж правителството прави така, че двата суровинни стълба на тази промишленост просто се разсипват?
Звучи много безнадеждно.
- Абсолютно безнадеждно. Аз го усещам по себе си. Следващата година ще заложа два пъти по-малко пипер, отколкото през тази година. Ако нещата не потръгнат, по-следващата година най-вероятно пипера просто ще го ликвидирам. Такова е мнението и на другите големи играчи в бранша.
Чрез вестници съм поставял тази проблеми на министъра на земеделието. Нищо не се променя. Това означава, че или има поръчка за ликвидиране на българското земеделие, или става дума за пълно безхаберие. А земеделието повлича надолу и преработвателната промишленост. Може да има и трети отговор защо е така, но аз не го знам. Да го кажат кой е този отговор. Мълчание, мълчание, мълчание.
Отрасълът според мен в момента е на колене. Няма визия за развитието му - всичко се прави хаотично. Не е случайно, че протестират зърнопроизводители, млекари - това са симптоми на болест.
Зеленчукопроизводителите са недоволни и обезкуражени. Овощарите имахме през тази година една болест - огнен пригор, която е практически нелечима. Това е като птичия грип, само че по плодните дървета. Писахме писмо до министъра - никакви ответни мерки. За мен е учудващо, че правителството и министерството не виждат всичко това.