Подозренията на анализатори, че изборът на инвеститор в закъсалия "Опел" (Opel) и стратегията за развитие са със силен политически оттенък, започват да се оправдават. На 10 септември "Дженерал мотърс" (General Motors) съобщиха, че дъщерните европейски подразделения на концерна ще бъдат спасени от консорциум, включващ канадско-австрийския производител "Магна" (Magna), руските Сбербанк и "АвтоВАЗ". Специалисти веднага заявиха, че отлаганите с месеци избори на инвеститор са спечелени именно от тези кандидати благодарение на силната подкрепа, получена от Берлин. Германските държавници настояваха обединението около "Магна" да изкара "Опел" от опасността от неплатежоспособност, защото съкращенията в редиците на предприятието щяха да са най-малко именно в най-голямата европейска икономика, където е и най-силният профсъюз на служители на концерна. Европейската комисия (ЕК) обяви, че ще разследва този избор, след като британски, белгийски и испански политици обявиха, че тези решения не са икономически обосновани. Доказателствата обаче започват да се трупат в ущърб на Берлин.

По данни за производствения процес на "Опел" към края на 2008 г., изнесени от "Файненшъл таймс", предприятията във Великобритания, Испания и Белгия се справят по-добре от свои колеги в Германия и Полша. Според публикуваната информация заводът в Айзенах е най-ефективен по отношение на времето, нужно за сглобяване на един автомобил, но следващите в списъка са именно в Сарагоса, Елсмиър порт и Лутън. Най-разпространеният модел на компанията "Астра" се изкарва най-бавно от мощностите в Гливице - за 31.6 часа, като заводите на Острова (23.2), в Германия (24.4) и Белгия (25.2) се справят значително по-бързо. Очакванията на анализатори са изнесената информация допълнително да затрудни процеса по продажба на мажоритарния дял в "Опел" на консорциума около "Магна".