Съветът за електронни медии (СЕМ) да либерализира режима на излъчване на реклами и да позволи въвеждането на нови и по-нестандартни форми, настояват операторите. Причина за това е финансовата криза, която принуждава много компании да намалят рекламните си бюджети. Медиите, които успеят да въведат новите начини за реклама, ще направят инвестициите по-ефективни и така ще могат донякъде да компенсират намалените рекламни обеми на пазара, коментират от бранша.

В момента регулаторите и бизнесът обсъждат въвеждането в българското законодателство на новата европейска директива за аудио-визуални медийни услуги, която трябва да влезе в сила до края на 2009 г. С нея се либерализират нормите за излъчване на платени съобщения и се дава право на медиите да въведат непозволени досега форми като позициониране на продукти (Product Placement), разделен екран (Split Screens), спонсорство на джингъл (когато се спонсорира не отделно предаване, а кашът, който оповестява началото на рекламния блок), спонсорство на логото на медията, вмъкване на реклама в сцени от филм (cut-in - например докато тече диалог между героите, екранът се замъглява, а после се появява парцалче, което го почиства, и логото на производителя на препарати) или т.нар. infomercial (нещо като дълга реклама, придружена с инструкции на производителя как и кога се ползва продуктът). Директивата въвежда и т.нар. единична реклама (Single Spot), при която се излъчва само един клип. Тази форма е предвидена за спортни събития, като операторите обикновено информират зрителите за това, за да ги задържат на канала си.

Дори и сега тези форми на реклама се прилагат в Германия, Белгия, Испания и Люксембург, където местният закон го позволява, обясти Бертран Каз от EGTA (Association of Television and Radio Sales Houses) по време на дискусия, организирана от "Отворено общество" и Асоциацията на радио и телевизионните оператори (АБРО). По данни на EGTA въвеждането на новите рекламни форми е дало възможност на някои телевизии в Европа да повишат рекламните си проходи с около 10%.

По време на икономическа криза това може да бъде добра възможност и за българските оператори, коментира Николай Янчовичин от "Комюникорп", която притежава в България "БГ радио", радио "Сити", "Радио 1", "Радио Нова", NRJ, "Ретро" и "Вероника". Операторите са най-загрижени зрителите да са доволни от програмата и да не бягат от рекламите, затова трябва по-бързо да бъде либерализиран регулаторния режим, обяви и Живко Калотов от ProSiebenSat.1 Group за България, която държи "Веселина", "Витоша", радио "Атлантик" и радио и телевизия "The Voice".

Юрист от СЕМ коментира, че всички ограничения за рекламните форми в България са записани в Закона за радиото и телевизията и регулаторът просто го прилага.