Пазарът на сливания и придобивания в България и региона е в стагнация

На живо
Протест в центъра на София, организиран от "Правосъдие за всеки"

Пазарът на сливания и придобивания в България и региона е в стагнация

Фондовете за дялови инвестиции очакват активизиране на сделките по сливания и поглъщания в Централна и Източна Европа най-рано през втората половина и по-скоро края на годината. Това стана ясно по време на четвъртата поред годишна конференция за дялово финансиране, организирана в София от в. "Капитал" в партньорство с глобалната организация за юридически услуги DLA Piper, както и със съдействието на консултантските компании "ММ консулт", "Глобал файнанс" и Емпорики банк.
В момента пазарът на сливания и поглъщания се намира в застой и сделките клонят към кота нула, обясниха участници във форума. Основните причини за стагнацията са огромното разминаване между инвеститорите и собствениците на предприятия по отношение на цените, пасивността на банките в качеството им на ключови участници във финансирането на тези сделки и затрудненията по набиране на свежи средства за нови инвестиции.
Именно нереалистичните очаквания на предприемачите се оказва и една от пречките за липсата на сключени сделки специално в България. "Очакванията на собствениците на компании в страната по отношение на цената, при която биха се разделили с дял от дружествата, са високи", предупреди Браян Уордроп, управляващ директор на финансовия инвеститор ARX, като допълни, че в други страни от ЦИЕ според него има по-изгодни възможности в това отношение. Според ръководителя на практиката за дялово инвестиране за Европа, Близкия изток и Африка на DLA Piper Андрю Харис условията за получаване на финансиране от финансовите инвеститори са претърпели коренна промяна. "Времето на придобиванията на компании при високи финансови съотношения е безвъзвратно отминало. Сделки в момента се сключват на цени, близки до паричните наличности на дружеството", обясни новите тенденциите на пазара на сливания и поглъщания Харис. "Преди две години имаше компании в България, които се търгуваха при съотношение цена/печалба (P/E) на акция от 70 и такива сделки се финансираха от банките. В настоящата ситуация обаче кредитните институции трудно финансират сделки при съотношение P/E от над 5.
Данни какво се случва точно в сектора в Централна и Източна Европа през първите месеци на тази година не бяха представени по време на форума, но в кафе почивките по време на събитието мениджърите от бранша бяха красноречиви, че пазарът е замрял. Последните данни са от края на миналата година, които потвърждават, че активността в сектора се е свила значително. Според Private Equity Insight обемът на транзакциите в бранша през последното тримесечие на 2008 г. се е понижил с 59% спрямо същия период на предходната година до едва 8 млрд. евро. Подобен е спадът и за цялата година - от 198 млрд. на 87 млрд. евро.
За първото тримесечие на тази година има глобални данни на DealWatch, които показват, че кризата е свила сделките по сливания и придобивания с над 70% в сравнение с първото тримесечие на 2008 г. Падат както стойността на сключените сделки до 402 млн. евро, така и техният брой - с 18% до 27. Управляващият DLA Piper Андрю Харис пък представи данни за Великобритания, според които сключените сделки в бранша от началото на годината се броят на пръстите на ръцете и са едва 2% от обема, реализиран за сравнимия период на миналата година.
"Стагнацията в сектора е временна. В ЦИЕ има редица възможности за консолидация на бизнеси и растеж и очакваме активността да се възобнови през последната четвърт на тази година", заяви Хенри Овайнати, директор по дяловите инвестиции в австрийската финансова група Bank Gutman Group, която управлява активи за 10 млрд. евро.
Според експертите в този бизнес от ключово значение ще е поведението на банките, които са основни фактори във финансирането на сделките по сливания и поглъщания и които в момента страдат от липсата на достатъчно ликвидност. "За съжаление търговските банки в Централна и Източна Европа не са много активни в стимулирането на предприемачеството и финансирането на бизнес проекти в региона", посочи Браян Уордроп. Разяснения в това отношение внесе Борислав Иванов, директор на клона на Дойче банк в България. "След фалита на "Лемън брадърс" условията за кредитиране на банките се затегнаха и финансирането на придобиванията се промени драстично - от 90% дял на кредитните институции в това отношение през 2007 г. в момента тяхното участие е 50-60% в най-добрия случай", очерта ситуацията в сектора Иванов. Наред с отдръпването на банките, набирането на свежи пари за нови фондове също е станало проблемно и финансовите инвеститори са предпочели да се фокусират върху оптимизиране на сегашните си портфейли и подобряване на мениджмънта на дружествата, в които участват като дялови инвеститори.
Кризата неизбежно ще доведе до преструктуриране на вложенията на финансовите инвеститори, обявиха още участниците в конференцията. Очертаните по време на форума атрактивни за инвестиции сектори бяха здравното обслужване, проектите за възобновяеми енергийни източници, хранително-вкусовата промишленост и селското стопанство.
"На планетата живеят 6 млрд. души и до 2030 г. на земята ще са нужни 50% повече храни от сега", коментира Филип Ромбаут, изпълнителен директор на българското химическо предприятие "Агрополихим". "Вижте и затворите като възможност за инвестиция - все повече хора отиват там или заслужават да отидат там", пошегува се мениджърът. Той коментира и ролята на държавата в настоящата пазарна обстановка. "На тази страна не й трябват антикризисните мерки на правителството. Това, което искаме да кажем, е: доведете европейските пари", заяви Ромбаут.
Ситуация и перспективи пред сектора

1. Здравното обслужване и ВЕИ ще са новите атракции за вложения

2. Очаква се активизация в сектора през втората половина на годината

3. Сделките по придобивания бележат драстичен спад

4. Пазарът на сливания и поглъщания в региона на България са в застой

5. Продавачи има, но на високи цени, което отказва купувачите
Филип Ромбаут, изпълнителен директор на "Агрополихим"
Не ме е грижа за фондовия пазар. Особено за този в България. Всеки фондов пазар по света в момента не е нищо по-различно от едно казино. Каква е логиката там цените на акциите сега да се повишават с 10-15%? Едно казино. Забравете за фондовия пазар. Там може да има допълнителен спад, затова продавайте и бягайте от този пазар. Единственият наистина читав сектор, изграден в страната през последните 10-15 години, е банковият. Трябва да бъдем реалисти обаче. Индексът на лошите кредити може да нарасне два пъти през следващите четири месеца. На България не й трябват антикризисните мерки на правителството. Това, което бихме му казали, е: доведете европейските пари. Фондовете за дялово финансиране пък ще трябва да изчакат или ако не могат, то нека се насочат към сектори като здравното обслужване, селското стопанство и хранително вкусовата промишленост. На планетата живеят 6 млрд. души и до 2030 г. на земята ще са нужни 50% повече храни от обема им сега.
Борислав Иванов, директор на клона на Дойче банк за България
Преди няколко години беше нормално компаниите да се търгуват при съотношение цена/печалба на акция от 70 и банките финансираха подобни сделки. До такава ситуация се стигна заради прекомерното глобално подценяване на риска и занижаването на изискванията за обезпечение на кредитите. В настоящата ситуация обаче банките вече не финансират сделки при съотношение цена/печалба на акция (P/E) от над 5. Може да се очаква, че пазарът ще се възстанови, но сделките ще се извършват по-скоро при нивата на финансовите съотношения от 90-те години.