Държавното обществено осигуряване на лицата, получаващи доходи за управление и контрол на търговски дружества, на еднолични търговци и на неперсонифицирани дружества, се провежда по реда, определен в чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО.

С договора за управление се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права и задължения и фактически отношения, като управителят се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. По договори за управление и контрол изпълняват своите функции изпълнителните директори, управителите, членовете на управителните съвети, на надзорните съвети, членовете на съветите на директорите, прокуристите, синдиците и др.

За всички лица, обхванати от разпоредбата на чл. 4, ал. 1, т. 7 на Кодекса за социално осигуряване, се дължат

на държавното обществено осигуряване. Тези лица подлежат на задължително осигуряване дори и когато получават пенсия.

В редакцията на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) до 31 декември 2007 г. доходите от възнаграждения за управление и контрол се третират като доходи от стопанска дейност и облагаемият доход се формира след приспадане на 10 на сто нормативно признати разходи. До 31 декември 2007 г. осигурителните вноски за тези лица се изчисляваха върху полученото или начислено, но неизплатено брутно възнаграждение след намаляване с определените нормативно признати разходи. От 1 януари 2008 г. на основание § 1, т. 26, б. з от Допълнителните разпоредби на ЗДДФЛ с оглед данъчното облагане правоотношенията по договори за управление и контрол, включително с членовете на управителни и контролни органи на предприятия са определени като трудови правоотношения. С промяната в данъчното законодателство след 1 януари 2008 г. доходите от възнаграждения по договори за управление и контрол не се считат за доходи от стопанска дейност по чл. 29 от ЗДДФЛ и за тях не се предвиждат нормативно признати разходи при определяне на облагаемия доход. В тази връзка от 1 януари 2008 г. осигурителният доход на разглежданата категория лица е

Когато през месеца лицето е било във временна неработоспособност, в месечния осигурителен доход се включва и възнаграждението, за първия работен ден от временната неработоспособност, изплатено от възложителят на договора на основание по чл. 40, ал. 4 от КСО. Месечният осигурителен доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход, определен по основната икономическа дейност на осигурителя за лицата, изпълняващи ръководни длъжности и по-голям от определения максимален месечен размер на осигурителния доход за съответната година. Максималният месечен осигурителен доход определен за 2008 г. е 2000 лв. Когато изпълнители по договори за управление и контрол работят при няколко възложителя и/или подлежат на осигуряване на друго основание по чл. 4, ал. 1 от КСО е необходимо да декларират осигурителният доход, върху който вече са внесени осигурителните вноски. По този начин ще се избегне внасяне на осигурителни вноски в размер по-голям от дължимия.

Когато лицето не е работило през целия месец по договора за управление, минималният месечен осигурителен доход, върху който се дължат осигурителни вноски, се определя пропорционално на дните, през които е работило и дните по чл. 40, ал. 4 от КСО през месеца (чл. 1, ал. 5 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски). По този начин се определя и осигурителният доход в случаите, при които на работещите по договори за управление и контрол се заплаща възнаграждение само за участие в заседания на управителни, надзорни съвети или други органи на управление. В този случай минималният размер на осигурителния доход се определя пропорционално на броя на дните, за които е изплатено или начислено възнаграждението.