Минните компании настояват концесионните такси да се определят по нов метод, а не по този, който е заложен в едноименната наредба към Закона за природните богатства. Това предложение е част от антикризисните мерки, внесени в икономическото министерство от Минно-геоложката камара. В своя план за борба с кризата много от компаниите настояват да отпаднат минималните нива, които трябва да плащат при добива на различни изкопаеми. Така те смятат, че ще намалее административният натиск върху дружествата и ще се плаща при действително добит полезен компонент.

"Положението в мините наистина е тежко и това си личи от намалените поръчки към нас", обясниха от компанията "Алки М", която внася машини и съоръжения за бранша, произведени от германския концерн "Либхер". През последното тримесечие на годината и в началото на тази много от доставките на компанията са в позиция изчакване. Към момента от медодобивната компания "Асарел Медет" са намалили количествата на добитата минна маса с общо 45% спрямо 2008 г., като приходите им от продажби са спаднали с 40 на сто.

Освен промяна на метода за определяне на концесиите от добивните дружества искат икономическият министър да подкрепи отпадането на 70% от концесионните такси. Това е сумата, която всяка мина плаща на бюджета. Останалите пари от таксата се внасят в общините, където са разположени отделните находища. Според представителите на камарата ограничителната мярка трябва да продължи поне две години, докато браншът преодолее кризата. За същия период рудниците биха искали да плащат и наполовина по-ниска такса "площ", за да си осигурят финансов ресурс за оперативни разходи. Така от мините уверяват, че биха могли да съхранят много от работните места по време на кризата.

Освен това браншът е притеснен от продължителността на сроковете за отдаване на концесии за проучване и добив. От минната индустрия са настоявали много пъти да бъде променен процесът на издаване на такива разрешителни. Опитът на компаниите досега е показал, че системно са забавяни разрешенията от оторизираните ведомства - министерствата на икономиката, на екологията и на регионалното развитие и благоустройството. Според представители на камарата по този начин компаниите губят пари заради разсрочване на инвестиционните им планове.

От браншовата организация продължават да настояват да бъде създаден единен орган за възлагане на концесиите, а не тази функция да се разделя между три институции, както е досега. В същото време мините искат да се осигури държавно финансиране за авансови плащания при проектиране и изграждане на пречиствателни съоръжения на емисии в атмосферния въздух. Подобни предложения компаниите направиха и при приемането на промените в Закона за природните богатства, но те не бяха взети под внимание от правителството и парламента.