КЗК подозира картел в циментовата асоциация

КЗК подозира картел в циментовата асоциация

Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) започна разследване на Българската асоциация на циментовата индустрия (БАЦИ) заради съмнение, че членовете на браншовата организация са се споразумявали помежду си за цените и поведението си на пазара, с което са ограничавали конкуренцията. В браншовия съюз влизат трите компании производители в страната - "Девня цимент", "Холсим България" и "Титан Златна Панега цимент".
"Засега ще изчакаме решението на КЗК и докато то не излезе, не можем да коментираме образуваното от тях производство", обясниха от БАЦИ. От асоциацията допълниха, че не очакват да им бъде наложена санкция, защото на редовните си срещи никога не са били обсъждани какви количества цимент и на какви цени се продават от членовете на организацията. На 26 юни от КЗК със съдействието на МВР са претърсили офиса на БАЦИ. Оттам са иззети документи на хартиен и електронен носител, които тепърва ще бъдат проверявани от служителите на комисията.
Най-високата глоба, която асоциацията може да получи, е 150 хил. лв., показва справка в методиката за определяне на санкциите към Закона за защита на конкуренцията. При леки и не толкова тежки нарушения глобите са съответно до 50 и до 100 хил. лв. Според последните промени в Закона за защита на конкуренцията, който влезе в сила в края на миналата година, глобите за картел са до 10% от оборота на компанията за предхождащата санкцията година. В случая обаче разследването е насочено само към браншовата асоциация на циментовата индустрия, която по същество не реализира продажби.
"Дневник" се опита да получи коментар от "Девня цимент", но от дружеството заявиха, че единственият, който може да вземе отношение в случая, е говорителят на компанията Валентина Грозданова, но в момента тя отсъства.
От "Холсим България" не бяха открити за коментар. "В момента не бих могъл да коментирам образуваното производство от КЗК, защото съм в чужбина и не съм запознат с него", обясни изпълнителният директор на "Титан Златна Панега Цимент" Александър Чакмаков. Той обясни, че управляваната от него компания е асоцииран член на асоциацията и след като се запознае със случая, ще може да говори за него. Дружеството държи около 28% от пазара на цимент в страната и в момента работи с намален капацитет, заради занижените продажби от началото на годината.
По данни на БАЦИ през първото шестмесечие продажбите на българските циментови производители са спаднали с около 30%. Две са основните причини за това - кризата в реалната икономика и вносът на турски цимент на по-ниски цени. В момента "Холсим България" е спряла пещите си за производство на клинкер и в двата си завода - край Плевен и край Бели извор. Същото е направила и "Италчименти груп" в Девня и Димитровград.
Преди три месеца от БАЦИ обвиниха вносителите на турски цимент, че внасяната от тях суровина е некачествена и с превишено съдържание на хром, който е опасен за здравето. От Министерството на здравеопазването тогава започнаха проверки и действително откриха превишено съдържание на елемента в част от вноса. В края на май Държавната агенция по метрология и технически надзор установи, че превишение на хром има в три вида турски цимент и един вид български, но името на последния не беше оповестен. Представителят на турския производител "НУХ Цименто" Галин Василев обвини българските компании в споразумения, с които нарушават свободната конкуренция.
През 1999 г. КЗК глоби българските циментови заводи за картелиране. Тогава санкцията беше в общ размер от 295 хил. лв. Решението беше обжалвано и потвърдено от Висшия административен съд. Две години по-късно за нарушения на конкуренцията беше разследвана "Девня цимент", но решението на комисията беше в полза на предприятието.
Германия плати пет компании

През 2003 г. германските власти глобиха с общо 660 млн. евро по подобни обвинения пет компании, сред които "Хайделберг цимент" и "Холсим". Заради тези проблеми "Хайделберг" продаде притежавания от нея завод в Златна Панега на гръцката "Титан" срещу 56.8 млн. лв. В началото на тази седмица след петгодишно обжалване наложените глоби бяха намалени почти наполовина. Причина за това стана невъзможността да бъде изчислена с точност печалбата на компаниите, които те са извлекли от картела.
Глоби, наложени на компаниите от съда в Дюселдорф
(в млн. евро)
"Хайделберг цимент" 170
"Холсим" 14.6
"Лафарж" 24
"Швенк" 70
"Дюкерхоф" 50
Източник: Ройтерс