Чисто търговско неразбирателство бави подписването на търговски договор между "Кремиковци" и бразилската компания CSN. Източници на "Дневник", близки до процедурата, обясниха, че в момента се водят разговори за производство на кокс, който да се изкупува от потенциалния инвеститор. Идеята е бразилската компания да финансира закупуването и транспорта на коксуващи въглища, които след преработка до кокс да си изкупи обратно. Бразилците ще трябва да заплатят само положителната разлика между цената на продукцията и отпуснатия преди това заем за суровини и транспорт. За момента обаче преговорите буксуват, а причината е, че се спори за цената, по която да се продава коксът.

Въпреки търговските спорове тази схема остава най-приемливото решение, за което принципно е постигната договорка между комбината, бразилците и правителството. Търговско споразумение би позволило на комбината да генерира приходи преди утвърждаването на оздравителен план и смяната на собствеността върху активите му. Подобно на "Арселор Митал" (гигантът се оттегли през есента на миналата година) и CSN не желаят да се ангажират с инвестиции в банкрутиралия стоманопроизводител, без да имат сигурност, че ще бъдат утвърдени като изпълнител на оздравителния план и евентуален нов собственик.

През този и следващия месец предстои съдът да разгледа обжалванията по изготвения от синдика Цветан Банков списък на кредиторите. След окончателното му оформяне ще се насрочи дата за събрание на кредиторите и те да решат ще се прилага ли оздравителен план, или ще се стигне до ликвидация.

Междувременно в понеделник металурзи от комбината отново излязоха на протест в центъра на София. Шествието им продължи по обичайния маршрут през Министерството на икономиката, Министерския съвет и парламента. Този път в протестите участваха под 1000 души, което е над два пъти по-малко в сравнение с миналогодишните митинги. Този път исканията бяха за разработване на вариант, при които дружеството да бъде спасено, дори ако кандидат-инвеститорите се оттеглят. От синдикалните организации поискаха и гъвкава социална програма, включваща курсове за преквалификация на младите служители, ранно пенсиониране на по-възрастните металурзи и изплащане на обезщетения в размер на 30 работни заплати за всички останали.